Теодор Салпаров: Щастлив съм, че хората оцениха не само волейболиста, а и човека

Не беше най-високият. Нито най-шумният. Но винаги беше човекът, който първи скачаше за всяка безнадеждна топка и последен напускаше игрището.

Такъв беше Теодор Салпаров. И точно затова поколения български фенове го нарекоха Любимец 13.

„Обичам те, България!“ Последното спасяване на Теодор Салпаров пряко по bTV на 5 септември.

На 5 септември една изключителна кариера ще получи своя заслужен празник. Бенефисът на Салпаров ще събере на едно място легенди на българския и световния волейбол, десетки негови съотборници и хиляди спомени. Събитието ще бъде излъчено пряко в ефира на bTV.

Малцина знаят, че всичко е можело да бъде различно.

Роденият в Габрово Салпаров мечтае да стане футболист. Съдбата обаче го отвежда във волейболната зала – спорт, който вече е в кръвта му благодарение на майка му

Тодорка Симеонова. Едва 14-годишен напуска дома си и се мести в София. Решение, което променя живота му завинаги.

Следват повече от две десетилетия на най-високо ниво.

Бронзови медали от световно първенство, европейско първенство и Световната купа. Две участия на олимпийски игри. А в Лондон през 2012 г. признанието идва от целия свят – Теодор Салпаров е избран за най-добър защитник на олимпийския турнир.

Клубната му кариера също е впечатляваща. С екипа на руския гранд Зенит Казан печели Шампионската лига, световното клубно първенство и всички големи отличия в европейския клубен волейбол. По-късно се завръща у дома, за да стане шампион на България с Нефтохимик, а финалът на състезателния му път преминава с екипа на Хебър.

Но статистиката никога не е разказвала цялата история.

За феновете Салпаров винаги ще остане човекът, който играеше със сърцето си.

„Сърцето на отбора... Радвам се, че така са ме запомнили феновете. Такъв съм и в живота - много емоционален. Не всеки може да играе под такова напрежение. Щастлив съм, че хората оцениха не само волейболиста, а и човека.“

На 5 септември думата „сбогом“ няма да присъства.

„Не искам да звучи като сбогом. След успехите на момчетата във Филипините и второто място в света усещането е различно. Смених четири-пет поколения национали. Поканил съм повече от 35 съотборници - от отбора през 2003 година до този от 2023-а. Искам да покажем приемственост.“

Сред специалните гости ще бъде и човекът, когото Салпаров нарича свой идол – двукратният олимпийски шампион и седемкратен победител в Световната лига Серджо Сантос.

„Каза ми: "Ще бъда там. Заслужаваш го." Това означава много за мен.“

За Салпаров най-голямата победа никога не е била медалът.

„Никога не разочаровахме хората. Любовта на феновете, уважението на журналистите - това остава. Да, боли за онези осем четвърти места. Но години наред светът говореше за България заради нашия отбор.“

Днес той гледа напред с надежда - не само към волейбола, а и към страната.

„Аз съм оптимист. България е прекрасна държава - Балкан, море, стратегическо място. Дано политиците успеят да си вземат поука, защото имаме страхотна страна.“

А, кои са любимите му български думи, които описват сякаш и цялата му кариера:

„Обичам те. Благодаря!“

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм