Отборите в Суперлигата израстнаха през сезона

 
Трудно може да се даде еднозначна оценка на изминалия сезон в националното първенство по волейбол на България за мъже.  Като цяло, в пространството витаят негативните нотки и още по-негативните пророчества за бъдещето, но аз съм по-склонен да наблегна на плюсовете, които, поне от гледна точка на развитието на лигата и на участващите отбори, като че ли са повече от минусите.
 
Въпреки че начинът и моментът за увеличаване на броя на отборите в Суперлигата съвсем не бяха избрани правилно, самото разширяване на географията в мъжкия ни волейбол бе едно решение в правилната посока. Най-хубавото е, че се намират повече от достатъчно клубове в България, готови да поемат финансовото бреме на участието в Суперлигата. Логично е и по-големият брой на отборите да доведе до по-широка популярност на лигата и съответно - до по-голям интерес от страна на спонсорите. Елитът вече не е толкова ексклузивен и е нормално повече клубове извън него да се амбицират в търсене на път към Суперлигата, което се видя и в тежките битки за промоция нагоре - както във втора, така и в трета дивизия.  Големият минус на разширяването е спирането на турнирите за Купа Атаро Клима и Купа Филипови 2000, които бяха започнали да стават една хубава традиция, което пък породи парадокса, че сега общият брой изиграни мачове от даден елитен отбор през редовния сезон намаля от 28 на 22.
 
Сезонът беше много интересен.  Въпреки огромната разлика в класите между отборите в най-горния край на таблицата и тези в дъното, интрига имаше през цялото време и във всички зони на класирането. Въпросителните останаха до края на редовния сезон. Дори отборът, който не допусна нито една загуба във вътрешните надпревари в България, си осигури първото място преди плейофите едва в последния мач от редовния сезон.
 
С малки изключения, отборите показаха израстване през сезона.  Това може да се каже и за отбора на ЦСКА (София), който просто нямаше накъде повече да израства в българското първенство, но по блестящ начин направи своя полет в евротурнирите.

С оглед на първоначалните прогнози, Пирин Балканстрой (Разлог) бе очакваният подгласник на Червените, но едва ли някой е очаквал, че разложани ще успеят да преминат непобедени през всичките си останали съперници и да поддържат напрежението около първото място до последно.
 
Пълната промяна - и в състезателите, и в треньорското ръководство, с която ЛУКОЙЛ Нефтохимик (Бургас) започна първенството, както и неубедителните резултати в първите срещи, не предвещаваха много оптимизъм, но ето, че бургазлии влязоха в ритъм и стигнаха до медалите.  Можеха и да не засенчват добрите впечатления, които иначе оставиха, с онзи мач в зала Сиконко, който държаха да НЕ спечелят, но това е друга тема…
 
Дълго време в началото на първенството Марек Юнион-Ивкони (Дупница) бе лидер в класирането, но това, че завърши на четвърто място, едва ли може да се нарече спад.  Дупничани тръгнаха с по-лека програма, и, когато се очакваше да започнат издънките срещу по-сериозни противници, те показаха, че са един много стабилен тим и с основание могат да претендират за медалите.
 
Най-големия скок през сезона несъмнено направи съставът на Левски Волей (София).  През по-голямата част от времето Сините бяха на ръба на зоната на плейофите, но неуморният труд на Николай Желязков, подпомогнат и в самата игра от помощника си Георги Петров, даде резултат в една по-добра спойка, повече игрово самочувствие и в крайна сметка - пето място за младия тим с ядрото на младежкия национален отбор.
 
За отборите на Монтана (Монтана) и КВК Габрово (Габрово) самото класиране за плейофите е растеж, като се има предвид, че първият изпадна от елита през миналия сезон и се върна само благодарение на разширяването, а вторият е в първа дивизия за първи път в историята си.  И двата отбора подплатиха доброто си класиране и с добра игра.
 
Другият новак - Калиакра (Каварна), започна плахо сезона, но постепенно набра инерция.  Ако в началото под въпрос бе оцеляването на каварненци сред най-добрите 12, по-късно те не само направиха няколко запомнящи се битки срещу най-силните, но в последния кръг си пробиха път и до зоната на плейофите.
 
Арда (Кърджали) е един от може би само двата отбора в Суперлигата, за които кривата на развитие през сезона вървеше надолу.  Есенният хит от 2009 година направи един сравнително стабилен първи полусезон, но след това бе напуснат от основни единици и спадът намери отражение в оставането на кърджалийци извън четвъртфиналните серии.
 
Дълго време представянето и класирането на Черно море БАСК (Варна) поставяше въпроса пред отбора така - директно изпадане или плейаут.  С връщането на Борис Янков в редовете на Моряците през пролетта, отговорът се оказа повече от радостен за варненци - нито едното, нито другото.  В последния кръг Черно море изпревари Славия (София) за десетото място и заслужи мястото си в елита и през следващия сезон.
 
Белите от София обаче бяха другият тим, който се придвижи надолу през сезона.  Момчетата от столичния квартал Овча купел, обезкървени от преминаването на младежките си национали в Левски, постигнаха някои победи, които накараха наставника им Стефан Демерджиев в един момент да възкликне "вече дишаме по-леко".  След това обаче някои основни единици в състава сякаш не намериха достатъчно мотивация и поставиха Славия в "положение партер".  Ако не беше спасителното 3:0 срещу Виктория Волй (Пловдив) в плейаута, този сезон щеше да бъде пълен провал за столичния гранд.
 
УНСС (София) остана последен и очаквано загуби подареното му място в Суперлигата.  Но, ако в началото Икономистите дълго време се бореха да спечелят първия си гейм в елита, по-късно те не само показаха значително подобряване на играта си, но и постигнаха две победи.