Екатерина Антропова – влияние на три държави и дълъг път към “синята” фланелка

Родена в Исландия, с руски корени и изградила живота и кариерата си в Италия, Екатерина Антропова можеше да поеме по различни пътища. Вместо това превърна страната, която ѝ даде възможност да израсне като волейболистка и човек, в мястото, което днес нарича свой дом.

Всичко започва на 19 март 2003 година когато Екатерина се ражда в Акурейри – малък град в Северна Исландия, където по това време баща ѝ Михаил Антропов се състезава в местния баскетболен шампионат.

Още от първите си дни Антропова расте в дом, в който спортът е начин на живот. Баща ѝ Михаил е баскетболист, а майка ѝ Олга Селиванова – бивша хандбалистка. От тях тя наследява не само впечатляващия си ръст, но и качествата, които по-късно ще се превърнат в основа на кариерата ѝ – дисциплина, трудолюбие и постоянство.

Само няколко месеца след раждането ѝ семейството се завръща в Санкт Петербург, където преминават детските ѝ години. Между училището, приятелите и спортните зали тя постепенно изгражда характера си. Родителите ѝ отлично познават цената на професионалния спорт и никога не се опитват да прехвърлят амбиции си върху дъщеря си. Вместо това ѝ дават свободата сама да открие собственият си път. 

Преди да открие своя спорт, Антропова опитва плуване, танци и художествена гимнастика. Скоро става ясно, че е наследила ръста на баща си – качество, което може да се превърне в голямо предимство. Семейството започва да търси дисциплина, която най-добре да развие естествените ѝ дадености. Така, едва седемгодишна, тя прекрачва прага на волейболната зала и започва да тренира при Ирина Ивочкина в Приморския район на Санкт Петербург. Именно там поставя основите на уменията, които години по-късно ще я превърнат в една от най-добрите състезателки в света.

Още от самото начало родителите ѝ следват едно просто правило – спортът трябва да бъде избор, а не задължение.

“Никога не сме я карали да играе. Ако някой ден беше решила да се откаже, щяхме да уважим решението ѝ”, спомня си Олга Селиванова.

Страната на възможностите

Когато Екатерина навлиза в тийнейджърските си години, вече е ясно, че притежава необикновен талант. Ръстът и физическите ѝ данни впечатляват треньорите, но тялото ѝ все още се развива. Пред родителите ѝ постепенно се изправя нов въпрос – къде ще намери най-подходящата среда, за да разгърне напълно способностите си.

Предложението идва от доведения ѝ баща Гамзат Омаров – спортен лекар и ортопедичен хирург, който отлично познава предизвикателствата при работата с млади състезатели. След като сравнява възможностите в различни европейски държави, той стига до извода, че именно Италия предлага най-добрите условия за развитието на дъщеря им. Професионалният му опит показва, че там младите спортисти се изграждат по-постепенно, натоварванията се контролират по-внимателно, а акцентът е върху дългосрочното развитие, а не върху бързите резултати. 

За Олга Селиванова това означава много повече от преместване в друга държава. В Санкт Петербург тя има подреден живот, работа и приятели. Знае колко трудно е да започнеш отначало, но въпреки това не се колебае нито за миг.

Преди да вземат окончателното решение, Гамзат разговаря насаме с Екатерина. Не се опитва да я убеждава и не рисува романтична картина на живота в чужбина. Говори открито за трудностите, раздялата с приятелите и за това, че талантът сам по себе си не гарантира успех.

“Попита ме дали съм готова. Не мислех толкова за това колко трудно ще бъде. По-скоро ми беше любопитно какво ме очаква”, спомня си Антропова.

Така през 2018 година тя и майка ѝ заминават за Италия. За семейството това не е бягство от Русия или отказ от миналото, а избор, продиктуван от желанието младата волейболистка да се развива в среда, която според близките ѝ предлага най-добрите условия, за да разгърне таланта си. 

Новият живот

Да напуснеш родината си е трудно на всяка възраст. Да го направиш на петнадесет години, когато тепърва откриваш себе си, е съвсем различно изпитание. Когато младата състезателка пристига в Италия, зад гърба ѝ остава целият свят, в който дотогава се е чувствала сигурна.

Първите седмици преминават в непрекъснато приспособяване. Антропова се настанява в общежитието на клуба и дели стаята си с още две момичета. На игрището всичко изглежда познато. Извън залата обаче всяка обикновена ситуация се превръща в предизвикателство. В училище почти не разбира учителите, а в ежедневните разговори внимателно наблюдава хората около себе си, опитвайки се да отгатне смисъла на думите им.

“В началото беше трудно. Почти не разбирах италиански и непрекъснато наблюдавах другите, за да се ориентирам какво се случва”, спомня си Екатерина.

Вместо да се затвори в себе си, избира да учи. След тренировките сяда над учебниците по италиански, разговаря със съотборничките си при всяка възможност и малко по малко езикът престава да бъде пречка. 

С времето намира приятели, училището вече не изглежда чуждо, а ежедневието влиза в своя ритъм. Продължава образованието си в направление, свързано с международен маркетинг, икономика, право и чужди езици – още едно доказателство, че никога не възприема спорта като единствената си възможна посока.

Именно тогава среща хората, които ще окажат решаващо влияние върху развитието ѝ. Сред тях са световният шампион като треньор Джовани Капрара, който още от първите тренировки разпознава потенциала ѝ, и Ирина Кирилова – една от най-големите фигури в руския волейбол. Благодарение на тях опознава спецификата на местната школа и постепенно започва да вярва, че мястото ѝ е сред най-добрите.

Чувството, че е чужденка, неусетно избледнява. На негово място идва увереността, че изборът на семейството е бил правилен.

Изграждането

След като намира мястото си в новия живот, пред Антропова остава най-голямото предизвикателство – да се докаже и на игрището. Италианският волейбол обаче не предлага преки пътища. Независимо от таланта, всяка състезателка трябва да извърви своя път и да заслужи всяка следваща възможност.

Именно така започва нейното израстване. Първите си мачове изиграва в Серия В. Следват Серия Б и А2, където с всяко следващо ниво растат не само изискванията, но и отговорностите. Вместо да ускоряват развитието ѝ, треньорите ѝ дават необходимото време, за да изгради стабилни основи, без излишен натиск.

Голяма част от този път преминава в клуба на Сасуоло, където се утвърждава като една от най-обещаващите млади диагоналки в страната. Още в първите години прави впечатление с отношението си към работата. След тренировките често остава сама в залата, повтаряйки десетки пъти елемент, който според нея все още не е изпълнила достатъчно добре.

Този стремеж към усъвършенстване личи и в собствените ѝ думи:

“След всеки мач си задавах един и същ въпрос – какво можех да направя по-добре. Ако престанеш да се учиш, преставаш да се развиваш.”

Tова непрекъснато желание да напредва започва да я отличава. Докато много млади състезателки бързат към върха, тя никога не прескача нито един етап. Всеки сезон, всяка тренировка и всеки мач се превръщат в следваща стъпка от развитието ѝ.

Голямата крачка

През лятото на 2021 година Савино Дел Бене Скандичи – един от най-силните клубове в Италия и сред водещите в Европа – проявява интерес към Екатерина. За нея това е логичната следваща стъпка след години на търпеливо израстване и упорита работа.

С подписването на договора Антропова прави най-големия скок в кариерата си дотогава. Ако в Сасуоло вече е сред основните фигури в състава, тук я очаква съвсем различно предизвикателство. Заобиколена от национални състезателки и волейболистки с богат международен опит, тя не се стреми да изпъкне веднага. Вместо това избира да наблюдава, да се учи и търпеливо да доказва качествата си.

Заедно с нейното израстване растат и амбициите на Скандичи в европейските клубни турнири. През 2022 година тимът печели Чалъндж къп, а диагоналката е избрана за най-полезен състезател във финалите. Година по-късно отборът триумфира и в Купата на ЦЕВ, където тя отново получава отличието за най-полезен играч.

Въпреки индивидуалните отличия, Антропова рядко говори за собствените си успехи. За нея те винаги са резултат от труда на целия състав.

“Не обичам да се сравнявам с другите. Единственото, което зависи от мен, е да бъда по-добра от вчерашният ден”, казва Екатерина.

Докато името ѝ постепенно се утвърждава сред най-добрите в Европа, извън игрището остава един нерешен въпрос. Тя вече живее, учи и гради кариерата си в Италия, но все още няма право да представлява страната, която вече чувства като свой дом. За да облече екипа на националния отбор, ѝ предстои още едно дълго изпитание – битката за италианско гражданство.

“Синята” фланелка 

Макар никога да не е играла официален мач за представителния отбор на Русия, административната процедура по смяната на спортната ѝ принадлежност се оказва дълга и сложна. Следват месеци на проверки, документи и юридически спорове, които оставят бъдещето ѝ в неизвестност.

За нея обаче почти нищо не се променя. Докато институциите вземат решения, тя продължава да прави единственото, което е в нейните ръце – да тренира.

“Нямаше как да повлияя на тези процедури. Единственото, което зависеше от мен, беше да бъда готова, ако един ден получа тази възможност”, казва тя. 

Антропова никога не възприема живота си като избор между две държави. Русия остава мястото на първите ѝ спомени, където се ражда любовта ѝ към волейбола и където са хората, с които е израснала. Новата ѝ родина е мястото, в което изгражда себе си като състезател и като личност. За нея те никога не си противоречат – просто разказват различни части от една и съща история.

През 2023 година дългото очакване най-сетне приключва и тя получава правото да представлява италианския национален отбор.

Само няколко месеца по-късно идва и дебютът ѝ със “Скуадра Адзура” – още в откриващия мач на европейското първенство, на което домакин е именно Италия. Пред повече от десет хиляди зрители в Арената на Верона за първи път излиза на игрището с екипа на националния тим. След години на чакане, несигурност и решения, вземани далеч от волейболното игрище, най-после настъпва моментът, в който всичко отново зависи единствено от нея.

Повече от волейбол

Първите мачове с представителния тим са само началото. Екатерина влиза в състав, който вече разполага с едни от най-утвърдените имена в световния волейбол. Сред тях са Паола Егону, Мириам Сила, Анна Данези и още редица състезателки с богат международен опит. Конкуренцията е огромна, а сравненията с Егону се появяват почти веднага.

За самата Антропова обаче подобни паралели никога не са били важни. 

“Да тренираш всеки ден с волейболистка като Паола Егону може единствено да те направи по-добър състезател. От всяка тренировка научавам по нещо ново. Не обичам да се сравнявам с останалите. Истинската ми цел е непрекъснато да надграждам това, което вече съм постигнала”, казва Екатерина.

Именно този начин на мислене печели доверието на Хулио Веласко. Макар да е сред най-младите в състава, а конкуренцията на поста ѝ да е изключително сериозна, италианският селекционер неизменно ѝ гласува доверие в най-важните срещи. Така тя се превръща в част от поколението, което пренаписва историята на италианския женски волейбол. Под ръководството на Веласко италианките печелят олимпийската титла на Игрите в Париж през 2024 година, а година по-късно триумфират и на световното първенство.

Същият отборен дух личи и в думите ѝ: 

“Най-голямата сила на този отбор е колективът. Няма значение кой започва като титуляр и кой влиза по-късно. Всички сме готови да помогнем във всеки един момент и точно това ни прави толкова силни.”

Tова отношение към работата впечатлява най-силно хората около нея. За съотборничките си тя е една от най-трудолюбивите в състава, а за треньорите – състезателка, която никога не престава да търси как да стане още по-добра.

Успехите с националния отбор съвпадат и с началото на нов етап в клубната ѝ кариера. След пет сезона със Савино Дел Бене Скандичи Антропова приема ново предизвикателство и от сезон 2026/2027 преминава в турския гранд Еджзаджъбашъ Динавит. 

Но отличията са само част от постигнатото. Зад тях стоят родители, които поставят бъдещето на детето си над собственото си удобство, майка, готова да започне живота си отначало, за да не остави дъщеря си сама, и едно момиче, което намира сили да изгради живота си в непозната страна и търпеливо да заслужи всяка следваща възможност.

Може би именно затова разказът за Екатерина Антропова е много повече от спортна биография. Той напомня, че принадлежността невинаги зависи от мястото, на което си роден. Понякога тя се изгражда с изборите, които правиш, с хората, които застават до теб, и със смелостта да продължиш напред, дори когато хоризонтът изглежда далечен.

Защото дългият път към “синята” фланелка никога не е бил просто стремеж към място в националния отбор. Той я отвежда до нещо много по-ценно – усещането, че най-после е намерила своя дом.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм