Николай Учиков: от първия сервис до последния съдийски сигнал

Краят на една спортна кариера не идва изведнъж и рядко се побира в един-единствен мач. Той започва много по-рано — в тялото, в мислите, в онези тихи моменти след тренировка, когато оставаш сам със себе си и усещаш, че нещо постепенно се променя.

Когато на 25 март Николай Учиков изигра последния си мач с екипа на Дея Спорт Бургас, това не беше просто край на сезона, а естественият завършек на решение, взето много по-рано — още през есента на 2024 година, след триумфа на Дея в турнира за Купата на България. Тогава той вътрешно вече бе приел, че пътят му в спорта върви към своя край. И все пак избира да се върне за още един сезон — не по задължение, а заради самата игра, заради усещането, което не може да бъде заменено.

“Почувствах се малко тъжен, че нещо, което съм правил толкова дълго време, вече няма да присъства в живота ми. Имаше и нотка на носталгия — приключва нещо, което дълго беше моето ежедневие и посока”, казва той.

Това усещане идва от затварянето на цял един свят изграден около волейбола: ранните сутрини, пътуванията, тренировките, съблекалнята, гласовете на съотборниците, шумът от топката и миризмата на залата. Всичко онова, което с времето се превръща в естествена част от живот му.

Кариера, която не познава граници

И въпреки тази тиха тъга — съмнения няма.

“Не съм имал никакви колебания относно това решение. Много добре осъзнавам къде се намирам — познавам играта в детайли, но вече не мога да я практикувам физически така, както бих искал. За един професионален спортист това никога не е лесна стъпка, но при мен дойде напълно естествено”, казва Учиков.

И именно тук погледът естествено се връща назад — към пътя, започнал много по-рано и преминал през различни етапи, държави и предизвикателства, за да го доведе до този момент.

Кариерата му започва в школата на Локомотив Пловдив през 2000-те години, а след това продължава в Левски София, където печели първите си трофеи и се утвърждава на високо ниво. Със своите 207 сантиметра Учиков се налага като диагонал, но отличителното при него остава не само физиката, а и разбирането на играта, спокойствието под напрежение и способността да се адаптира.

В началото на 2010-те години поема към чужбина. През сезон 2011/2012 г. играе с Тренто, където става световен клубен шампион. Следват периоди в Русия (2012–2014 г.), Гърция (2014–2016 г.) и Аржентина (2017–2020 г.), където прекарва едни от най-силните си години.

“Аржентина е прекрасно място със страхотни хора и огромен темперамент — там усещаш играта по различен начин. След спечелването на Южноамериканското първенство изпитах спокойствие и удовлетворение, че съм направил всичко както трябва”, разказва Николай.

По-късно пътят му продължава в първенства от Близкия изток, преди да се върне в България за последната глава на спортната му история — тази, която събира натрупания опит и го връща там, откъдето е започнал. 

И въпреки всички успехи, когато говори за края, той не поставя акцент върху трофеите.

“Имам много успехи — титли, медали, силни сезони. Но никога не съм определял един момент като най-важен. За мен значение има целият път — всичко, което съм преживял и научил. Не бих променил нищо — щастлив съм от това, което съдбата ми е дала. Единственото, което остава като леко усещане за недовършеност, е, че не успях да постигна нещо голямо с националния отбор на България”, признава Учиков.

Годините, които изграждат всичко

Но всяка кариера има и своята невидима част — онази, в която остават съмненията, умората и въпросите, задавани насаме. 

Точно тогава пътят на Николай естествено се преплита с този на неговата бъдеща съпруга — Весела Бончева.

Разпределителка с дълга и наситена международна кариера, тя преминава през различни волейболни култури и първенства в продължение на повече от десетилетие. Пътят ѝ започва в Левски София, а след това продължава в Полша, Франция, Турция, Кипър и Испания, където печели титли и купи и се утвърждава като опитен и адаптивен състезател.

“Животът в чужбина беше динамичен и на моменти хаотичен — постоянно се местиш, свикваш с нови хора, нов език и различна среда. Но именно това ни научи да бъдем адаптивни и да приемаме промяната като нещо естествено”, разказва тя.

Този ритъм не е просто част от кариерата ѝ — той се превръща в начин на живот, споделен и с Николай.

През 2022 година Весела приключва състезателния си път след последните си сезони в чужбина. Следва период извън игрището — време, посветено на семейството, на децата и на работа с подрастващи състезатели. Това не е рязко откъсване от спорта, а по-различна форма на присъствие.

“Не съм сигурна дали след толкова години можеш наистина да кажеш довиждане на волейбола. Дори когато спреш, той остава част от теб — в начина, по който мислиш и в навиците”, казва Весела.

Именно затова нейният “край” се оказва по-скоро пауза. През 2023 година тя отново се връща на терена с Дея Спорт Бургас — този път като капитан на новосформирания женски отбор.

“Попитаха ме: “Играе ли ти се?” и аз просто отговорих: “Да”. Нямаше колебание — усетих, че искам отново да бъда на терена”, разказва тя.

Много бързо става ясно, че ролята ѝ надхвърля самото участие в играта. 

“Ние, по-опитните, сме тук, за да помагаме на младите — да им показваме пътя и да бъдем пример не само в играта, но и в отношението към тренировките и към отбора”, казва тя.

Именно тук е смисълът на завръщането ѝ — като ново начало, изградено върху целия натрупан опит.

Две души, една история

А техният общ път, също като кариерите им, никога не следва лесна посока — той се изгражда в движение, между мачове, пътувания и кратки срещи, в постоянен опит да съвпаднат два различни ритъма на живот.

“Началото беше най-трудно — имаше дълги периоди, в които бяхме разделени. Различни отбори, държави, ритъм на живот… трябваше да се научим да поддържаме връзката си от разстояние и да намираме баланс. Животът ни беше динамичен и често хаотичен, но точно този хаос ни направи по-адаптивни — не само към новите места, а и един към друг”, разказва Весела.

Николай допълва още един важен аспект от този период: “Има много неща, които остават невидими за хората — празници, рождени дни, време с близките… моменти, които пропускаш, защото си на друго място и следваш своя път. Това са съзнателни избори, но това не ги прави по-лесни.”

Те изграждат взаимоотношенията си постепенно — с търпение, компромиси и способност да изчакват. Понякога това означава хиляди километри разстояние, друг път — малко време заедно, в което трябва да съберат най-важното. Именно този начин на живот ги научава да се разбират без много думи и да вървят в една посока.

С времето всичко намира своята естествена форма. През 2018 година сключват брак, а година по-късно се ражда синът им Калоян. През 2021 семейството се разширява с появата на дъщеря им Теа — моменти, които променят не само ежедневието им, но и начина, по който гледат на живота.

“С появата на децата всичко се подрежда различно — приоритетите се променят, както и решенията. Вече не мислиш само за себе си, а за нещо много по-голямо. Те ни дадоха усещане за стабилност, което остава, независимо къде се намираме”, споделят Весела и Николай.

Но истинската устойчивост на едно семейство се вижда най-ясно в трудните моменти. 

Изпитания и избори

През 2020 година, в началото на пандемията от COVID-19, те се оказват в Аржентина — в непозната среда, със затворени граници и малко дете, за което трябва да се грижат в условия на пълна несигурност.

“Ковид в Аржентина с бебе беше един от най-тежките моменти за нас. Бяхме далеч от близките си, без реален контрол върху ситуацията и просто трябваше да преминем през това заедно. Тогава разбираш, че най-важното е да запазиш стабилност — като човек и като семейство”, спомнят си Весела и Николай.

Именно в такива моменти се изграждат най-здравите основи — с ясното съзнание, че всичко се преодолява заедно.

“Стабилността за едно семейство е доверието — да знаеш, че каквото и да се случва, имаш човек до себе си, на когото можеш да разчиташ. Това ни е държало през всички тези години, независимо къде сме били”, добавят те.

Може би именно тази вътрешна устойчивост придава различен смисъл на всичко, което следва.

Моментът, в който всичко притихва

Последният период в Бургас променя хода на нещата. След дългия си международен път Николай и Весела Учикови се завръщат в града през 2023 година и избират да продължат в клуба на Дея. След дълго време в движение, със смени на отбори и държави и неизбежни раздели, най-накрая идва моментът да бъдат заедно на едно място и да изградят общ ритъм на живот.

“Дея е клубът, който ни даде възможност да бъдем заедно и да имаме истинско ежедневие, а не да се виждаме между сезони и пътувания. След толкова време, в което постоянно се местехме и се адаптирахме към нови обстоятелства, това за нас беше изключително важно. Бургас е спокоен град, харесва ни да живеем тук — имаме приятели, чувстваме се добре и успяхме да намерим баланс, който преди ни липсваше”, споделят те.

И именно в този по-спокоен ритъм настъпва и последният мач на Николай Учиков.

“След последния съдийски сигнал остана тишина. Не беше празнота, а по-скоро усещане за носталгия — че нещо, което е било част от живота ми толкова дълго, приключва”, казва той.

Тази тишина не е празна. В нея се събират усилия, преживявания и спомени — тренировки, пътувания, победи и загуби, съблекални и всички онези малки детайли, които изграждат една кариера. Тя носи усещането, че всичко е изживяно докрай.

Така започва един нов етап.

“С децата и тичането покрай тях — така изглежда новото начало. Няма празнота или страх — напротив, с нетърпение очаквам какво предстои. Интересно ми е накъде ще ме отведе този нов период. За един спортист най-трудното е, че не знаеш какво следва, но точно това го прави и вълнуващо. Искам да намеря нещо, в което да вложа същата енергия, и да бъда полезен на хората около себе си”, казва Учиков с усмивка.

Весела споделя сходно усещане: “И на мен ми се иска да опитам нещо ново и различно — не защото имам ясен план, а защото съм готова да видя какво предстои. Да продължим напред заедно, извън игрището, но със същата отдаденост, с която сме живели в него”.

Живот в различно темпо

С тази промяна започва и живота извън ритъма на спорта.

“Досега всичко беше подредено — сезони, подготовки, мачове, трансфери. Живеехме в този ритъм, свикнахме да се адаптираме и да поддържаме близостта си въпреки разстоянията. А сега за първи път няма такъв план и може би точно това е новото предизвикателство — да се научим да живеем по-бавно, по-спокойно, по-човешки”, казва Весела Бончева-Учикова.

С отдалечаването от познатото постепенно изпъква най-същественото.

“Най-много се гордея със семейството си — това е нещото, което остава, когато всичко друго приключи. Всички титли и мачове са част от пътя, но накрая разбираш, че истинската стойност е в хората до теб. За мен дом не е място — дом е Весела. Тя е основната причина да стигна дотук — с всичко, което е направила и продължава да прави за мен”, казва Николай Учиков, без колебание.

Тя допълва думите му с увереност: “На терена Николай винаги е бил боец, човек, който не се предава. Но у дома е най-добрият баща и съпруг — и това е най-важното.”

Смисълът зад всичко

Ако тази история трябва да бъде обобщена, тя не е за край, а за промяната, която идва тихо и постепенно — за момента, в който човек осъзнава, че е стигнал точно там, където е трябвало.

“Идва време, в което разбираш, че си дал всичко от себе си — и че това е напълно достатъчно. Не защото ти липсва желание, а защото имаш яснота за пътя, който си изминал, и за всичко, което си оставил след себе си”, споделя Учиков.

Това обаче никога не е било просто път в спорта, а споделено пътуване на двама души, които избират да вървят заедно — през промени, разстояния и различни посоки.

“В крайна сметка разбираш, че най-важното не е къде си играл или какво си спечелил, а с кого споделяш всичко това”, допълва Николай.

И може би точно там е истинският смисъл на преживяното — не в резултатите, а в хората, които остават, в доверието, изградено с времето, в запазената близост и в усещането, че пътят е изминат със смисъл и посока.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм