Инвестиция в бъдещето

За феновете на волейбола в България европейското първенство завърши няколко дни преди това официално да се случи и Полша да вдигне трофея в Милано. София изживя 6 вълнуващи вечери с националния отбор, които можеха да  бъдат и седем.

 

За съжаление не се случи, макар тимът на Джанлоренцо Бленджини отново да показа, че разполага с огромен потенциал. Потенциал, който всички чакаме да бъде реализиран в следващите две години с крайна цел Игрите в Лос Анджелис през 2028 година. Двете кила сол бяха изядени в София. Отборът видя колко тежко е да играеш с тежестта на очакванията. Когато всички погледи са вперени в теб. Сладко, но и много тежко. И това е големият урок от иначе хипнотичния септември 2026.

 

Този септември можеше да бъде вълшебен и четата на Бленджини знае това много добре. Подобен шанс ще се открие рядко - без Русия, с неубедителна Италия, с посредствена Сърбия, с преодолима Словения и с Полша, чието единствено притеснение беше България. И с ясното съзнание, че не знаеш докъде стигат собствените ти възможности. Миналата година - до поножието на световния връх. 

 

Какво показаха сухите цифри - 25% грешка на сервис, т.е. всеки четвърти сервис е бил точка за съперника. Няколко мача с 10 и нагоре грешки средно на гейм. С подобна статистика не може да се бори който и да е отбор, но българският направи чудеса от храброст в атака. Както и самият Радостин Стойчев отбеляза, подобни неща в нападение като процент той не е виждал в треньорската си кариера. А той е видял много. И само на най-високото ниво. Но в спорта грешките имат своята цена. И тя означаваше отпадане на осминафинал за отбор, който беше готов за влизане в четворката. И макар спортният резултат да боли, болката отшумява. Важно е какво ще остане след нея. За играчите - уроците. За публиката - спомените. 

 

Безспорният успех на турнира е фактът, че шестте мача на националите влязоха в топ 10 на най-посетените срещи от еврошампионата. И 4 от тях изпревариха полуфиналите и финала на турнира. Реклама и популярност на европейско първенство по волейбол в подобен мащаб се вижда може би само в Полша, в която това е спорт номер 1. И в него се инвестира мощно от държава и спонсори вече 20 години поред. Самият Иван Милкович, шампион от Сидни 2000 и един от най-великите волейболисти в историята, призна в навечерието на турнира в София, че досега никога не е ставал свидетел на толкова сериозно популяризиране на еврошампионат. А сърбинът е ходил на доста такива. Някои ги е и печелил.

 

Другият безспорен голям успех на Евро′26 е огромният брой деца, чиито сърца се запалиха за волейбола в шестте мача на България. За тях Алекс и Мони Николови, Денис Бърдаров, Алекс Грозданов и останалите са хората, в които те искат да се превърнат някой ден. И това е безценно. Защото основите на това, което видяхме през септември, се положиха преди 11 години на европейското първенство в "Арена София", където България на Пламен Константинов бе на косъм от класиране на финал.

 

Това европейско бе инвестиция. Инвестиция в бъдещето на този спорт у нас. Инвестиция в това да има утре за българския волейбол и след 10-11 години, когато настоящият отбор ще предава щафетата на следващите. За да може "Арена София" отново да кънти. И хората да се прибират вкъщи с щастливи деца на раменете, защото са видели своите герои на живо.