Страстта, която движи живота

Адаптивността е качеството, което води до напредък, гласи една сентенция. Важно е да приемеш промяната, да я използваш в своя полза и да се развиваш. Без приемане няма прогрес. За да вървиш напред, трябва да имаш смелостта да преминеш през каквото е нужно. За да си това, което си.  

Но и да научиш нови неща. Защото само така ще постигнеш целите си. Всичко в живота минава през учене и е въпрос на избор. Да имаш цел, да я преследваш и да имаш смелостта да удържиш “фронта” докрай.  

Без значение колко си млад, колко опит имаш. Мотивацията е ключът. И просто да си различен, да се концентрираш върху значимите неща. Стъпка по стъпка, към големите победи.  

Да си “в играта” от рано.  Да намериш своята страст. И да живееш с нея.  

Историята на волейболиста на Черно море (Варна) Александър Цанев с волейбола стартира в детските му години. Едва на 7, той започва занимания с жълто-синята топка. Пет години по-късно вече е убеден, че трябва да се насочи към по-сериозни тренировки и го прави.  

“Започнах да се занимавам с волейбол на 7-годишна възраст, заради родителите ми. В пети клас започна много да ми харесва и се амбицирах да се развивам в него”, започва разказа си Алекс.   

Осъзнат избор, който движи живота му и до днес. Почти девет години след вземането на така важното решение.   

Първоначално възможност за свободното време, която постепенно прераства в нещо много по-голямо. Просто живот, който трябва да живееш. По твоя си начин.  

“Волейболът за мен беше едно хоби, което впоследствие се превърна в страст и начин на живот, с който свикнах.” 

Да живееш в ритъма на спорта. Да го следваш, докато определя посоката ти, да бъде твоят компас. И да те промени в положителна посока.  

Да искаш да се бориш за целите си, с тази дисциплина, която е характерна за една Дева. Да не се спираш пред нищо.  

“Определено волейболът те променя, прави те по-дисциплиниран, целеустремен и мотивиран да гониш целите си.” 

Това е и една от причините да започне да практикува и плажен волейбол. Неминуемо е, все пак живее на брега на морето - но е и перфектно занимание за летните дни и вечери. Така вече седем години.  

“Започнах в седми клас лятото по плажовете във Варна, когато сезонът в зала свърши”, обяснява Цанев.    

Както знаем, заниманията са много интензивни и натоварващи тялото. Да съчетаваш полезното с приятното  - тренировки за новия сезон и ползи за здравето със събирането на слънчеви лъчи.   

“Доста добра физическа подготовка за сезона в зала, както и носи изключително удоволствие да играеш любимия спорт на плажа на прекрасните условия, в слънчеви дни”, допълва още младият национал.  

Волейболът в зала или този на пясъка му е по-любим? Нашият герой се затруднява с даването на конкретен отговор, защото това е нещото, което прави битието му още по-интересно.  

“Това е труден въпрос, защото колкото си приличат, толкова се и различават. И двата спорта имат своя чар и не мога да кажа, че единият ми е по-любим”, казва Александър.  

Както в залата, така и извън нея - на пясъка, Алекс се раздава и се стреми да е на 100%. Подобно на идола си - американеца Тейлър Краб, който е истински творец на плажния терен. Двамата имат сходни истории, като стартират в любимия спорт от най-ранна възраст. Както казва самият Краб - “откакто мога да ходя”.  

Буболечката, както е известен волейболистът, на когото се възхищава младият национал, е легенда в колежанското първенство, по-точно в състава на Лонг Бийч. Години по-късно се окичва с няколко медала от Световното турне по плажен волейбол.  

Доказателство е за това, че дори и по-ниският ръст не е недостатък, а тъкмо напротив. Компенсира се с отскок, техника и добра защита. Важно и на тарафлекса, и на плажа.    

Нужна е и богата спортна култура, а при Александър определено я има. Преди любимия спорт, той практикува плуване и футбол. Все дейности, от които може да почерпи “вдъхновение”, и имат какво да “дадат” в бъдещите му занимания.  

“Тренирал съм най-различни видове спорт, като преди волейбола, съм ходил на плуване и футбол”, казва той.  

И е категоричен, че при друг развой на обстоятелствата би се развил професионално в друга област на спорта. Където отново да изразява себе си.  

Но задължително ще е отново с топката. Връзката е неразривна. Като при всяко момче.  

Понастоящем Цанев се подготвя за двубоите от предварителния кръг на Лигата на нациите по плажен волейбол в Протарас (Кипър). Срещите ще се проведат на 9 и 10 май на Острова на Афродита. Участие ще вземат отборите на домакините, Полша и Израел.  

Партньор на Алекс в пясъчното приключение е друг варненски волейболист. Също “моряк” - Борис Георгиев. В последните два сезона той се изявява в Италия и съчетава образование и спорт.   

Двамата очакват надпреварата с нетърпение и включват в заниманията си преди нея всякакви спортове. Загряват дори с набралия популярност в последните години падел, с което тренират координацията и гъвкавостта си. Насърчава и работата в екип.  

Страстта към волейбола - този в зала, но и на пясъка, предава и на брат си Константин, който миналата година дебютира с националния отбор за юноши под 16 години.  

Младият разпределител изигра първото си Европейско първенство през лятото и натрупа ценен опит. А брат му е повече от горд с него.  

“В него виждам себе си преди 5 години, но без да допуска много от моите грешки. Покрай мен и той се запали по спорта”, споделя Александър.  

Какви са темите им на разговор? Оказва се, че това не е единствено и само спорт.  

Обсъждат всякакви неща, които биха били в полето на интереси  на малкия брат. Все пак баткото е минал по този път преди него.  

“Опитвам се да го обогатявам, доколкото мога. Разбира се, това се отнася и за волейбола”, споделя либерото на Черно море.  

Двамата все още не са играли заедно в клубен отбор. Дали това ще се случи скоро, няма как да знаем. Но би направило състезателя от националния отбор под 21 години много щастлив. 

На пясъка обаче братя Цаневи вече са били тандем. През 2024 г. двамата се включват в турнира в Бяла за юноши U20 и завършват с бронза. Тогава Косьо е едва на 14 години, но става MVP на надпреварата. И, разбира се, донася много хубави спомени.   

На прага на четвъртия си сезон в професионалния волейбол, Александър се чувства уверен и спокоен. Старае се да бъде пример за брат си и да му показва правилния път в спорта и живота.  

“Смятам, че с правилната мотивация и необходимите усилия има потенциал да достигне върховете на волейбола”, заявява категорично той.  

 Всичко зависи от самия него - да върви по утъпканата пътека, или да направи своя собствена. Без страх, както Алекс в началото.  

А пътят му започва във варненския Перун, където се изявява и Константин до преди месеци.  

Либерото категорично заявява, че точно треньорът Пламен Николов (който в момента води женския Спартак Варна) е оказал най-голямо влияние върху развитието му във волейбола. И е благодарен за всичко, на което го е научил специалистът.  

Щом имаш такъв треньор, можеш да бъдеш свободен да мечтаеш и да преследваш желаното. Стъпка по стъпка да го намираш.  

Детската мечта на нашия герой е да стане спортист на най-високо ниво. Едва на 20 години, животът е пред него и най-хубавото със сигурност предстои. Както и постигането на целта, и останалите такива.  

“Мечтая за успешна професионална кариера (както национален отбор, така и на клубно ниво) и здраво, щастливо семейство.”  

Както и това някой ден да бъде част от отбори в най-силните първенства на света. Мечта, не толкова трудно постижима. С труд и упоритост, с много вяра в себе си, способностите си и доза непримиримост.  

 Понякога и повече или по-малко късмет. Защото никога не е излишен. За да постигаш много, не трябва да разчиташ единствено и само на него, но в съвкупност с останалите качества, всичко е възможно.  

“Бих казал, че всеки човек, който постига много, е спохождан от късмета, така че мисля, че съм. Смятам, че нравствено се различавам доста от обикновения спортист”,  смята либерото на “моряците”.    

Постиженията се случват и когато зад гърба си имаш солидна подкрепа. От най-близките и най-любимите. Тези, на които най-много държи - семейство, приятели и хора, които обича. 

С двама от тях разбираемо има по-особена връзка. С по-малките му брат и сестра са свързани и най-ярките му детски спомени.  

Всеки спортист минава през своите трудни ситуации и изпитания, които го карат да се замисли дали наистина това, което прави е неговото, може ли да се справи, всичко ли е възможно. И всеки избира по какъв път ще тръгне - на силата и промяната, или на този на застоя и демотивацията.   

“Имало е доста такива моменти, но това е хубаво, защото, след като преминеш, ставаш по-силен и подготвен за следващите стъпки”, споделя Алекс.  

А стъпките - малко по малко, бавно, но сигурно, те издигат. До твоя собствен връх, до желанието, което копнееш да сбъднеш. И не е непременно измерено в най-високите позиции - важното е ти да си удовлетворен и да си в мир със себе си.   

“Ако искаш да си на върха, трябва да работиш здраво и да правиш всичко, което зависи от теб, без да се влияеш от външните фактори”, смята плажният лъв.  

А те не са никак малко. Нужна е голяма твърдост и характер, да отстояваш себе си и позициите си. За да се превърнеш в това, което искаш да бъдеш.  

“Не се отказвайте лесно! Преследвайте целите, които са си поставили”, е посланието на Александър към подрастващите, които са направили своя избор в спорта.   

Сила, воля, приспособимост към новото - това е ключът към прогреса. Талантът е малка част от формулата, важното е да не спираш да вървиш. Защото със сигурност от другата страна те очаква успехът и твоето по-добро “Аз”.