Колкото близки, толкова и отдалечени

Или защо сърбите успяват да поддържат спорта си по-жив отвсякога, а ние - не

Сърбия ще играе финал в Световната лига по волейбол срещу Бразилия. Напълно заслужено, след като елиминира Италия на полуфинал и в груповата фаза завърши със само две загуби. 

Сещам се за един коментар на колегата от BGbasket.com Любомир Нешев отпреди почти година. Тогава той написа "Как ще ги стигнем... сърбите", но въпросът е повече от актуален и днес. А разликата между двете държави не е като между Давид или Голиат. Напротив, държавите са съседни и имат 341 км обща граница. По площ България е 110 994 кв.км., а Сърбия - 88 361 кв. км. Сърбите са около 7 556 222 жители, а българите сме 7 494 332. Езиците ни също са близки, и двата народа са славянски. С две думи, прилики много. 

Въпросът е защо те обаче успяват да поддържат спорта си по-жив отвсякога, а ние - не?

Защо те имат №1 в тениса, защо баскетболът им е един от най-силните в света, защо са царе на водната топка, защо във футбола си имат европейски грандове като Цървена звезда и Партизан (Лудогорец да внимават, защото на хоризонта им в Шампионската лига са именно Звездашите)?

Стигаме и до волейбола. Казват, че именно българите са учили сърбите на тази игра. И както често става, учениците задминават учителите си. Отборът на Сърбия ще играе за четвърти път финал на Световната лига срещу Бразилия, при положение, че останаха без основния си реализатор, звездата Александър Атанасийевич. Индивидуалностите на терена обаче нямат значение, важен е отборът. И волейболистите на Никола Гърбич ни го показаха. За пореден път. 

Сърбия, също като България, няма да участва на Олимпийските игри в Рио. И те не успяха да преминат жестоката битка по време на квалификацията в Берлин. При тях обаче следващият олимпийски цикъл започва по-добре отвсякога - с финал в най-комерсиалния волейболен турнир.

В същото време новият цикъл за България с поглед към Токио 2020 започна повече от трудно - с драматично оцеляване в Лигата след драма срещу Австралия в последния мач. В Европейската лига другият национален отбор на страната ни, воден от Мирослав Живков, не успя да се пребори за първото място в конкуренцията на Австрия, Естония и Македония и остана на четвърто място. 

И всичко това поражда още въпроси, започващи със "Защо". А сръбското клубно първенство също като българското не е от най-силните и в него няма много пари. Но това не попречи на техния Войводина (Нови Сад) да спечели европейски трофей през сезон 2014/15, когато вдигна Купата на претендентите. А българските отбори бягат от евротурнирите като дявол от тамян...

Защо, защо, защо... Много въпроси, малко отговори. А ние можем само да се насладим на финала на Лигата между Сърбия и Бразилия и да си спомняме за славните волейболни мачове на България с носталгия. 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com