Професията на физиотерапевта – наука, човечност и изкуство

От университетските аудитории на НСА през ВК Нефтохимик (Бургас) до присъствие на европейския подиум и бронзови отличия с българския национален отбор по волейбол до 18 години – историята на физиотерапевтката Анна Пушева.

Само преди няколко години Анна Пушева е студентка по кинезитерапия в Националната спортна академия, а днес е част от щаба на българския национален отбор по волейбол за юноши под 18 години. Пътят между тези две точки я отвежда през различни държави, клубове и професионални предизвикателства, докато през юли стига и до европейския подиум.

На първенството в Италия воденият от Мирослав Живков тим завоюва бронзовите медали и записа едно от най-силните представяния на родния волейбол при подрастващите. Докато публиката следи мощните атаки, блокадите и емоциите след последната точка, Пушева преживява турнира от друга перспектива – непосредствено до състезателите, грижейки се те да бъдат готови за всяка следваща тренировка и мач.

Именно там най-ясно се разкрива и съвременната роля на спортния физиотерапевт. Тя отдавна не се изчерпва с намесата след контузия, а започва много преди появата на болката. Проследяването на физическото състояние, превенцията и възстановяването вървят ръка за ръка с постоянната комуникация с останалите членове на щаба. А ежедневният контакт със състезателите позволява на Анна да улавя навреме онези сигнали, които лесно могат да останат незабелязани – натрупана умора, промяна в настроението или първи признаци на дискомфорт.

“Често казвам, макар и на шега, че кинезитерапевтът изпълнява и ролята на психолог в отбора. Истината е, че наблюдението на емоциите и настроенията на състезателите може да даде много ясна представа за физическото им състояние. Затова натоварването трябва непрекъснато да се проследява както в залата, така и във фитнеса, за да разполагаш с достатъчно обективна информация, когато възникне проблем”, обяснява Пушева.

Днес всичко това е част от професионалното ежедневие на Анна. Пътят дотук обаче започва години по-рано – не с ясна представа за бъдещата професия, а с любовта към спорта.

Призванието 

Още като дете Анна опитва различни спортове, но волейболът заема особено място в живота ѝ. С годините интересът ѝ се насочва не само към състезателната страна на играта, но и към процесите зад движението, възстановяването и адаптацията на човешкото тяло към физическото натоварване. Така първоначалното любопитство прераства в осъзнат интерес, а по-късно и в професионален избор, който ще я върне край волейболното игрище в съвсем различна роля. 

“Доста време се чудех с какво искам да се занимавам. Знаех единствено, че искам професия, свързана със спорта и работата с хора. Така стигнах до Националната спортна академия, където започнах да изучавам кинезитерапия. Още тогава разбрах, че тази професия далеч не се изчерпва с упражнения или възстановителни процедури, а изисква познания в различни области – от анатомията и физиологията до психологията и биомеханиката. Никога не съм съжалявала за избора си, макар по-късно да осъзнах, че в учебния процес не винаги се отделя достатъчно внимание на практическата страна на спортната кинезитерапия”, разказва физиотерапевтка.

Тъкмо това я подтиква още като студентка да търси практически опит извън университетската програма, да посещава специализирани курсове и да се учи от хора, които вече познават реалността на професионалния спорт. 

“Колкото повече навлизах в професията, толкова по-ясно осъзнавах, че не е достатъчно просто да познаваш човешкото тяло. Трябва да умееш да наблюдаваш, да изслушваш и да разбираш човека срещу себе си. Понякога и най-малкият детайл може да се окаже решаващ. Затова вярвам, че физиотерапевтът трябва да има ума на учен, сърцето на хуманист и ръцете на артист”, казва Пушева.

Следващите години ще ѝ дадат възможност да открие как изглеждат тези принципи на практика. 

Годините на растеж 

Първата важна спирка е Полша. Там Анна среща Кристоф Врубел – специалист, който оказва силно влияние върху начина, по който тя възприема професията и работата със спортисти. 

“Срещата с него промени гледната ми точка. Той ми показа колко е важно никога да не спираш да задаваш въпроси и да търсиш нови отговори. Тогава започнах да разбирам, че знанието не е нещо завършено и че добрият специалист трябва да е готов да поставя под съмнение дори собствените си убеждения. Всеки нов случай може да те накара да преосмислиш нещо, което дотогава си приемал за безспорно”, разказва тя.

Полша ѝ носи не само нови професионални умения, но и различен поглед към дисциплината, организацията и вниманието към детайла:

“Разбрах, че не съществува един-единствен правилен начин на работа. Не вярвам, че добрият специалист трябва сляпо да следва определена теория или метод. Много по-важно е да наблюдаваш, да анализираш и да си готов да промениш възгледите си, когато новите доказателства го налагат.”

След Германия Анна продължава развитието си в България. Важна стъпка е стажът ѝ в клуба на Левски София, където за първи път се запознава отблизо с ролята на физиотерапевта в един отбор. Там среща Христо Тодоров, който ѝ помага да свърже натрупаните знания с реалните ситуации на терена. 

“Стажът ми в Левски беше основополагащ, защото за първи път видях отблизо как функционира един спортен клуб. Колегата Христо Тодоров ме въведе в теми, пряко свързани с работата на терен, и ми помогна да погледна на професията по съвсем различен начин. Смело мога да кажа, че именно той положи основите на професионалния ми път”, спомня си тя.

Следващата важна крачка я отвежда в Нефтохимик Бургас, където Пушева вече поема ролята на физиотерапевт на мъжкия волейболен отбор. Именно там тя се сблъсква с отговорността, динамиката и високите изисквания на състезателната среда.

Преминаването през различни клубове и среди постепенно разширява представата ѝ за професията и я учи да гледа отвъд собствените си задължения. За нея добрият резултат е плод на общите усилия на целия щаб.

“С течение на времето разбрах, че успехът никога не зависи само от един човек. В спорта всичко е свързано. Лекарите, физиотерапевтите, кондиционните треньори и останалите специалисти трябва постоянно да обменят информация помежду си. Само така можеш да получиш пълна представа за състоянието на спортиста и да вземеш правилното решение.”

А едни от най-важните решения са онези, които трябва да бъдат взети още преди да се появи проблемът. За Пушева именно тук започва една от най-съществените части от професията – превенцията.

Изкуството на превенцията

Контузиите са част от професионалния спорт, но рискът от тях може да бъде ограничен. Затова за Анна грижата за състезателя започва много преди появата на болка – с проследяване на физическото му състояние и своевременно разпознаване на сигналите, които тялото изпраща. 

“Превенцията е изключително важна, защото в много случаи ни дава възможност да избегнем развитието на по-сериозни проблеми. Работата на физиотерапевта не се свежда единствено до лечението. Тя започва още с проследяването на натоварването, наблюдението на движенията и вниманието към всички малки сигнали, които организмът изпраща”, обяснява тя.

При подрастващите задачата е още по-сложна. Организмът им се развива, натоварванията нарастват, а стремежът към по-добри резултати понякога ги кара да надхвърлят собствените си възможности. Затова Пушева разглежда състоянието на младия спортист като резултат не само от тренировките, а и от начина му на живот.

“Когато говорим за подрастващи спортисти, винаги трябва да разглеждаме цялостната картина. Понякога причината за даден проблем няма пряка връзка с тренировките. Значение имат качеството на съня, хранителният режим, ежедневните навици, времето за възстановяване и дори часовете, прекарани пред телефона или компютъра. Всички тези фактори влияят върху състоянието на организма и не бива да бъдат подценявани. За мен възстановяването, тренировъчният процес и превенцията са тясно свързани. Сърцевината на кинезитерапията е правилното дозиране на натоварването, балансът между стреса и възстановяването и разбирането на механизмите, чрез които човешкото тяло се адаптира към различните условия”, обяснява Анна.

При младите състезатели това означава отрано да се изградят навици, които да останат част от подготовката им и занапред. Но дори при най-добрата превенция няма универсална формула – всеки организъм има свои особености. 

“Всеки организъм реагира по различен начин и затова индивидуалният подход е толкова важен. Това, което дава резултат при един човек, невинаги действа по същия начин при друг. Старая се да разглеждам всеки случай самостоятелно и да обръщам внимание дори на най-малките детайли. С течение на времето разбрах и че една от най-трудните страни на професията невинаги е свързана със самата травма. Понякога най-голямото предизвикателство е начинът, по който човек възприема собственото си състояние. Определено най-трудните ми пациенти са били хипохондриците и силно суеверните хора. Високото его, предразсъдъците и неспособността да се направи разграничение между личните отношения и професионалната работа също могат да се превърнат в сериозна пречка”, разказва специалистката.

Затова за Анна зад всяка травма стои преди всичко човек, към когото не може да се приложи готова формула. Именно способността да разпознава индивидуалните нужди на състезателите се оказва особено ценна, когато пред нея се открива едно от най-големите предизвикателства в кариерата ѝ.

Отговорността и доверието 

Поканата да се присъедини към щаба на българския национален отбор за мъже под 18 години идва неочаквано и в изключително труден за нея момент.

“Определено не очаквах подобно обаждане. Честно казано, приех поканата като знак от съдбата. По това време семейството ми преживяваше тежка загуба и работата ми помогна да премина през този период. Вместо да остана насаме с болката, насочих цялата си енергия към отбора и хората около мен”, спомня си Анна.

C началото на подготовката тя усеща различния мащаб на предизвикателството. Натовареният график, високите очаквания и отговорността, която носи националната фланелка, оставят малко място за грешки. Същевременно Пушева попада в среда, в която всеки има ясно определена роля, но крайният резултат зависи от общите усилия. 

За кратко време националният отбор се превръща в много повече от поредния етап в кариерата ѝ. Дните следват ритъма на тренировки, мачове и пътувания, а часовете между тях често се оказват също толкова важни, колкото случващото се на игрището. 

“Работата ни никога не свършва с края на тренировката. Напротив, много често тогава започва най-важната част от деня. Трябва да бъдеш готов да реагираш, ако възникне проблем. Понякога най-трудните моменти не са по време на мачовете, а в часовете между тях, когато трябва да възстановиш състезателите и едновременно с това да ги подготвиш за следващото предизвикателство”, казва физиотерапевтката.

Непредвидимостта на подобно ежедневие поставя на изпитание не само професионалните знания, но и характера. Условията се променят, времето невинаги е достатъчно, а решенията често трябва да се вземат на момента:

“В спортната среда един физиотерапевт трябва да бъде преди всичко адаптивен – както по отношение на методите си, така и по отношение на времето, пространството и хората, с които работи. Трябва да бъде устойчив, понякога хладнокръвен, и да притежава естествено присъствие, защото именно това създава доверие.”

За Анна тези месеци се превръщат не само в проверка на натрупаните знания и опит, но и в преживяване, което надхвърля професионалната страна на спорта. Кулминацията идва в Италия, където общите усилия отвеждат българския тим до европейския подиум.

Истинската награда 

Бронзовият медал е видимият завършек на това пътуване. За Анна обаче най-силният спомен е свързан не толкова с отличието, колкото с емоцията да чуе националния химн и да види българското знаме след всичко преживяно заедно с отбора.

“Няма как да опиша това чувство с думи. То остава с теб завинаги. За хората извън отбора този момент продължава само няколко минути, но за нас той беше резултат от месеци работа, напрежение, съмнения и огромна отговорност. Зад всичко стояха безброй решения, дълги разговори, много усилия и много лични компромиси”, казва Анна.

Последните се усещат най-силно извън залата. Месеците с националния отбор оставят малко пространство за личен живот и изискват отдаденост, която трудно може да бъде вместена в обичайното понятие за баланс.

“Докато продължаваше ангажиментът ми с националния отбор, почти нямаше място за баланс. Рядко разговарях с близките си и почти не ми оставаше време за самата мен. Въпреки това не съжалявам за нито едно решение, защото именно подобни преживявания ти напомнят защо си избрал този път”, признава Пушева.

И все пак, когато се връща към преживяното в Италия, Анна не поставя на първо място нито класирането, нито самия медал. За нея най-голямото удовлетворение се крие в онези промени, които невинаги се забелязват отстрани – когато един състезател преодолее труден период, върне се към тренировките и отново придобие увереност в собственото си тяло.

"Най-голямото удовлетворение идва тогава, когато виждаш плода на всичките си усилия. Понякога това е завръщането на един спортист към тренировките, друг път – моментът, в който той отново започва да вярва в собствените си възможности. Именно тези малки победи придават истински смисъл на всичко, което правим", казва тя.

Зад подобен напредък обаче стои не само правилно избраният метод. В основата на подхода на Пушева е цялостният поглед към състезателя – преди всичко като към личност и едва след това като към пациент. За нея добрата терапия започва с наблюдението, умението да слушаш и да разбираш човека срещу себе си, а методите и процедурите следват едва след това.

Физиотерапевтът може да не докосне топката по време на мача, но приносът му личи във всеки състезател, който излиза на игрището готов да даде най-доброто от себе си.

Именно там знанието се превръща в грижа, а физиотерапията – в изкуство.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм