Цветелина Илиева: смелостта да мечтаеш

Цветелина Илиева е сред новите лица в женския национален отбор на България. Това лято посрещачката дебютира във Волейболната лига на нациите, а сега е на прага на следващото голямо предизвикателство – първото си Европейско първенство с представителния тим. Илиева е сред 14-те състезателки, избрани от селекционера Марчело Абонданца за турнира. След края на ангажиментите с националния отбор за нея предстои нов сезон в германската Бундеслига, където за втора поредна година ще носи екипа на Лейдис ин Блек – Аахен. 

Първите мечти 

Всяка спортна история има своето начало, а за Цветелина Илиева първата искра пламва още в детството. Баба ѝ следи с огромна страст мачовете на българските национални отбори по телевизията, а Цветелина често е до нея, привлечена не само от играта, но и от емоцията, която волейболът носи. Оттам идва първото увлечение, а майка ѝ е човекът, който го превръща в конкретна стъпка – забелязвайки, че дъщеря ѝ е сред най-високите деца в класа, именно тя предлага да започне да тренира.

Така Илиева попада във Волейболен Клуб Ахил (София) и постепенно спортът заема все по-важно място в живота ѝ. Тренировките стават по-сериозни, идват първите състезания и резултати, а заедно с тях растат и амбициите. Сред най-ярките спомени от този период остава първото класиране за държавни финали – момент, който ѝ показва докъде могат да я отведат постоянството и ежедневната работа.

Важна роля в израстването ѝ имат и треньорите, които отрано виждат нейния потенциал и я насърчават да си поставя все по-високи цели. Сред тях особено място заема Александър Рашков.

“Всички мои треньори вярваха в мен от самото начало и ме мотивираха да мечтая по-смело и да си поставям по-високи цели. Александър Рашков е може би треньорът, който повярва в мен още от първия ден и продължава да го прави дори години след като вече не съм състезател на клуба”, спомня си Илиева.

Въпреки развитието си по онова време тя все още не възприема волейбола като бъдеща професия. Перспективата започва да се променя, когато американски скаут забелязва качествата ѝ и пред нея се появява възможността да съчетае висше образование със спорт на високо ниво в Съединените щати. Така, едва на 19 години, посрещачката взема едно от най-смелите решения в живота си – да остави семейството, приятелите и познатата среда и да замине отвъд океана.

Отвъд океана 

Преминаването от София към американския колежански волейбол се оказва много повече от промяна на спортната среда. За първи път Илиева остава далеч от семейството, попада сред различен език и култура, а пристигането ѝ в разгара на пандемията от КОВИД-19 прави адаптацията още по-трудна.

Първата спирка е университетът Сетън Хол в Ню Джърси. Вместо обичайния студентски живот я посрещат ограничения, онлайн обучение и почти пълна изолация – обстоятелства, които превръщат първите месеци отвъд океана в сериозно изпитание.

“Заминаването за Съединените щати вероятно е най-трудното нещо, което ми се е налагало да направя. Оставих всичко познато и се озовах на другия край на света, сред хора с различен език и култура. Заради пандемията тренирахме с маски, занятията бяха онлайн, хранехме се сами в стаите си и бяхме доста изолирани. Още през следващия семестър ситуацията се подобри, а когато се преместих от Сетън Хол в Бингхамтън, вече знаех, че всичко си е заслужавало”, разказва Илиева.

Още в Сетън Хол българката е избрана за Спортист на годината на университета, но най-силният период от колежанската ѝ кариера идва след преместването в Бингхамтън. Там тя намира подходящата среда, за да разгърне качествата си, като едновременно с това се приспособява към интензивния ритъм на студент-спортист. 

“Дните бяха много натоварени – тричасови тренировки и фитнес, по три-четири часа занятия, а след това и подготовка за следващия ден. Ритъмът е забързан, но постепенно свикваш и се научаваш да организираш времето си”, обяснява посрещачката.

В Бингхамтън Илиева се утвърждава сред водещите състезателки в конференцията Америка Ийст. Печели отличието за Играч на годината, попада в Идеалния отбор, осем пъти е избирана за Играч на седмицата и завършва колежанската си кариера като най-добър реализатор в историята на конференцията. Особено място сред индивидуалните признания заемат трите отличия “Хонърабъл меншън Ол-Американ” – цел, която си поставя заедно с треньорката Али Йегър още в началото на съвместната им работа. 

Един от най-ценните спомени от този период обаче няма нищо общо със статистика или награди. След болезнена загуба Цветелина не успява да сдържи сълзите си, а Йегър ѝ казва, че отдавна не е виждала състезател, който да преживява толкова силно случващото се на терена. Илиева определя тези думи като един от най-големите комплименти, които е получавала – признание за нейната отдаденост и отношение към играта.

Но Америка оставя следа далеч отвъд спортните резултати.

“Научих се сама да намирам решения и да разчитам на себе си, а като волейболистка – да поемам повече отговорност на игрището и извън него и да разбирам какво означава да бъдеш лидер”, обобщава Цветелина.

На голямата сцена 

Когато в края на 2024 година завършва висшето си образование в Бингхамтън, Илиева вече е готова да пренесе натрупаното отвъд океана в професионалния волейбол. Дипломирането по средата на европейския сезон ограничава възможностите и през януари 2025-а тя се присъединява към Чанаккале Беледиеспор – клуб от втора дивизия на турското първенство, който по това време води битка за оцеляване. 

Макар престоят ѝ да продължава само няколко месеца, той ѝ носи най-необходимото в началото на професионалния път – игрови опит. Финалът идва със силна емоция: в решителната среща за запазване на мястото в дивизията българката влиза след загубения първи гейм и помага за обрата.

Преходът от колежанския към европейския волейбол я среща и с различен ритъм. Най-осезаемата промяна за Илиева е по-високата скорост на играта – особеност, която напълно отговаря на стила и предпочитанията ѝ.

През лятото пътят ѝ продължава към Лейдис ин Блек – Аахен. Един продължителен телефонен разговор със старши треньорката Марейке Хендриксен е достатъчен, за да я убеди, че това е правилната посока. Българката бързо намира своето място и изгражда силна връзка както със съотборничките си, така и с публиката, която още през първите месеци я избира за “Лейди на месец октомври”. 

“Още от началото почувствах отбора като семейство. Феновете ни подкрепят безрезервно и това се усеща най-силно в решаващите точки. Едва когато започнах да играя в другите зали, осъзнах колко специална е атмосферата при нас. На игрището също се чувстваме като едно цяло и това ми помага да не усещам напрежението в големите мачове. А доверието на Марейке Хендриксен и целия щаб ми дава възможност да израствам не само като състезател, но и като лидер”, разказва Илиева. 

Доверието е взаимно. Хендриксен описва атлетизма на българката с думите „тя лети над мрежата“, докато за самата Илиева индивидуалните качества имат истинска стойност единствено когато служат на общата цел. 

“Без колектив във волейбола не можеш да постигнеш нищо. Може да си най-добрият състезател в света, но всяка атака зависи от посрещането и разпределението преди нея. Затова за мен едно отборно злато е хиляди пъти по-ценно от сто индивидуални награди”, категорична е посрещачката.

След първата година в германския елит оставането в Аахен идва естествено. Вече добре запозната с изискванията на Бундеслигата, Илиева влиза във втория си сезон с по-високи амбиции – да помогне на отбора да надгради постигнатото и да се включи в битката за медалите. 

Мечтата в трикольор 

Докато клубната ѝ кариера набира скорост, постепенно се отваря и вратата към целта, която носи със себе си още от детството – националния отбор на България.

Първата повиквателна идва през 2023 година, когато Илиева попада в разширения състав на женския тим, воден тогава от Лоренцо Мичели. До място сред основните състезателки обаче не се стига и тя трябва да изчака още няколко години. През лятото на 2026-а вече е пълноправна част от отбора и получава възможността да представя България на международната сцена.

“Да играя за България е едновременно огромна гордост и отговорност. Благодарна съм, че мога да бъда рамо до рамо с най-добрите български състезателки и да се изправям срещу водещите имена в света. Тогава усещаш, че трудът през годините започва да се отплаща. А щом излезеш на игрището, няма значение кой е от другата страна на мрежата – топката е кръгла и всичко може да се случи”, разказва Илиева.

Дебютът във Волейболната лига на нациите я среща отблизо с изискванията на най-високото международно ниво, а оспорваните финали на геймовете се превръщат в особено ценна школа. 

“Лигата на нациите ми даде важен опит в напрегнатите моменти и ми показа върху какво още трябва да работя и към какво да се стремя като състезател. Ако трябва да избера един спомен, който ще остане с мен, това без съмнение е победата над Украйна – беше незабравимо”, споделя националката.

Сега фокусът се премества към предстоящото Европейско първенство – следващото голямо изпитание за младия български състав.

“Искаме да покажем резултата от работата, която свършихме през цялото лято. Първата ни цел е да преодолеем груповата фаза и да се представим възможно най-силно. Знаем, че трябва да търсим победи срещу Австрия и Гърция, а срещу Чехия и Украйна да се борим докрай. Аз винаги излизам на игрището с мисълта за победа и с амбицията за нещо голямо. Европейското първенство ще покаже доколко сме готови за следващата крачка”, казва Илиева.

Една от големите ѝ мечти вече е реалност. Но зад националната фланелка, професионалния волейбол и високите цели остава човекът, за когото стойността на извървяното далеч не се измерва единствено с резултатите. 

Човекът зад състезателя 

На игрището Илиева е емоционална, борбена и взискателна към себе си, а извън него показва далеч по-непринудената страна на характера си. Самата тя се определя като приказлив човек, който обича да се смее, но зад тази лекота стоят целеустремеността, всеотдайността и перфекционизмът, които я съпътстват и в спорта.

Когато натовареният ритъм го позволява, предпочита простите удоволствия – разходка, хубава книга или почивка на слънце. Истинското усещане за сигурност обаче идва от семейството, а годините в чужбина и хилядите километри помежду им не променят тази близост.

“Когато ми е трудно, първо търся семейството си. Майка ми винаги успява да ме успокои и да ми помогне да погледна по-спокойно на ситуацията, а сестра ми е човекът, който ми вдъхва кураж точно когато имам най-голяма нужда от него”, разказва Цветелина.

Ако днес можеше да се върне към самото начало, Илиева не би променила посоката, а само би дала на по-малката себе си увереността, която идва с натрупания опит. 

“Бих казала на малката Цветелина да не спира да мечтае и да го прави смело. Да не се страхува от трудностите, защото в крайна сметка всяка една от тях ще си заслужава”, казва посрещачката.

С времето се променя и представата ѝ за успеха. Волейболът няма да бъде вечен, а когато резултатите и отличията останат в миналото, истинската стойност ще бъде в преживяното и спомените. Затова за Илиева е по-важно да бъде запомнена с характера и отношението си – както извън игрището, така и на него.

Така разказът се връща там, откъдето започва – при момичето, привлечено от емоцията на волейбола. От първите тренировки през смелото заминаване за Америка и професионалната сцена в Европа до националния екип на България всяка крачка оформя Цветелина такава, каквато е днес. А най-интересната част от тази история вероятно все още предстои.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм