Време е за голямата мечта. Нека цяла България повярва!

От утре София отново ще диша волейбол. България започва европейското си предизвикателство у дома, а след историческото световно сребро очакванията са по-големи от всякога.

Селекционерът на мъжкия национален отбор по волейбол на България Джанлоренцо Бленджини даде ексклузивно интервю за италианския сайт lagazzettadelvolley.it в навечерието на старта на Европейското първенство.

Всичко е готово в София за дебюта на България на Европейското първенство по волейбол за мъже 2026. Националният отбор ще излезе на игрището в сряда, 9 септември, от 19:00 часа срещу Северна Македония, с което официално ще даде начало на участието си в континенталния шампионат пред българска публика.

Това е дългоочакван старт на едно Европейско първенство, към което България подхожда с неизбежно по-високи амбиции и очаквания след историческия сребърен медал, спечелен на Световното първенство през 2025 година.

В навечерието на първия мач разговаряхме с Джанлоренцо Бленджини за целите на отбора, очакванията след второто място в света, трудностите в група, в която са още Полша и Украйна, както и за емоцията да се играе пред публиката в София.

Разговор за настоящето и бъдещето на един национален отбор, който не иска да спира да мечтае.

Г-н Бленджини, каква България искате да виждате на игрището по време на Европейското първенство? И колко близо е отборът до тази Ваша представа?

България, която искам да виждам на игрището, е отбор, който не се предава. Отбор, който е скромен и подхожда към всеки съперник със съзнанието, че е необходимо да играе най-добрия си волейбол, защото турнири с подобна сложност го изискват. Затова е изключително важно да имаме точно такъв подход.

Колко далеч сме от това? Заедно изграждаме техническия си прогрес и развиваме неща, свързани както с игровата система, така и с качеството на изпълнение. Успоредно с това работим върху индивидуалното развитие на играчите и се опитваме да напредваме и от гледна точка на манталитета.

Колко близо сме в действителност, ще видим по време на самия турнир. Но със сигурност това е нещо, върху което работим и като отбор.

България има талант и вече показа, че може да се състезава на най-високо ниво, макар че понякога изпитва трудности да намери постоянство. Кое според Вас в момента е основното ограничение пред този отбор – техническо, ментално или свързано с липсата на опит?

Винаги е трудно да правиш заключения за това какво точно ти е липсвало в деня, в който си загубил един мач. Аз смятам, че винаги става дума за комбинация от различни компоненти. Понякога един от тях има по-голяма тежест, друг път – друг. Освен това не бива никога да забравяме и качеството на съперника, срещу когото се изправяме.

Когато анализираш резултатите, невинаги е лесно да разбереш доколко даден резултат е заслуга на единия отбор и доколко е следствие от слабостите на другия. Това е още по-трудно, когато се срещат отбори от високо ниво, какъвто е случаят тук и какъвто ще бъде Европейският шампионат, който, нека не забравяме, при мъжете е турнир с изключително висока конкуренция.

Не бива да забравяме, че на последното Световно първенство и четирите полуфиналиста бяха европейски отбори. А и както знаем, при мъжете аз вече няколко пъти съм участвал на Европейско първенство и мога да кажа, че нивото на този турнир по нищо не отстъпва като трудност на световните първенства.

Една от характеристиките, върху които обикновено трябва да работи повече един млад отбор като нашия, който е най-младият сред водещите тимове, е именно постоянството. Освен нещата, които споменахте – техника, психика или опит – бих казал, че става дума за комбинация най-вече между опита и менталните аспекти.

След сребърния медал от Световното първенство колко се промениха очакванията към този отбор? По-трудно ли е да изненадаш всички или да се утвърдиш, когато вече всички очакват нещо от теб?

Винаги е по-трудно да потвърдиш един голям резултат, отколкото да го постигнеш за първи път. Често се казва, че да спечелиш отново е много по-трудно, отколкото да спечелиш веднъж. В нашия случай не става дума за това да спечелим отново, но за две години направихме много голям прогрес – не само по отношение на световната ранглиста, а и като позициониране на отбора в отделните състезания.

Ясно е, че не става дума само за напрежение. Колкото по-високо ниво вече си достигнал, толкова по-трудно става да изпипаш още някой детайл, за да го вдигнеш допълнително. Това е разликата между това да се учиш и да се подобряваш, а след това – между това да се подобряваш и да се усъвършенстваш. Това са различни стъпки и колкото по-нагоре се изкачваш, толкова повече нараства степента на трудност.

Що се отнася до очакванията, разбира се, те са много високи, но е нормално да бъде така. Аз смятам, че що се отнася до целите ни, не бива да се отдалечаваме от тях, независимо от това, което се случи в близкото ни минало. Имам предвид миналото лято. Имам предвид и големите победи, които постигнахме по време на Лигата на нациите. Не бива да се отдалечаваме от основната си цел, а тя е да продължим да се движим в онази зона на световната ранглиста, която запазва добри шансовете ни за класиране на Олимпийските игри, защото именно върху това беше изграден целият проект.

А след това постепенно трябва да се научим да живеем с факта, че колкото повече добри неща правим – а точно за това работим всеки ден, търсим качество и развитие, за да ставаме все по-добри, – толкова повече съперниците ще подхождат към нас с различна нагласа.

Хората около нас ще очакват все по-големи неща. Но най-важното в целия този процес е ние да не променяме начина, по който подхождаме към ежедневието и към работата. Защото именно това е нещото, което ни позволява да продължаваме да се развиваме.

В групата ще се изправите срещу опасни съперници като Украйна и големия фаворит Полша. Как оценявате групата и колко важно ще бъде да започнете веднага по правилния начин?

Мисля, че мога да кажа, че ако нашата група не е най-трудната, то със сигурност е много близо до това. Това е изключително конкурентна група, а и тази страна на схемата като цяло е на доста високо ниво, защото групата на България се пресича с групата на Румъния, където освен Румъния са още Франция, която е олимпийски шампион, Германия и Турция, която се класира за финалите на Лигата на нациите.

Следователно от тези две групи в крайна сметка ще излязат само два полуфиналиста. А с Полша и Украйна, която също направи много силно лято, бих казал, че нашата група е на високо ниво.

Трябва да подходим към нея с ясното съзнание, на първо място, за собствените си възможности, но и със скромността да вървим ден за ден, опитвайки се да се поставяме във възможно най-добрата ситуация, за да можем да покажем максимума от собственото си ниво. Защото именно това ще бъде необходимо в една толкова силна група.

Играта в груповата фаза пред публиката в София допълнително предимство ли е, или може да се превърне в още по-голямо напрежение за един отбор, който все още расте?

Смятам, че да играеш у дома е преди всичко огромна емоция и в същото време голяма привилегия. Особено заради обичта, която българският народ показа към нас, към отбора и към момчетата през последната година.

Затова смятам, че това е нещо красиво, нещо, което си струва да бъде изживяно, защото със сигурност ще донесе много тръпки и много емоции. За мен това е изключително положителен аспект – самата привилегия да имаме възможността да го преживеем.

Една малка провокация: ако публиката в София започне да иска медал от Вас, какво бихте казали на българските фенове – „имайте търпение“ или „вярвайте заедно с нас“?

Не, нито едното, нито другото. Смятам, че това е нормално и в известен смисъл е повод за гордост да мислим, че от нас се очаква подобно нещо, защото това означава, че хората признават в нас достатъчно качество, за да можем да си позволим да мечтаем.

Знаем, че това е наистина много трудно. Знаем, че според мен трябва да разсъждаваме по различен начин. Има други отбори, които са фаворитите на Европейското първенство, и това не го казвам аз въз основа на личните си знания или професионалния си опит. Казва го световната ранглиста.

Повтарям, говорим за Италия, Полша, Франция, Словения – все отбори, които през последните години, освен че са пред нас в ранглистата, което е очевидно, са истински отбори. Не само стартови шесторки, а цели отбори и цели волейболни системи, които показват постоянство в резултатите. Според мен това е напълно достатъчно, за да се разбере колко трудно е да бъдеш сред най-добрите на едно Европейско първенство.

Независимо от крайния резултат, кога след края на това Европейско първенство ще бъдете удовлетворен от свършената работа с България?

Трудно е. Трудно е да се каже и аз не обичам да правя равносметки, още по-малко предварително.

Смятам, че нашата работа е да гледаме към днешния ден и, ако трябва, към бъдещето. А когато работиш с млад отбор като моя, винаги има поглед към бъдещето, към изграждането, към процеса. И това е така и защото, дори от гледна точка на резултата, целта на този процес, който започна през лятото на 2024 година, е да достигне своята крайна точка с класирането за Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година.

Смятам, че направихме много. Направихме много не само като резултати, защото когато аз дойдох тук, когато този състав започна да се изгражда в сегашния си вид, той наистина беше много назад – беше извън първите 20 места в световната ранглиста.

Затова и резултатите показват ясно колко много беше свършено и колко добре момчетата успяха стъпка по стъпка да изградят това изкачване.

Но е ясно, че равносметките се правят накрая. В този случай ще можем да си изградим мнение след края на Европейското първенство, защото държим изключително много да се представим добре на този турнир – заради неговата важност и заради това, което означава за нас, включително защото част от него се играе у дома, пред нашата публика, пред българския народ.

Но смятам, че истинската равносметка трябва да бъде направена спрямо първоначалната цел. Това според мен остава най-важното.

И както казах във връзка с това какво се промени след световното сребро от миналата година, най-важното е да не променяме начина си на работа, да не променяме отношението си към ежедневието, да не променяме идеята, че искаме да покажем първо на самите себе си, а след това и на съперниците, че сме отбор, който продължава да расте, продължава да се подобрява и може да играе като равен с всеки.

Но без да забравяме, че знаем и осъзнаваме, че трябва да показваме най-добрия си волейбол. Ако не го правим, мачовете стават трудни срещу всеки.

Не бива обаче да променяме и първоначалната цел в начина си на работа, защото в противен случай според отделните резултати започваш да променяш и начина, по който работиш, и крайните си цели. Според мен тогава губиш последователност. А това е нещо, което не бива да допускаме.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм