Завръщането на Сам Деруу през очите на Добриана Рабаджиева: Аз бях неговата опора, той беше моята

Всеки, който вярва в супергероите, вече е сигурен: Сам Деруу е един от тях. Капитанът на "червените дракони" от Белгия играе страхотно на Европейското първенство по волейбол. Впечатляващо, защото преди около 10 месеца животът му внезапно спря заради диагноза рак. Благодарение на огромно упоритост, щипка хумор и своята половинка, той се завръща със светкавична скорост.

А ето как изглежда пътят му през очите на бившата българска националка Добриана Рабаджиева.

Кой би си помислил?

По-малко от 10 месеца след диагнозата метастатичен лимфом, Сам Деруу играе волейбол сякаш никога не е спирал. Капитанът дори е най-добрият реализатор на "червените дракони" на Европейското първенство с 96 точки.

Не по-малко впечатляващо, колкото и представянето му на терена, е удивителната скорост, с която Деруу се завърна в игра. Такава, която смайваше почти всички по света.

С изключение на един човек: Добриана Рабаджиева.

"Бих се изненадала само, ако не се представи на това ниво. С неговата отдаденост към играта, беше въпрос на време да се върне във върхова форма."

Защото никой не знае по-добре какви жертви е направила двойката. 

Сам Деруу преминава през 3 цикъла тежка химиотерапия около края на годината. Докато Рабаджиева е бременна с дъщеря им Миа Тя се роди в началото на юни.

Труден период, който логично не се забравя лесно.

"Отдавах го на хормоните след раждането... Да го видя толкова зает сега ме кара да се чувствам много емоционална. Никой на този свят не го заслужава повече от Сам. Никой не е работил по-усърдно за това от него."

Незабравимо телефонно обаждане

Пътят на двойката е специален.

"Месец преди диагнозата на Сам знаехме, че съм бременна. Никога няма да забравя обаждането на лекаря. Гаденето и всичко останало изчезна мигновено", разказва Рабаджиева.

Светът ѝ се срива. Как би могло да е иначе?

"Първоначално ни беше много трудно, но скоро решихме, че ще се борим заедно през този период. И това като го възприема като "нормална" травма."

Подход, който Деруу възприема малко прекалено буквално: "В първия ден на терапията ми се обади да попита дали мога да му донеса ластиците, за да тренира", смее се тя на тази шега.

"В този момент си помислих: не мислиш това, луд си!"

Въпреки това това "лудост" е и точно енергията, от която двойката черпи сила. Много нужна през седмиците, когато достигат границите си.

"Честно казано, понякога се смеем на това. Изглеждахме като жалка двойка на дивана. Той се чувстваше зле, и аз също. Така се превърна в състезание "да се почувствам по-добре възможно най-скоро"."

Така че спортното намигване никога не е далеч. Точно както безусловната подкрепа. "Беше трудно, но успяхме да го преминем заедно."

"Аз бях неговата опора, а той беше моята. През всички тези месеци терапия не съм го чула да се оплаче нито веднъж. Дори ми даваше своето място в болничното легло в моменти, когато се чувствах зле."

Сам Деру сподели целия си път към възстановяването в Instagram.

Безкрайна любов към драконите

Нищо не може да спре Деруу по пътя, по който върви с огромна скорост. Крайната цел? Да бъде отново на терена възможно най-скоро.

"За него е приказка фактът, че отново играе с националния отбор. Неговите "червени дракони". Малко се смея на името, но за него "червените дракони" са истинско семейство."

"Спомням си, когато за първи път спомена това име. Правех една шега след друга, но това не промени обсесията му по националния отбор."

Защото дори в година на влакче на ужасите, това остана на видно място: "По време на химиотерапията си вече си направи график за лятото. Той обсъди всичко с треньора и начерта пътя към Олимпийските игри в Лос Анджелис."

"Дори трябваше да го подтикна да забави темпото и да се съсредоточи върху възстановяването си," подчертава Рабаджиева как Деруу просто не може да остави съотборниците си.

"Той каза: ′О, ще бъда там′. Лудост е... Не мога да опиша колко голяма е любовта му към този отбор. Понякога мисля, че той предпочита това пред мен."

След това изказване последва смях. Рабаджиева споделя, че известно време не е било така - по-точно когато капитанът на "драконите" иска да планира завръщането си малко по-рано.

"Трябваше да му забраня да отиде в Япония за последната седмица на Волейболната лига на нациите. Сега можех да го направя, защото за първи път станах майка. Но в ума си той вече е в Лос Анджелис."