Италия – сърцето на световния волейбол

През сезон 2026–2027 Апенинският полуостров ще стане свидетел на истинско българско "нашествие". Общо петнадесет волейболисти и волейболистки ще бъдат част от италианските първенства, превръщайки страната в най-многобройната чуждестранна общност в шампионатите.

Това обаче е само част от много по-голямата картина. 

“Ботуша” отново ще посрещнe представители на десетки държави от всички краища на света. В трите дивизии при мъжете ще се състезават общо сто и един чуждестранни волейболисти. Шестдесет и шестима от тях ще бъдат част от Суперлигата, двадесет и четирима ще играят във второто ниво на шампионата, а единадесет ще премерят сили в третото.

Към тях се присъединяват още сто и пет волейболистки. Осемдесет и една от тях ще се състезават в елита, а останалите двадесет и четири ще бъдат част от втора дивизия.

Зад тези числа обаче се крие много повече от обикновена статистика. Всяка цифра разказва за дълъг път, смело решение и голяма мечта, отвели едни от най-изявените имена в този спорт до страната, която вече десетилетия наред задава неговата посока на развитие. Техните истории започват на хиляди километри една от друга и носят различен опит, характер и разбиране за играта, но рано или късно всички те водят към едно и също място – Италия. 

През последните години интересът към местните първенства все по-осезаемо надхвърля границите на страната. Днес повече от шестнадесет милиона и половина души следят развитието на играта, привлечени не само от високото ѝ равнище, но и от възможността да видят на едно място най-големите звезди на световната сцена. Така мъжкият и женският шампионат постепенно затвърждават позицията си сред най-важните центрове на съвременния волейбол.

Но дори и това не е достатъчно, за да обясни защо погледите на толкова много хора са насочени натам. Истинската причина се крие в атмосферата на препълнените зали, в поколенията шампиони, изградили славата на тези първенства, и в необикновената способност на тази страна да вплита съдбите на отделните състезатели в един много по-голям разказ.

Именно затова толкова много волейболисти продължават да поемат в същата посока. Защото зад договорите, трансферите и трофеите стои нещо много по-важно – усещането, че са станали част от традиция, изграждана в продължение на десетилетия.

Може би точно тук се крие и отговорът на въпроса защо светът продължава да избира Италия.

Притегателната сила 

Ако попитате един волейболист какво го е довело до южноевропейската държава, вероятно всеки път ще получите различен отговор. За едни най-голямото предизвикателство е възможността да се изправят срещу най-силните съперници на планетата. Други откриват условия, които им помагат да се развият както като състезатели, така и като личности. Някои са привлечени от богатите традиции, други – от авторитета на първенството, а трети просто следват примера на онези, които отдавна са поели по същия път.

Истината обаче е, че възходът на шампионата е резултат от десетилетия труд, последователност и далновидност, както и от непрекъснатото усъвършенстване, без да бъде изгубена връзката с основите, върху които е изградена неговата репутация.

Началото е поставено още през втората половина на миналия век, когато волейболът постепенно се превръща в неизменна част от обществения и културния живот. Така Тренто, Модена, Перуджа, Чивитанова, Верона, Милано и десетки други градове изграждат своята дълбока връзка с този спорт.

С течение на времето тук се оформят условия, които позволяват на състезателите да разгърнат напълно своя потенциал. Модерни тренировъчни бази, силна конкуренция, опитни специалисти и публика, превръщаща всеки мач в истинско зрелище, се превръщат в част от всекидневието. Зад всичко това стоят финансовата стабилност на клубовете, последователното развитие на техните проекти, високото равнище на организация и доверието в система, доказала своята устойчивост през годините.

Тези фактори превръщат страната в естествена пресечна точка на различните волейболни школи.

Там бразилската импровизация се среща със сръбската дисциплина, американската физическа подготовка се съчетава със словенската тактическа култура, а традициите на Източна Европа застават редом до най-съвременните методи на работа.

Не по-малко важен е и животът извън залата.

За мнозина престоят там означава много повече от тренировки и официални ангажименти. Той носи оживени площади, шумни кафенета, дълги разговори след мачовете и усещането, че спортът е неразделна част от ежедневието.

Тъкмо това кара толкова много състезатели да останат свързани с тази страна.

Някои прекарват там само един сезон, други посвещават години от живота си на местните клубове, а трети никога не прекъсват връзката си с нея. По този начин натрупаният опит, знанията и ценностите преминават от едно поколение към следващото.

Може би точно затова Италия отдавна е нещо повече от сцена за най-силните отбори и най-големите звезди. За мнозина тя се превръща в дом, към който продължават да се връщат дори след края на кариерата си, а историите им се превръщат в част от традиция, изграждана в продължение на десетилетия.

Среща на традиции

С течение на времето клубовете осъзнават, че големите успехи рядко са плод единствено на индивидуалния талант. Много по-важно се оказва умението различни характери, стилове и възгледи за играта да бъдат обединени в едно цяло. Тъкмо това съчетание превръща шампионата в пример, към който останалият свят продължава да се обръща.

Сред онези, които оставят най-дълбока диря, особено място заемат сръбските състезатели. Началото поставят Иван Милкович и Никола Гърбич, а след тях идват Драган Станкович, Марко Подрашчанин и Александър Атанасиевич.

Милкович поставя началото на една дълга сръбска традиция в Чивитанова, която по-късно е продължена от Драган Станкович и Марко Подрашчанин. Макар да защитава цветовете и на Перуджа, и на Тренто, Подрашчанин винаги остава най-тясно свързан с този клуб. Там той достига върховете в кариерата си и по-късно се завръща, за да затвори кръга на едно дълго пътешествие, което от този сезон продължава извън игрището – вече в ролята на спортен директор. 

Александър Атанасиевич също заема специално място в тази история. B Перуджа той достига върха на кариерата си и се нарежда сред най-емблематичните фигури в историята на клуба. Неслучайно привържениците и до днес продължават да го наричат “краля” на умбрийския град. 

С течение на времето Модена се утвърждава като един от градовете, които най-ярко олицетворяват международния дух на шампионата. Именно там бразилската и френската школа намират едни от най-знаковите си представители в лицето на Бруниньо и Ервин Нгапет. И до днес двамата са посрещани като истински герои всеки път, когато се завърнат в града или прекрачат прага на залата.

Редом с тях се нареждат още Лукарели, Рафаел, Флавио, Бартелеми Шинениезе и Женя Гребенников – състезатели, чиито кариери също са тясно свързани с едни от най-успешните отбори в шампионата.

Особено място заемат и кубинските състезатели. Османи Хуанторена оставя дълбока следа както в Чивитанова, така и в Тренто, а Робертланди Симон последователно преминава през Пиаченца, Чивитанова, а от следващия сезон и Милано. И днес, въпреки натрупания опит и годините зад гърба си, той продължава да бъде сред най-добрите централни блокировачи в света.

Кубинското присъствие се допълва от Йоанди Леал и Вилфредо Леон. Леал оставя своя отпечатък в Пиаченца, Чивитанова и Модена, а Леон се превръща в една от емблематичните фигури на Перуджа, преди да продължи кариерата си в Полша.

Ако Лучано де Чеко и Себастиан Соле олицетворяват спокойствието, постоянството и тактическата зрялост на аржентинската школа, то Майка Кристенсън, Арън Ръсел и Максуел Холт носят различния ритъм и физическата мощ, характерни за американския волейбол.

Сред утвърдените чуждестранни общности в шампионата постепенно се нареждат и словенските състезатели. Тине Урнаут е сред първите, които успяват трайно да се наложат в шампионата, преминавайки през Сан Джустино, Вибо Валентия, Латина, Пиаченца, Тренто, Модена и Милано. След него идва ново поколение, представяно от Рок Можич и Ян Козамерник. Можич е сред хората, които през последните години връщат Верона сред най-силните отбори, а Козамерник отдавна се е утвърдил като една от основните фигури в Тренто. 

Все по-силно впечатление правят и представителите на Япония. Юки Ишикава се превръща в лицето на това развитие, след като преминава през Модена, Латина, Падуа и Милано, преди да достигне върха с Перуджа. Неговият пример е последван от Ран Такахаши, който първо привлича вниманието в Падуа, а след това се утвърждава в Монца. Тацунори Оцука, Юга Таруми, Рю Ямамото и Юджи Нишида също допринасят за това все по-осезаемо присъствие.

Сред народите, оставили траен отпечатък, се нареждат и руските състезатели. Още през деветдесетте години Вячеслав Зайцев и Дмитрий Фомин се превръщат в добре познати фигури за местната публика, а по-късно техният пример е последван от Юрий Бережко и Алексей Спиридонов.

Разбира се, всички тези имена са само част от един много по-голям разказ, който продължава да се развива и днес.

А ако при мъжете неговият мащаб е впечатляващ, при жените той изглежда още по-голям.

Домът на шампионките

През последните десетилетия Италия постепенно се утвърждава като естествена дестинация за най-силните волейболистки в света. 

Бразилските състезателки винаги са заемали особено място в този процес. Сред първите големи звезди, пристигнали на Апенините, е легендарната Фофао, която преминава през Перуджа и Пезаро. Години по-късно нейният пример е последван от Габи Гимараеш. След престоя си в Турция тя пристига в Конеляно и само за кратко време се утвърждава като една от водещите фигури както на отбора, така и на цялото първенство.

Сръбската школа също оставя траен отпечатък. Мая Огненович преминава през Пиаченца, Конеляно и Новара, Йована Бракочевич защитава цветовете на Вила Кортезе, Конеляно и Новара, а Бранкица Михайлович играе за Бергамо и Милано. След тях идват Тияна Бошкович и Хена Куртагич, която от 2024 година насам носи екипа на Монца и вече е определяна като една от най-обещаващите млади централни блокировачки в Европа.

Сред най-известните американски състезателки изпъкват Джордан Ларсън, Келси Робинсън-Кук и Кимбърли Хил. Докато Ларсън преминава през Новара и Милано, Робинсън-Кук и Хил играят важна роля в първите големи успехи на Конеляно. През следващите години щафетата преминава в ръцете на Йоана Волош и Изабел Хаак, които превръщат отбора в един от големите символи на съвременния европейски волейбол. 

След бразилските, сръбските и американските състезателки постепенно изпъкват и представителките на Япония. Маю Ишикава преминава през Флоренция и Новара, Нанами Секи играе за Конеляно и Бусто Арсицио, а Юкико Уада, Йошино Сато и Мику Акимото продължават тази традиция. 

Свои ярки имена в шампионата има и руската школа. Вита Акимова се утвърждава като една от водещите фигури в Новара, преди да премине в Милано, а Елизавета Кочурина и Анастасия Капралова също поемат в същата посока. Особено място заема Татяна Кошелева. Тя завършва кариерата си в Мегабокс Валефолия, където впоследствие остава като отборен мениджър, а от този сезон изпълнява ролята на спортен директор.

Сред всички държави, които остават тясно свързани с развитието на шампионата, една се откроява по особен начин.

Това е България.

Българската връзка

Началото е поставено още през осемдесетте години, когато Димитър Златанов и Каспар Симеонов поемат към Италия. Малко по-късно Борислав Кьосев и Любомир Ганев затвърждават присъствието на България в шампионата. Кьосев преминава през Батипаля, Бреша и Кунео, а Ганев защитава цветовете на Сполето, Кунео, Скио, Фано и Наполи. Най-големите му успехи идват именно в Кунео, където той се превръща в една от най-популярните фигури в първенството. 

След тях на преден план излиза следващото поколение. Владимир Николов печели шампионската титла с Тренто, а по-късно преживява едни от най-паметните мигове в кариерата си с екипа на Кунео, където завоюва две Купи на ЦЕВ, триумфира в първенството и достига до финала на Шампионската лига. Редом с него Пламен Константинов, Андрей Жеков и Христо Цветанов също се превръщат в добре познати имена за италианската публика, а Антонина Зетова, Нели Маринова и Ваня Соколова показват, че българското присъствие има същата тежест и при жените. 

По-късно идва времето на Матей Казийски и Цветан Соколов. Името на Казийски остава завинаги свързано с Тренто, където той играе ключова роля в най-успешния период в историята на клуба. Няколко години по-късно Соколов преминава през Кунео, Тренто и Чивитанова и се утвърждава като един от най-успешните български състезатели в историята на шампионата.

По същото време все повече български волейболистки поемат към Италия. Елица Василева преминава през Кремона, Перуджа, Бергамо, Скандичи и Новара, Добрияна Рабаджиева носи екипите на Модена, Казалмаджоре и Пиаченца, Христина Вучкова защитава цветовете на Конеляно, Новара и Флоренция, а Мария Каракашева и Емилия Димитрова също оставят своя отпечатък върху първенството.

Постепенно българската реч започва да звучи все по-често в италианските зали. Тодор Алексиев, Георги и Валентин Братоеви, Светослав Гоцев, Тодор Скримов, Георги Сеганов, Александър Грозданов, Гордан Люцканов, Розалин и Николай Пенчеви, Велизар Чернокожев и Александър Митков също избират Италия.

Днес родните състезатели могат да бъдат открити във всяко равнище на италианския волейбол. В мъжкия елит Александър Николов и Симеон Николов ще носят екипа на Чивитанова, Илия Петков и Жасмин Величков ще играят за Монца, а Георги Татаров ще защитава цветовете на Милано.

Във второто ниво на шампионата Християн Димитров ще се състезава за Равена, Владимир Гърков и Борис Начев ще бъдат част от Джоя дел Коле, Денис Карягин и Стоил Палев ще играят за Фано, а Руси Желев ще носи екипа на Реджо Емилия. В Серия А3 Калоян Вълчинов ще продължи кариерата си в Кампобасо.

При жените българското присъствие също остава значително. В най-високото ниво на шампионата Михаела Стоянова ще носи екипа на Мачерата, Калина Венева ще бъде част от Милениум Бреша, а Моника Кръстева ще защитава цветовете на Коста Волпино в Серия А2.

Всичко това е още едно доказателство за доверието, което италианските клубове продължават да гласуват на българските състезатели. В продължение на десетилетия те не само се утвърждават в едно от най-силните първенства в света, но и допринасят за изграждането на неговия облик.

Вторият дом

Тъкмо тук се крие и един любопитен парадокс. За мнозина Италия първоначално е само поредната спирка по дългия професионален път, но постепенно започва да означава много повече. Най-ясно това проличава в съдбите на състезателите, които пристигат като чужденци, а години по-късно обличат екипа на националния отбор.

Началото е поставено още през първата половина на деветдесетте години от бразилката Ана Паула Тасис. С настъпването на новия век идва ред на Венцислав Симеонов и Христо Златанов. Родени в България, двамата се превръщат в едни от най-познатите лица на италианския волейбол. Златанов защитава цветовете на страната между 1997 и 2008 г., а Симеонов печели сребърен олимпийски медал в Атина през 2004 г. През последните години връзката на семейство Златанови с италианския волейбол продължава и чрез следващото поколение. Синът на Христо Златанов, Мануел, вече е част от елита с екипа на Пиаченца и защитава цветовете на юношеския италиански национален отбор.

След двамата състезатели с български корени идва ред на Тайсмари Агуеро и Каролина Костагранде. Родените съответно в Куба и Аржентина волейболистки са сред водещите фигури в един от най-успешните периоди в историята на националния отбор, донесъл европейски титли, отличия от Световната купа и множество медали от големи международни състезания.

При мъжете щафетата преминава към Драган Травица и Османи Хуанторена. През 2012 г. роденият в Загреб Травица печели бронзов медал на олимпийските игри в Лондон, а четири години по-късно Хуанторена достига до сребърното отличие в Рио де Жанейро.

На тези две олимпиади една от водещите фигури на националния отбор е и Иван Зайцев. Неговата история започва още преди раждането му, когато баща му Вячеслав Зайцев пристига в Италия, за да постави началото на международната си кариера. Именно тогава в Сполето се ражда Иван. След кратко завръщане в Санкт Петербург семейството отново избира Италия, където той открива волейбола, израства и впоследствие получава гражданство. Години по-късно Зайцев защитава цветовете на водещи отбори в Суперлигата, носи капитанската лента на националния тим и се превръща в едно от най-емблематичните имена в съвременния италиански волейбол.

По същото време женският национален отбор посреща и родената в Литва Индре Сорокайте. Няколко години по-късно към нея се присъединяват още две добре познати имена.

През 2023 г. Екатерина Антропова получава италианско гражданство, а година по-късно триумфира с олимпийската титла в Париж. Скоро след нея и Камил Рихлицки, роден в Люксембург и израснал в Италия, получава правото да облече екипа на националния отбор.

Всички тези съдби са различни, но са свързани от една и съща идея. За едни Италия е временна спирка, за други е сцената на най-големите им успехи, а за трети се превръща във втори дом.

Вероятно точно в това се крие една от най-големите сили на италианския волейбол. През годините той събира хора от различни държави, култури и поколения и ги превръща в част от една общност, много по-голяма от самата игра.

И този процес не спира.

История без край 

Двеста и шест чуждестранни състезатели, четиридесет и пет различни държави и пет континента. На пръв поглед това са просто числа. Всъщност именно те показват най-добре мащаба на явление, което отдавна е надхвърлило пределите на една-единствена държава.

В продължение на десетилетия местните клубове привличат волейболисти от всички краища на света. Така на едно място се срещат различни възгледи за играта, натрупан опит и традиции, формирани далеч извън границите на страната. Именно от това съчетание се ражда обликът на първенство, което не следва тенденциите, а често задава посоката на развитие на съвременния волейбол.

Може би тъкмо тук се крие и отговорът на въпроса защо толкова много пътища в крайна сметка водят към Апенините.

Светът продължава да избира Италия, защото Италия никога не е преставала да избира волейбола.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм