Винаги и по всяко време, бъди готов за всичко

Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност. Но и да не се плашиш от неизвестността, да вървиш смело напред, дори където няма път. Просто да оставиш следа и да повярваш, че можеш. Да грабнеш възможностите, които ти се предоставят, защото не ги получаваш всеки ден.

Да си търпелив и отдаден във всичко, което правиш. Да даваш максималното от себе си, осланяйки се на опита си. Защото в днешния свят това има огромно значение - да можеш да използваш знанията и уменията си, за да успяваш и в живота, и в професията. Същевременно да вземаш решенията си, без да се ограничаваш в една сфера.

Да се изградиш бавно и постепенно, но сигурно. Да не разчиташ на бърз “растеж”, а да поддържаш едно стабилно темпо. За да не те хване звездната болест, да запазиш себе си в толкова забързан и жесток на моменти свят. Да останеш истински, и да търсиш същото и в околните. Просто искреност и чистота в отношенията.

Амбициозен, логичен, прозорлив. Универсален играч. Това е волейболистът на Монтана Александър Митков, който направи своето завръщане в българското първенство през изминалия сезон след няколко сезона в чужбина. Франция, Турция, Италия - интересни дестинации с колоритни и звездни съотборници.

“Определено беше много интересен сезон. Като максималист, имах желание за по-високи резултати. Исках да се върна в България и със сигурност не съжалявам, че избрах именно Монтана. Смятам, че беше едно правилно решение за етапа, в който се намирах”, споделя в началото на разговора Алекс.

С тима от Северозапада завършва седми в редовния сезон. Което по неговите стандарти не е достатъчно, но не звучи зле като за завръщане в родината.

А историята му с волейбола започва преди повече от 15 години, след като не му се получава с баскетбола. Оранжевата топка просто не е по вкуса му, не е неговото нещо.

И  стартира занимания не къде да е, а в столичния Локомотив. Отбор със славни имена в миналото и много успехи.

“Влязох в залата за волейбол на Локомотив (София) на 14-годишна възраст. Преди това бях играл баскетбол, но определено не беше моят спорт и предвид ръста ми трябваше да се ориентирам към другия спорт за високи хора.”

Както всяко важно нещо, и приключението на Алекс с любимия спорт повлиява положително върху цялостното му житейско пътуване. Научава се да цени и хубавото, и не толкова хубавото в него. И на терена, и извън терена. За да се изгради като това, което е.

“За добро или лошо, мога да кажа, че волейболът е живота ми. С него са свързани много от хубавите, но и не малко лоши моменти, които съм преживял”, споделя той.

Става по-дисциплиниран, организиран. Подреден и типично за една Везна - дипломатичен и справедлив.

Старае се да разпределя правилно времето си от самото начало - за да успява в ученето и тренировките. Няма много време за други неща.

Но това не променя избора му, а само затвърждава убеждението му, че това е правилният избор. Това, което движи живота му.

Всъщност спортът е част от него от ранна възраст. Започва с бойното изкуство джуджуцу (преведено от японски - означава умението (техниката, практиката) на гъвкавостта). Нещо, с което развива и насърчава физическата си подготвеност и характера си.

Както и всеки друг спорт - подготвят го за предизвикателствата на любимия волейбол. Всяка двигателна активност му дава нещо различно, което да “открадне” за друг момент от предстоящото пред него.

“Първият спорт, който съм тренирал, е джуджуцу. Занимавал съм се и с плуване.”

 Ако обаче спортът, най-вече професионалният, не присъстваше в живота на нашия герой, той е категоричен, че е щял да тръгне по друг път. По-интелектуален път. Този на учението, което винаги е било неговият приоритет.

И както му подобава по характер - е обективен и винаги търсещ справедливост, стремящ се към разбирателство и хармония. Неслучайно в интервю преди време заявява, че е бил много близо до това да избере юридическо образование. Отново в избора тук се намесва спортът - заради кариерата се налага да се откаже от това и сменя посоката към нещо още по-необичайно за спортист.

“Щях да съм адвокат. Уви, специалността не позволяваше дистанционно обучение и трябваше да се насоча към друго обучение."

Все пак върви по пътя да е зрял, осъзнат човек. И вече е наясно какво иска да постигне в спорта, след това и в живота.   

Но преди това, на 16 години преминава в отбора на Левски. Изявява се три сезона в състава на “сините”, като в последната година като юноша влиза в мъжкия отбор. Това е времето, в което тимът завършва четвърти в турнира за Купата на България.

Впоследствие късметът му се усмихва - през 2015 г. последва трансфер във френския елит. Става част от Лион, където в отделни моменти е съотборник с бившия капитан на националите Владимир Николов, либерото Владислав Иванов и бившия волейболист на “сините” Марк Макгивърн.

“Спомням си, че в един момент бях част от отбора на Левски, а в следващия Владо Николов ми даваше съвети и то с нагледен пример как да играя професионален волейбол”, разказва с усмивка Александър. 

Звездното присъствие в отбора обаче не се изчерпва единствено с представители на “синия” клуб.

В първия си сезон Митков е съотборник и със станалия шампион през 2023 г. с Нефтохимик 2010 (Бургас) Аксел Трухчев, звездата на Перуджа  - тунизиеца Уасим Бен Тара и френския национал Куентен Жофроа.  

Никога не е лесно сред толкова голяма конкуренция. Какво обаче си спомня от този период нашия герой? 

“Бяхме събрани млади и  перспективни играчи, които да могат да се учат от хора с много опит и изиграни мачове. Всеки ден беше борба за себедоказване, защото в края на седмицата статистиката от тренировките определяше на кого ще бъде даден шанс за мачовете.”

Волейболистът, който може да играе и като посрещач, и като диагонал, извлича своите си позитиви от престоя във Франция. Завръща се по-зареден в родината, но само за сезон (2018/2019). Става част от новака в Суперлигата Дея спорт (Бургас).

Но желанието му да се развива се простират далече от българското първенство. В следващите шест години се изявява в Италия и Турция.

На Апенините създава едни от най-хубавите си спомени, както и много приятелства. Естествено е, помисляйки си колко близки сме като темперамент и енергия.

А когато няма езикова преграда, става още по-хубаво. Закономерност е, че проговаряйки на езика на местните, задължително печелиш уважението им.

“Италианците са много топли като хора. Само се опитай да говориш езика им и ще те обикнат веднага.”

Когато имаш заслуги и прославяш страната, в случая града, ставаш още по-специален за тях. Дотолкова да получиш отличие за почетен гражданин и  ключа на града.

Това се случва след спечелването на промоция в елита през 2024 г. с отбора на Юаса Батъри (Гротадзолина). 

“Може би най-яркият ми спомен ще остане спечелването на шампионата в А2 и награждаването ни като почетни граждани на Гротадзолина”, споделя Александър.                  

А прекрасното и приятелско отношение на италианците определено оставят хубави емоции у нашия герой. Както и желание да се върне там. Където е бил толкова щастлив.

“Определено бих се върнал. Не съм сигурен до каква степен би било заради волейбола, но със сигурност, за да се срещна със съотборници, които мога да нарека приятели”, заявява той.

Позитивно повлиява и фактът, че няколко месеца след триумфа, в състава попаднаха и националите Георги Татаров и Денислав Бърдаров.

Съвсем близо е и Чивитанова, където живее и се изявява звездата Александър Николов.

"Със сигурност не очаквах някога да бъда с толкова много българи на едно място”, откровен е Митков.

Съвсем на другия полюс са спомените му от сезона в Турция през 2020/2021. Определя го като най-голямото изпитание в кариерата си до момента.

Контузии, проблеми... Все неща, които всеки състезател иска да избегне. Трудности винаги има, но в други измерения може би изглеждало по-различно.

“Престоят ми  в Турция беше изпълнен с  доста странни и неприятни моменти. Като изключим, че често феновете влизаха на терена за физическа саморазправа между агитките, имах и физически проблеми, които ми пречиха през сезона.”

Уроците изобилстват винаги, без значение на коя страна си - треньор, състезател и част от щаба. Важното е да имаш достатъчно сили и енергия да се справиш с това, което ти предложи животът.

В един противоречив и нелек сезон като изминалия поуката за Алекс е една: “Винаги и по всяко време, бъди готов за всичко”.

Обрати, интригуващи моменти, интересни ситуации. Всичко това съпътстваше последните няколко месеца. За едни отбори повече, за други по-малко.

Един от мачовете обаче волейболистът ще помни винаги.

“Победата над Пирин (Разлог) през първия полусезон бе един от най-хубавите моменти този сезон. Не всеки ден отборът ти обръща мач от 0:2 и 24:19 за противника”, заявява Митков.

Както и времето, прекарано на подготовката във Вършец преди сезона. 

Тази година със завръщането в родината усеща и разликата да бъде на терена като опитен състезател, дори един от най-опитните. И със сигурност се чувства по-различно, в сравнение с преди.

“Вече трябва да свикна с ролята на "опитен". Всички знаем какво означава. Някои от момчетата проявяваха любопитство към отборите, в които съм бил и към някои от тогавашните ми съотборници”, разказва асът.

Определя годината като интересна и от гледна точка на конкуренцията на различните постове - и на поста посрещач, и на диагонал.   

Предстои съвсем скоро да стане ясно  бъдещето му - в Монтана или другаде.                     

Сигурното е, че иска да остане в родното първенство. Нещо, което му е липсвало през годините навън, въпреки всичко.  

“Харесва ми да съм в България. Не бих казал, че имам за цел отново да се връщам в чужбина”, категоричен е Алекс.  

А дали ще е тук, или в друга държава - до него винаги е семейството. Най-голямото му богатство. Полина и Йоан - съпругата и синът му.

Отдаден баща и прекрасен съпруг. Човек, стараещ се да съхрани семейните ценности, които в днешно време, са рядкост.

На това се стреми да научи и малкия Йоан, който е в залата от няколкомесечна възраст.

Извън спорта и времето с любимите хора, нашият герой обича дългите планински преходи с приятели. Също като него - част от волейболното семейство. Искрени и лоялни. Но и винаги да ти кажат истината, както и да звучи.

За себе си Александър споделя, че един от талантите му е бързата адаптация и лесното учене на чужди езици. Качества, които помагат и в професията, и в живота.

Като дете мечтае да стане президент, а днес просто иска всички да живеем на едно подредено място, с равни права и отговорности.

И реална самооценка.

“В момента проблемът е, че много хора се смятат за красиви или интелигентни, без да са такива. И обществото ни, ставайки свидетел на хора с огромно самочувствие без покритие, наистина страда.”

А младите, които стартират в спорта, съветва да бъдат търпеливи и отдадени. Защото в един момент ще се отплати. Всичките жертви, лишения и труд.

 “Да се подготвят за много хубави и много трудни моменти, но си заслужава”, е призивът на волейболиста. 

Нужно е просто да си готов. Да дадеш всичко от себе си.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм