Да пренебрегнеш гравитацията
Подът в Арена 8888 няма милост. Когато волейболна топка бъде изстреляна с над 100 километра в час или неудобно отклонена от блок, логиката диктува, че разиграването е приключило.
Освен ако Омри Ройтман не е на корта.
Началото на Евроволей в София беше изтощителен тест на характера. На хартия двете поредни поражения от Украйна и Полша пишат труден разказ. Но вътре в арената атмосферата разказва различна история – чиста твърдост, подхранвана главно от фланелката с различен цвят.
Ройтман, титулярното либеро на Израел, бързо се превърна в една от най-електризиращите фигури на турнира. Фенове и противници забелязаха "хода" – напрегнат спринт с цената на жертва на тялото покрай границите на игрището, дори и да изглежда, че гони загубени каузи.
"Просто няма опция тази топка да удари пода."
"Това е строго 100% отдаденост към съотборниците ми, треньорския щаб, семейството ми, съпругата ми и всички хора, които ни подкрепят."
Това непреклонно дефанзивно мислене не започва на волейболното игрище. Докато расте, Ройтман е напълно отдаден на футбола, преди да открие волейбола около 13-годишна възраст. Преходът към либеро му се струваше като втора природа. Въпреки това, утвърждаването му на международната сцена изисква по-дълбока лична еволюция.
"Най-значимата промяна, през която преминах, както технически, така и психически, беше да се науча да не се опитвам да бъда "като" някой друг."
"Не се опитвам да се движа, играя, мисля, реагирам или играя като другите играчи, а по-скоро да бъда най-автентичната версия на играча, който съм."
Тази автентичност се отплаща рано. Присъединявайки се към националния отбор на млада възраст, Ройтман заема титулярната позиция през втория си сезон и не се обърна назад.
"Лидерството не е нещо, което ти се дава; Това е нещо, което хващаш с двете ръце," казва той. Сега като лидер на отбор, той съветва по-младите играчи, които стъпват на голямата сцена, да се доверят на пътя си и да приемат усилията: "Вярвайте в своя път и работете усърдно ден след ден – знаейки, че по пътя ще има много жертви."
В спорт, често доминиран от високи нападатели със страхотна атака, работата на либерото лесно може да остане незабелязана. Ройтман го вижда по различен начин.
"Ролята на либерото понякога може да се усеща не толкова бляскава. Ти не си реализаторът на отбора и често почти не докосваш топката," обяснява Ройтман.
"В редки случаи либерото получава възможност да промени енергийната динамика само за една секунда, това е магия. Да бъдеш либеро не е просто позиция - това е начин на мислене за защита на отбора и неговия енергиен поток. Това е изкуство."
Той си спомня определящ момент в Европейската лига преди година – скок при спасяване при мач срещу Чехия, който отразява последните му акробатични изпълнения в София – като един от най-невероятните моменти в живота си.
Докато Израел продължава стремежа си към осминафиналите, Ройтман остава съсредоточен върху крайната цел. За него и съотборниците му таблото улавя само част от мача. Останалото се намира в допълнителната стъпка, сблъсъка с борда и непоколебимата вяра, че докато топката е във въздуха, небето е границата.
---------
Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.
Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм
Тагове: Израел национален отбор волейбол мъже, Европейско първенство волейбол 2026 мъже
