Превратностите на съдбата: Да намериш призванието в родния си град

Как завръщането на бившата националка Мария Каракашева в Разлог внесе промени в живота й и тя вече е треньор на новосформирания женски волейболен тим на Пирин

Понякога животът е непредсказуем. Правиш планове, обсъждаш бъдещи действия, а става съвсем друго. Случват се непредвидени неща, които променят статуквото и дават нови посоки за развитие.

Така се случва и с бившата ни националка Мария Каракашева. Тя е дългогодишен стожер в посрещането в състава на „лъвиците“ и волейболистка с много успехи и титли зад гърба си и на клубно и национално ниво. Освен с отличните си изяви, остава в съзнанието на феновете с нейната приветливост, чаровност и широка усмивка. Мария има богата кариера в различни клубове в Европа, а в националния ни тим играе дълги години до 2021 година.

След приключване на спортната й кариера се завръща в Разлог, от където е родом. И това променя съдбата й изцяло. Идва уж за малко. Да види родителите, да им отдели време и да се види с приятели. Междувременно планира заминаване за чужбина, където работи съпругът й. Но... става друго. Вместо отпътуване зад граница става  треньор на деца в родния си град. А в началото на втората си година от треньорското поприще вече е избрана за наставник на новосформирания женски волейболен отбор на Пирин (Разлог), който от този сезон ще играе във второто ниво на дамския шампионат на България. Така само за година Мария Каракашева извървява пътя от работа с деца до треньор на жени. И намира своето призвание – да бъде треньор.

А завръщането във волейбола като треньор въобще не е било в плановете й. Но съдбата си знае работата..

„Честно казано, въобще не бях обмисляла да се връщам като цяло във волейбола, след като приключих кариерата си. Стана съвсем случайно. Бях се завърнала за малко в родния ми град Разлог, в очакване да замина за чужбина, където да бъдем цялото семейство. Поради различни причини не можах да замина, а междувременно от ВК Пирин ми предложиха да работя с деца тъй като имаше недостиг на треньори. Реших пробвам и да видя дали ще ми хареса, как ще се чувствам. Възприех го като възможност да разбера дали мога да се справя на това поприще. Приех го като предизвикателство. Реших, че е хубаво все пак да се завърна там, откъдето съм тръгнала и да дам нещо на децата. Стана ми хубаво, че мога да предам наученото през годините именно на тях“, обяснява Мария.

Но вместо да поеме момичета, от ръководството на клуба й възлагат работа с момчета. Стартира с най-малките възрасти – 10, 11, 12 и 13-годишни. Фактът, че започва да се занимава с мъжко направление също идва без предизвестие.

„Честно казано, нямах много избор. От клуба направо ми заявиха: „Смятаме, че можеш да се справиш с тази задача, затова искаме да поемеш момчетата“. Така че нямах някакви претенции, не съм изисквала да работя с момичета или момчета. Казаха ми: „Това са децата — виж дали ще можеш да се справиш“. И всичко зависеше от мен - дали ще продължа или не като треньор на подрастващи. Определено ми хареса работата с децата. Лека-полека се получаваха нещата. Играехме, тренирахме и така започна моят път като треньор“.

Процесът тръгва леко, като няма притеснения, че ще тренира момчета. Фактът, че никога не е работила нито с момчета, нито с момичета я е улеснил. Обяснява, че не е знаела нито с едните как ще е, нито дали ще може да се справи с другите. Но започва, справя се и това й допада.

Колко са палави подрастващите в тази възраст, дали слушат и как вървят тренировките, за нея до голяма степен зависи и от треньора.

„Всички знаем децата в днешно време какви са. Самото им държание е обусловено от живота -  не са лишени от нищо и имат големи претенции. Но аз се занимавам с такива, които са все още малки — пети и шести клас. Някои от тях тепърва започнаха да идват да тренират. Имаше и такива, които вече тренираха година-две. Така че се получи баланс между новите и тези, които вече бяха водили занимания. И мисля, че се получи - започнаха да слушат“, коментира с усмивка тя.

Във всяка работа с деца има много предизвикателства, пред нея също се отварят такива. За изминалите месеци тя научава много и най-вече, че без търпение няма ползотворна работа като треньор.

„Определено, трябва да си много търпелив. Защото децата искат всичко да се случва на момента. Да могат веднага да се научат да играят. Волейболът е специфична игра. Има заучаване на определени елементи, които не са лесни. Сложна игра е като цяло. А те нямат това търпение да се научат. Искат веднага, ако е възможно да станат състезатели“, обяснява Мария.

За нея най-важното е търпението и спокойствието. Смята, че когато един човек е спокоен, децата го усещат. По този начин и те са спокойни. Разбират, че могат да се доверят за това, което се изисква от тях.

А за себе си определено смята, че е търпелив човек. Разкрива, че някой много трябва да я изнерви, за да се ядоса. Такава е била и като състезател. А сега като треньор определя, че има висока граница на търпение.

Все пак не минава и без ядове. Споделя, че понякога се ядосва, но в същото време знае, че те са деца и го приема нормално. И когато вижда  желание и мотивация, че се стараят да постигнат нещо, това я удовлетворява. Вижда усилията, които полагат и ядът бързо минава. Макар че има и такива, които не изпълняват винаги всичко, което им се каже.

Като цяло осъзнава, че младото поколение е различно. Вълнуват ги много неща. Разсеяни са. Особено в края на сезона, когато свършва училището и имат контролни. Някои и поради тази причина отсъстват.

Търпелива е, но не позволява да й се качват на главата. Предприема и действия за наказания. „Определено ги наказвам. За мен дисциплината е най-важното. Особено при работа с подрастващите задължително трябва да се включи дисциплината. Иначе няма да стане никакъв процес на работа“, казва младата треньорка.

Наказанията са в полза на децата. Никога не ги гони от тренировки или пък обратното - да не ги пуска в залата. За нея това не е правилният начин. Предприема действия, които ще са им полезни занапред. Повечето е физическа дейност - лицеви опори, отскоци, варират в зависимост от случая.

В работата трябва да има и стимули и тя определено залага на това. Провежда забавни игри, щафетни игри. Или определени задачи за изпълнение на даден елемент. И когато има някакво състезание между два отбора, винаги оповестява предварително, че ще имат някаква награда.

„Подготвила съм тениски, които имам събрани, някакви лакомства и други такива малки изненадки. И така, когато кажеш на децата, че има някаква награда, те мат стимул още повече да тренират, да изпълняват това, което им кажеш, да работят“, обяснява въодушевено младата специалистка.

Отчита, че поколенията са различни. Има голяма разлика от нейното време, когато е била състезателка. Това води до трудности в тренировъчния процес.

„Много е по-трудно сега, според мен. Защото в настоящето децата имат много различни интереси, както и много развлечения. И много е трудно да ги задържиш в залата. Могат да дойдат един месец, два месеца и ако не им хареса, да си кажат: „Аз ще отида на друг спорт“. Или да се занимават с нещо друго — пеене, танци, рисуване. Имат голям избор. Докато преди години тази разнообразност при нас не е присъствала“, обяснява бившата националка.

След всичките тези разсъждения за треньорската дейност стигаме до логичния въпрос: „Харесва ли й през тези няколко месеца да бъде треньор?“

Без колебания отговорът е: „Да“. Определено за нея е друго предизвикателство.

„Едно е да стоиш в игрището и друго е да си отстрани. Две различни емоции са. Когато си състезател, всичко зависи от теб. Знаеш, че ти си човекът, който е в игрището и можеш да направиш всичко възможно, за да играеш, да победиш. А когато си отстрани, малко си извън играта и е малко по-трудно. Емоциите са други. Знаеш, че си там, но не можеш ти да влезеш и да направиш нещо“, вълнува се тя.

И естествено, понякога й се иска да влезе в игра... Но това са епизодични моменти. Професионалният спорт вече е зад гърба й.

„Честно казано, свикнах. Поигравам понякога с децата, защото откакто се завърнах с треньорската работа, желанието ми за игра се възвърна. Понякога си играя с тях, правим си игрички и аз се включвам и е хубаво“, обобщава ситуацията Мария.

Майка на две деца и работеща жена, стигаме до въпроса как семейство реагира на новото й амплоа?

„Положително. Имам подкрепата им. Големият ми син не иска да влезе във волейболната зала. Но пък тренира футбол. И като му казах, че ще се завръщам към волейбола и ще стана треньор, ми каза нещо от рода на: „Недей! Караш ме да се върна и аз в залата, да ходя на волейбол“, обяснява с усмивка.

Но съпругът й я подкрепя, като заявява, че има какво да научи и тя от децата, че това е ново начало, което трябва да следва.

Във всяка треньорска професия по време на състезания има победи, но има и загуби. Как ги приема?

„Когато си играл на високо професионално ниво и си свикнал да побеждаваш, определено от едното веднага да влезеш в другото е различно. Ядосваш се, но в един момент осъзнаваш, че това са деца. Няма как да има някакво постоянство при тях. Един ден са добре, другия ден ги вълнуват някакви емоции и не показват това, което могат. Не мога да искам всичко да се случва на 100%. Няма как. При работата с деца нищо не е сигурно. Днес сме много добри, утре излизаме и не е същото. Един ден са много добри, на другия са тотално различни деца. Старая се да приема всичко - загубите са част от процеса“, обяснява треньорката.

Междувременно само след няколко месеца работа с подрастващи Мария е избрана за единия от двамата главни треньори на регион Струма за турнира на талантите в Стара Загора, където бе сформиран национален отбор момчета и момичета в най-малката възрастова група.

За нея това е голяма чест, която я вдъхновява за бъдещата й работа.

„Определено бях развълнувана. Въобще не съм очаквала, че могат да се спрат на моята кандидатура, след като съм треньор едва от няколко месеца. Беше голямо предизвикателство и се зарадвах“, обяснява тя с усмивка.  Срещата с нови треньори, контактите, които се създават през това време й носят големи позитиви. С повечето са се засичали на игрището и се познават, с други — не. Така седмицата, в която бе Турнирът на талантите, за нея се превръща в нещо ценно за нейното развитие - обменяне опит, комуникация на волейболни теми, нови контакти и много други неща, важни за треньорството.

Смята, че е голям плюс за всеки един от треньорите, които са били на Турнира на талантите, особено след като голяма част от тях са млади специалисти.

А за самия турнир смята, че е отлична инициатива на федерацията. Добър начин за първоначалния избор на състезатели, които ще представят националния отбор. Смята също, че тази инициатива трябва да продължи и за в бъдеще.

Стигаме до логичния завършек – изборът й за треньор на женския тим на Разлог.

Споделя, че през годините много се е надявала един ден да има и женски отбор в Разлог, защото има много момичета, които тренират и се развиват. А после отиват по други клубове, защото няма представителен тим за жени не само в Разлог, но и в другите градове от региона. За нея сформирането на женски тим е като сбъдната мечта.

„Определено това за мен е още едно предизвикателство в живота ми. Емоциите са големи, понеже от доста години се говори за сформирането на женски отбор и ето, че това е факт! А на мен се пада честта да бъда треньор. Отговорността ми няма да е лека, защото ми се иска това да не бъде просто еднократен план, а традиция, която да вълнува целия ни град. И ще се постарая да се знае, че в Разлог има и женски отбор“, завършва Мария Каракашева.

А целите за бъдещето като треньор?

„Всеки един треньор иска да върви напред и естествено да реализира победи. Но важно е и развитието на състезателите. В нашия регион винаги сме залагали на нашите деца и на собствената школа.

Надявам се да излизат подрастващи, които да могат да се развиват. Да можеш един ден да кажеш: „Ето, те са големи състезатели, но първо работиха с мен“. Да имаме деца от нашия регион, които да представят и България на национално ниво във всички възрасти. Това си пожелавам — да излязат такива таланти и да знаят от къде са тръгнали. А ние да сме живи и здрави и волейболът да ни носи удовлетворение!“

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм