Алекс и Мони Николови - за любовта към волейбола, Евроволей и новия сезон с Лубе

Синовете на волейболната легенда Владимир Николов ще играят рамо до рамо на клубно ниво за първи път в италианския Кучине Лубе (Чивитанова). Алекс обяви готовност за силен сезон, в който двамата да бъдат водещи фигури, докато по-малкият му брат Симеон разглежда трансфера като ключова крачка в своето професионално израстване.

Детството на двамата преминава в непрекъснато движение — нови държави, различни езици, култури и предизвикателства. Където и да отвеждаше кариерата баща им Владо Николов, извел Тренто и Кунео до шампионски титли в Италия, малките Алекс и Мони бяха неотлъчно до него. В динамиката на честите промени най-стабилната опора винаги оставаше братската връзка. Впоследствие волейболът ги раздели по сходни, но разминаващи се с три години пътища: през школата на Левски София и университета в Лонг Бийч, докато Алекс не облече екипа на Лубе, а Симеон не премина през Русия. Сега съдбата ги събира в Чивитанова като съотборници на клубно ниво — нова страница за двамата, които от деца подкрепяха баща си от трибуните с националната фланелка, преди самите те да станат част от представителния тим на България.

Очаквахте ли толкова скоро да играете в един клуб?

Алекс: Мечтата ни винаги е била да бъдем съотборници в националния отбор, така че събирането ни на клубно ниво дойде неочаквано. Сигурен съм, че Мони има качествата да допринесе много за отбора, и се надявам бързо да го демонстрира.

Симеон: Мислил съм за този момент, но не предполагах, че ще настъпи толкова бързо. Присъствието на Алекс беше сериозен фактор да приема предложението на Лубе. Заедно сме значително по-силни.

Да бъдете братя помага ли на терена, или по-скоро усложнява отношенията?

Алекс: Определено помага повече, отколкото пречи. В подобна ситуация сме само ние двамата и подкрепата между нас е не просто задължение, а вътрешна необходимост.

Симеон: Понякога създава трудности. Алекс говори с мен по начин, по който никога не би си позволил да говори с друг разпределител, именно защото сме братя. От друга страна, връзката помежду ни е уникална както на човешко ниво, така и в играта. Като разпределител знам абсолютно всяко негово предпочитание на игрището, а това е огромен плюс.

Как реагирате, когато възникне спор по време на мач?

Алекс: За мен всичко приключва на момента. Той понякога го преживява една идея по-дълго (смее се).

Симеон: Случвало се е едва няколко пъти. В момента споделяме общо жилище и се стараем да оставяме емоциите от залата зад гърба си, въпреки че невинаги е лесно.

Кое качество най-много харесвате в другия?

Алекс: Иска ми се да притежавах лекотата и безгрижието, с които Мони подхожда към нещата.

Симеон: Алекс притежава вродено лидерство. Когато се появи сложна ситуация, той е човекът, към когото се обръщаш за насока, защото винаги знае правилното решение.

Бяхте ли толкова сплотени и като деца?

Алекс: Винаги сме имали изключително силна връзка. Животът в чужбина и езиковите бариери с местните деца ни накараха да разчитаме изцяло един на друг и на семейството ни.

Симеон: Като по-голям с три години, Алекс винаги ме е подкрепял безрезервно. Изключително благодарен съм, че е до мен.

Съществува ли съперничество помежду ви?

Алекс: Като малък не се сещах, че понякога трябва да му отстъпвам, и играех с пълна сила, за да го победя.

Симеон: Това не се е променило. Дори на вчерашната тренировка бяхме в противникови отбори и той искаше победата на всяка цена. В него състезателният дух е много по-силно изразен.

Любовта към волейбола веднага ли се появи?

Алекс: В началото просто исках да бъда активен и да играя с връстниците си, конкретният спорт не беше от значение.

Симеон: В моя живот волейболът винаги е бил единственият избор. В детските години обаче нямах желание да бъда разпределител, защото всички искаха да атакуват и да бележат точки. Впоследствие осъзнах предимствата на този пост и свободата да контролирам темпото и организацията на атаката.

Кой от двама ви прилича повече на баща ви?

Алекс: Аз по характер, а Мони визуално.

Симеон: Алекс. Баща ни винаги е бил безспорен лидер и капитан, а след време същото очаква и брат ми.

Как оценявате представянето на европейското първенство?

Алекс: Отпадането на осминафиналите от Германия остави горчив вкус, тъй като имахме потенциал за много повече. Въпреки това изживяването да играем пред родна публика беше безценно.

Симеон: След онзи мач не спах няколко нощи. През лятото натрупах сериозен опит в тежки двубои, а селекционерът Кико Бленджини ми помогна много. Амбициран съм да приложа всичко научено в мачовете за Лубе.

На какъв етап от кариерата си се намирате в момента?

Алекс: За мен приключи началният етап, в който си просто млад състезател, дошъл да трупа опит. Вече се стремя към големи успехи и трофеи — времето за това настъпи.

Симеон: Предстои ми дебютен сезон в италианското първенство и знам, че ще бъде трудно, но се намирам в отлична спортна форма.

Кои елементи от играта на съотборниците ви в Суперлигата бихте искали да притежавате?

Алекс: Защитните действия и посрещането на Люк Пери, както и невероятната блокада на Джаксън Хау.

Симеон: Класата на Симоне Джанели. Той разполага с абсолютно всичко, към което се стремя в моята игра.

Какви са целите ви за предстоящия сезон с Лубе?

Алекс: Очаквам кампания, в която да бъдем водещи фактори.

Симеон: Надявам се на големи победи, но и на поучителни моменти от трудните мачове.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм