От 30-о място до ВНЛ: Довери се на процеса, влез в историята

От тридесето място в световната ранглиста до Волейболната лига на нациите за малко повече от две години. Това постигна женският отбор на Словения, който ще играе сред най-добрите от догодина.

Зад историческия резултат за страна с едва два милиона жители стои и силен италиански отпечатък: този на Алесандро Орефиче, треньорът, който от май 2024 г. пое отбора. Тогава бе доста далеч от международния елит, но стъпка по стъпка стигна до големия волейбол.

Класиране, което дойде по-рано от очакваното. Словения беше изградила голяма част от прогреса си чрез изключително представяне в Европейската лига, която завърши със сребърен медал след път, при който всеки мач, всеки гейм и, практически, всяка топка, имаха огромно значение за ранглистата на FIVB.

"Беше невероятно. Вече бяхме постигнали исторически резултат, като достигнахме финала на Европейската лига. Преди бяхме записали осем победи с 3:0 гейма, но с тази система за класиране е ад, защото знаеш, че трябва да продължаваш да се бориш и винаги да се стремиш да печелиш с най-ясен възможен резултат". 

После загубиха финала от Швеция и положението в ранглистата стана още по-сложно. "Успяхме да стигнем до шестнадесето място по време на надпреварата, но загубихме няколко позиции след финала. Когато и Русия беше възстановена, пак паднахме. Беше трудно да се приеме, защото момичетата бяха свършили огромна работа."

Но в крайна сметка тази работа беше възнаградена с класиране за Лигата на нациите 2027.

От номер 30 в класацията до световния елит

За да разберем измерението на постижението, трябва да се върнем към началната точка.

"Когато поех отбора през май 2024 г., бяхме тридесети в световната ранглиста и имах девет състезателки в залата. От тези, които сега са постоянно част от групата, бяха само три, докато останалите бяха много млади момичета, някои от които - под 18 години."

Оттам започва изграждането. Първо реконструкцията на групата, после квалификациите за Световното първенство, Световното първенство, после Европейската лига и накрая ВНЛ.

"Беше невероятно. На Световното първенство успяхме да преминем през групата и изиграхме страхотен мач срещу Турция. Тази година стигнахме до финала на Европейската лига и сега тази черешка на тортата."

Дори моментът, в който отборът получи новината, ще остане в спомените на групата. "Знаехме, че решението ще дойде през седмицата, но не мислехме точно за този ден. Федерацията ни повика в хотела с някои състезателки и служители. Беше почти единадесет часа и разучавах Германия. Когато ни казаха, беше невероятно."

Словения с два милиона жители сред волейболните сили 

Обхватът на резултата се увеличава с оглед на размера на страната.

"С тази квалификация вярвам, че ще бъдем нацията с най-малко жители сред всички присъстващи във Лигата на нациите. Ние сме около два милиона. Ако погледнем нациите, които ще участват, мисля, че никоя няма население, по-малко от нашето."

А моментът на словенския напредък е особено значим, защото няколко дни по-рано мъжкият национален отбор, воден от Фабио Соли, също беше написал страница в историята, като спечели бронз във ВНЛ.

„За Словения беше още по-прекрасно, защото два дни по-рано момчетата спечелиха първия си медал от ВНЛ. Идвахме след сребърен медал в Европейската лига, а после се появи и това класиране. Това е прекрасен момент за всички ни.“

„От федерацията мислеха, че ще се класираме след година, но вместо това ние стигнахме първи.“

Самата словенска федерация, казва Орефиче, си е представяла по-дълъг път.

„Мисля, че смятаха, че можем да влезем във ВНЛ догодина. Вместо това, ние ускорихме развитието много. Свършихме страхотна работа и влязохме в тази прекрасна история по-рано от очакваното.“ 

"Динамичният" Орефиче знае добре. Дори в предишния си опит, от Естония до Франция, италианският треньор е работил върху изграждането на проекти, предопределени да се развиват с течение на времето.

„Винаги съм се радвал да работя по проекти. Дори в Париж започнахме с отбор, който беше единадесети, а в крайна сметка играхме в три финала и спечелихме две шампионски титли. Гради се бавно. Тук обаче, в крайна сметка, всичко се случи много бързо.“

„Доверие в процеса“

Фразата, която Орефиче използва, за да опише тези две години, е проста: „Доверие в процеса“.

„Трябва да вярвате в процеса. Процесът е дълъг и не можете да спрете при първата трудност, първия отказ от страна на състезател, първата загуба или няколко контузии. Трябва да продължите да търсите решения и да вярвате в пътя.“

Философия, осъществена и благодарение на доверието, получено от словенската федерация.

„За един треньор е голямо удовлетворение да работя с федерация или клуб, който ми се доверява от самото начало, и след това да се опитам да се отплатя с резултати. И имахме трудни моменти, но продължихме да работим.“

Орефиче: „Без моя щаб тази квалификация нямаше да е възможна.“

И именно когато говори за пътя, Орефиче е склонен да добави ключов елемент за него: работата на щаба, често невидима отвън, но решаваща за постигането на резултати. Екипът, който подкрепя треньора, е съставен почти изцяло от италианци, плюс един словенец и един турчин, и е останал по същество същият през целия мандат на националния отбор.

„За мен цененето на екипа е от основно значение. Те са хора, които работят зад кулисите, но са важни зъбни колела в двигател, който трябва да работи на пълни обороти и дълго време. Със своята страст, експертиза и професионализъм те ми помагат да управлявам отбора ежедневно.“

Тази приемственост е това, което Орефиче смята за една от тайните на проекта.

„Този ​​екип работи с мен от три сезона, докато физиотерапевтът е с мен от пет, от Естония до Словения. Създадената синергия е паралелна на нашата амбиция. Тя ми позволява да делегирам отговорности и най-вече да знам, че можем да работим с високо качество по всеки един аспект.“

Признанието е ясно.

„Това класиране не би била възможно без тяхната работа и тяхната помощ. В трудни времена винаги сме успявали да дадем нещо допълнително, благодарение и на силата на екипа.“

Част от тази група вече беше придружила Орефиче във френския му период, а някои членове ще продължат да работят с него в следващото му клубно приключение във Флоренция.

Проблемът на малката страна: „Твърде рано в националния отбор“

Изграждането на конкурентен отбор в страна с два милиона души обаче е особено предизвикателство.

„Когато групата е толкова малка, някои момичета се присъединяват към националния отбор много рано, може би на петнадесет или шестнадесет години, просто защото няма достатъчно състезатели. Това може да повиши очакванията: ако вече сте в националния отбор на шестнадесет, на двадесет може да се чудите защо не сте титуляр.“

Ето защо първоначалната работа на Орефиче не е била само техническа.

„През първата година имах повече срещи, отколкото тренировки. Трябваше да изградим увереност, идентичност и желание да работим за фланелката и националния отбор. Беше дълго пътуване.“

Европейската лига: игра с върха на класацията

Изкачването до ВНЛ също има една особеност: необходимостта постоянно да се гонят точки от световната ранглиста.

„От самото начало заявихме, че целта е да стигнем до финала на Европейската лига и, за да го направим, трябваше да дадем всичко от себе си веднага. Дори срещу противници, които уж бяха по-слаби, не можехме да се отпуснем. 3:2 вместо 3:0 гейма можеше напълно да промени класирането ни.“

Ситуация, която неизбежно се отрази и на ротациите.

„Направихме малко промени, именно защото не можехме да си позволим да губим геймове. Това беше едновременно положителният и предизвикателният аспект на това пътуване.“

Само за 26 месеца обаче резултатът демонстрира мъдростта на избора: от тридесето място в света Словения се изкачи до шестнадесето, преди да се установи на деветнадесето място след възстановяването на Русия.

И най-вече, си осигури място във ВНЛ през 2027 г. 

В  очакване на Европейското първенство: „Тази квалификация трябва да е тласък“

Рискът, след такъв резултат, е чувството за самодоволство. Орефиче иска точно обратното.

„Трябва да сме много добри в използването на класирането като тласък. Машината работи силно и тази новина трябва да ни даде още по-голям тласък. Не само от мотивационна гледна точка: тя трябва да ни накара да влезем в залата, търсейки нещо повече.“

За треньора това означава поддържане на стандарти дори извън терена.

„За мен правилата и малките неща в националния отбор са фундаментални: организация, комуникация, ежедневно поведение. Не можем да мислим, че след като постигнахме исторически резултат, сега можем да се отпуснем.“

Словения се готви за Европейското първенство с напълно различни очаквания, отколкото преди две години.

От сянката на мъжкия национален отбор към нова идентичност

В продължение на години словенският женски отбор неизбежно живее в сянката на мъжките постижения.

„Когато пристигнах, тази разлика се усещаше ясно. Мъжкият национален отбор беше на много високо ниво, докато женският беше много по-назад. Това беше нещо, което се забелязваше особено в обстановката.“

Най-очевидният ориентир беше публиката.

„В страна с два милиона души бихте видели момчетата да играят в Любляна с препълнена зала, докато на женските мачове може да има петдесет или сто души.“

Днес ситуацията постепенно се променя.

"Както мъжките, така и женските отбори работят в една и съща среда, често сме в един и същи хотел, има комуникация между състезателите и персонала. Федерацията винаги ни е гарантирала отлични условия и днес усещаме значителен тласък и на двата фронта.“

Сега е етапът, който допреди няколко месеца изглеждаше все още далеч: Лигата на волейболните нации. За словенския отбор, който започна на тридесето място в света, с девет състезателки в тренировъчния лагер и проект за възстановяване, влизането във ВНЛ представлява много повече от просто класиране. Това е кулминацията на бързо изкачване и едновременно с това - началото на ново международно измерение.

Както Орефиче го определя: доверие в процеса.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм