А сега... накъде?

В края на 80-те години на миналия век един от най-великите български режисьори Рангел Вълчанов създаде филм със заглавието „А сега накъде?“. Накратко съдържанието е следното:  Изпит за приемане на актьори. Те са готови на всичко, за да постигнат мечтата си. Комисията е анонимна, манипулативна и авторитарна. В нейните правила влизат провокации. Това става причина в обществото на кандидат-актьорите да се роди съперничество, завист. Но също приятелство и любов. Метафора за смисъла на победата и поражението.  

Нещо подобно (б.р. вероятно ще бъде отричано, но, отстрани погледнато, е точно така) е в последните години женският ни национален отбор, за да се стигне до момента, когато  изпадна от най-комерсиалния турнир - Лигата на нациите. Загубихме мястото си сред най-добрите в света, оставайки зад държави, които някога побеждавахме с лекота.  

След четири години в елита на света, битката отново започва. Връщаме се в Европейската лига. 

Не стига това, но и в ранглистата на FIVB се сринахме тотално.  

Записахме невиждано “постижение” - 32-о място... Нещо, което до момента не се е случвало от началото на съществуването на ранкинга.  

Написахме история, но не такава, с която да се гордеем. Не и такава, с която да ни запомнят... не и с нещо позитивно. Написахме имената си със златни букви, но не сред победителите. Но, да, може да има и добра страна - като например да си вземем поука, да си направим изводите, да претеглим везните и да погледнем реално.  

“Лъвиците” отбелязаха само два успеха от 12 срещи и не оправдаха очакванията. 

В много от случаите момичетата на Марчело Абонданца не показваха играта, която виждахме (само) в отделни ситуации. Вялост, липса на настроение и мотивация, умора - не е ясно какво точно предизвика това, на което станахме свидетели. На моменти беше истинско влакче на ужасите - нагоре-надолу, с неясен резултат. Който, в крайна сметка, не беше съвсем неочакван. Нищо, че тръгнахме с идеята да повишаваме нивото и да градим манталитет.  

Младост, липса на опит, липса на лидер, липсващи състезателки - кое точно обърка плановете и обърна колата? Определено важни фактори, но не и оправдания. 

Със загуби от почти всеки няма как да се изгради характер на победител. Защото си трябва известна доза мазохизъм да мислиш, че ще се получи така. Наясно съм, че не може да има само успехи. Пътят преминава и през хубаво, и през нетолкова хубаво. А и характер се гради постоянно - не само днес, утре, една седмица или един месец. Или го има, или го няма. Ако го има - чудесно. Ако го няма, просто смени подхода.   

Със сигурност негативите са много повече от позитивите. Каквото и да си говорим, няма смисъл да се лъжем, да си “мерим” вината и да се надпреварваме да прехвърляме топката в чуждото поле... 

Редно е да си извадим главите от пясъка и да помислим. Виновният не е само един, не е само треньорът, щабът, състезателките. Причините се коренят много по-дълбоко и по-нагоре. Много хора трябва да разсъдят докъде евентуално можеше да се стигне, какво трябва да се случи сега, кой евентуално да си тръгне и да бъде заменен.  

В такива моменти правилната оценка (и самооценка) е много важна. Можехме ли да се справим по-добре, колко по-добре щеше да е това по-добре? С какъв състав, правилните състезателки ли са в него, какво можеше да се промени, за да не сме в тази ситуация? Въпросите са много, ще има ли, обаче, кой да отговори на тях и да се направи трансформацията?  

Когато пое отбора, Марчело Абонданца заяви, че е трудно е да се правят сравнения с отбора отпреди 13 години, когато все пак имахме някакви успехи. И по-високо класиране. Още тогава се говореше за опит, завършеност, цялост. Което, реално, липсва. Видно е, че има проблеми в състава. Но е редно те да бъдат решени навреме. Това също е част от работата, която трябва да се свърши. За която също много се споменаваше, но явно има какво още да се постигне (и то е немалко). Потенциал не липсва, но трудно се реализира, когато не си свършил нужното. Процесът е дълъг, това беше началото, сега обаче се върнахме в изходна позиция.  

Преди 12 години селекционерът загуби поста си по ред други причини, като това кой да бъде в екипа му. Няколко месеца по-рано той бе извел отбора до едно от най-добрите ни класирания в Гран При - девето място. Да, след това се провалихме на европейското, но пък малко по-късно взехме квота за световното.  

Какво ще се случи сега? Ще падне ли някой в жертва, или ще си кажем: Всичко е точно?  

Една ера във волейбола ни приключи. Нищо вече не е същото. Накъде ще ни отведе пътят? Ще се върнем ли, където заслужаваме? Или ще трябва да работим много по-сериозно и ще чакаме резултати? Тези момичета обаче трябва да бъдат готови на всичко, за да постигнат мечтите си. Като онези от филма от преди близо 40 години... 

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм