Среднощна операция, преговори и паспорт: как Мелиса Варгас попадна в Турция, а не в Сърбия

Кубинската волейболна звезда Мелиса Варгас можеше да бъде ключова фигура в състава на Сърбия, но вместо това изведе Турция до исторически първи триумфи на Европейското първенство и в Лигата на нациите. Зад привличането на феноменалния диагонал обаче стои истинска задкулисна битка, в която Анкара задейства светкавични дипломатически канали, след като Белград вече ѝ бе издал паспорт.

Президентът на турската волейболна федерация Мехмет Акиф Юстюндаг разкри малко известни подробности за операцията по натурализирането на състезателката в интервю пред журналиста Адем Метан в неговия ютуб канал. Цялата акция е организирана в рамките на едва 24 часа и е запазена в пълна тайна дори от ръководството на клубния ѝ тим Фенербахче, където Варгас играе под ръководството на тогавашния селекционер на Сърбия – Зоран Терзич.

Ранен интерес и препятствия пред кубинския талант

Варгас е считана за един от най-големите световни таланти още от девическа възраст. Едва на 15 години тя преминава в чешкия Простейов, с което веднага привлича погледите на водещите европейски клубове и федерации. През 2017 година обаче кариерата ѝ е поставена на карта след контузия в рамото. Недоволна от медицинското обслужване в Куба, тя търси лечение в чужбина, което води до остър конфликт с местната федерация и четиригодишно наказание за участие в международни турнири.

След кратък период в швейцарския Волеро, през 2018 година Варгас подписва с Фенербахче. Юстюндаг признава, че е забелязал потенциала ѝ още в самото начало:

„Видях я за първи път, когато беше на 16 години в Куба, и веднага си зададох въпроса как да я привлечем. Първата стъпка беше да дойде в Турция. Първоначално я предложих на наш клуб, но те се отказаха заради предишната контузия и крехката ѝ възраст. Въпреки това никога не спрях да я следя.“

Функционерът подчертава и ролята на нейния сръбски мениджър Боян Симурина, който изиграва ключова роля за кариерата ѝ, извеждайки я от Куба и поемайки пълна грижа за нейното развитие в Европа.

Нощна тревога и спешна операция

Въпреки че Варгас бързо се утвърждава като една от най-ярките звезди в турското първенство, федерацията има по-голяма цел – да я види с екипа на националния отбор. Ситуацията рязко ескалира, когато Юстюндаг разбира, че Сърбия вече е предприела конкретни ходове.

„Една нощ получих обаждане, че Сърбия ѝ е издала паспорт и гражданство и предстои процедура по смяна на спортната националност. Разбрах, че нямаме време за губене. Вдигнах хората си на крак посред нощ и наредих Боян да пристигне в Турция с първия сутрешен полет, без дори да му съобщаваме причината“, разказва президентът на федерацията.

Четиричасовите преговори, които решиха всичко

Още на следващата сутрин сръбският агент пристига в Истанбул за спешни разговори. Решаващият фактор се оказва желанието на самата волейболистка, като след четиричасова среща с Варгас турската страна успява да я убеди да избере техния проект.

Макар през ноември 2020 година Варгас публично да обявява, че притежава сръбски паспорт (въпреки присъствието на Тияна Бошкович на същия пост в сръбския състав), Турция действа светкавично и финализира процедурата по придобиване на гражданство в рекордно кратки срокове. Успехът на операцията пренареди баланса на силите в световния волейбол и донесе на турския тим дългоочакваните златни отличия на международната сцена.

Треньорските щабове често са изправени пред дилемата дали да ротират звездните си волейболистки, или да намерят начин да ги съвместят едновременно на игрището. Показателен е примерът с Ебрар Каракурт, която след появата на Мелиса Варгас се преквалифицира в посрещач в турския национален отбор. По подобен начин действа и Екатерина Антропова, за да може да си партнира с Паола Егону, вместо да прекарва мачовете на резервната скамейка.

Паспорт само за денонощие

След като постига споразумение с Варгас, волейболната федерация на Турция веднага стартира процедурата по придобиване на гражданство. Мудната държавна бюрокрация обаче заплашва да забави целия процес. Това кара ръководителя на централата Юстюндаг да потърси съдействие директно от тогавашния министър на външните работи Мевлют Чавушоглу.

По думите на Юстюндаг официалните преписки първоначално буксуват и става ясно, че е необходим по-радикален подход. Той успява да повдигне въпроса пред самия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган. След неговата категорична намеса държавната машина заработва на максимални обороти през външното министерство и тогавашния министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, като цялата процедура приключва рекордно за 24 часа през април 2021 година. Според правилата на международната федерация обаче нападателката трябва да изчака две години, преди да получи право да дебютира за представителния тим.

Защо операцията остава скрита дори от Фенербахче?

Оказва се, че дори клубният тим на волейболистката – грандът Фенербахче, е държан в пълно неведение. Три дни след издаването на документите президентът на клуба Али Коч се свързва с Юстюндаг с въпроса защо ръководството не е било информирано за случващото се.

Причината за строгата секретност се крие в треньорския пост на тима. По онова време начело на Фенербахче е Зоран Терзич, който едновременно с това води и националния отбор на Сърбия – един от преките конкуренти на Турция на международната сцена.

„Ако бяхме разкрили плановете пред клуба, Терзич щеше да разбере незабавно и целият проект щеше да се провали. Не може да повериш агнето на вълка. Изчакахме две години за националния отбор, но през това време тя играеше за Фенербахче с местен статут. В крайна сметка Али Коч ми се обади отново, за да признае, че съм бил напълно прав, и ме поздрави за огромния успех“, споделя Юстюндаг.

Ескалация на напрежението на Европейското първенство

Темата за натурализираните състезателки отново излезе на преден план по време на Евро 2026. В интервю пред сръбски медии преди ключовите двубои Терзич изрази сериозни резерви към практиката в държавните тимове да се привличат чужденци, като отбеляза, че преди е било позволено използването само на една такава състезателка, докато в Турция вече има три.

Въпреки това сръбският специалист призна, че при подобен регламент не би отказал класно попълнение за своя състав, но не повече от едно. След полуфиналния сблъсък, в който Турция разгроми Сърбия с 3:0, шефът на турската федерация не спести критиките си към бившия наставник на Фенербахче. 

Юстюндаг реагира остро срещу поведението и изказванията на Терзич, като заяви, че след подобни провокации и предателство към страната, която го е приемала с отворени обятия, сръбският треньор повече не бива да се надява на работа в Турция.

Ръководителят на турския волейбол Мехмет Акиф Юстюндаг използва привличането на Мелиса Варгас като силен контрааргумент в заформилата се полемика относно натурализираните състезатели: „След като поддържаш подобни възгледи, защо съдейства тя да получи сръбски паспорт и направи всичко възможно да я привлечеш в своя отбор?“

Отговорът на Зоран Терзич не закъсня: „Моите забележки не бяха насочени към тях, а към Международната федерация по волейбол, която в миналото позволяваше да се сглобяват състави изцяло от чуждестранни играчи. В Турция обаче приеха думите ми лично. Изказването на президента на турската федерация след това беше пълна катастрофа.“

Юстюндаг от своя страна контрира, че в сръбския национален отбор също има волейболистки с подобен статут, посочвайки Тияна Бошкович и Хена Куртагич. На това Терзич отвърна, че намесването на Куртагич е напълно неоснователно, тъй като тя е родена в сръбския град Нови пазар и произхожда от мюсюлманско семейство. Относно Бошкович той поясни, че макар да е родом от Босна, там живеят голям брой сърби.

Цялата сага около присъединяването на Варгас към състава на Турция придоби широка публичност веднага след тази медийна престрелка. Въпреки че Юстюндаг не обвърза директно интервюто си с изказванията на Терзич, хронологията на събитията придава допълнителна тежест на неговите разкрития.

Варгас донесе четири големи трофея на Турция

Дебютът на Варгас с националната фланелка на Турция през 2023 година постави началото на златен период. Още в първия си сезон с тима тя се превърна в основния двигател за историческия дубъл – туркините триумфираха за първи път в Лицата на нациите, а след това грабнаха и първото си европейско злато. И в двете надпревари звездата заслужи приза за най-полезна състезателка (МВП). През 2026 година отборът повтори тези върхови постижения, а Варгас отново обра индивидуалните отличия за най-добър играч.

През 2025 година турският състав достигна до финала на Световното първенство, а Варгас окончателно затвърди репутацията си на една от най-доминиращите диагонали на планетата. В знак на уважение към Малатия – родния град на Юстюндаг – тя избра да носи фланелката с номер 44 на клубно ниво, а през 2024 година в град Чайкума бе издигната статуя в нейна чест.

В края на своята изповед Юстюндаг сложи край на дискусиите кой точно има най-голяма заслуга за привличането на волейболистката: „Днес виждам как мнозина претендират: «Той я доведе тук» или «Онзи я прати там». Дори не обръщам внимание на тези думи. Нашият президент лично ѝ връчи личната карта и Варгас стана част от Турция.“

Така нападателката се превърна в основния символ на волейболния възход на страната. От разкритията на Юстюндаг става ясно, че обличането ѝ в националния екип не е било обикновено спортно решение, а истинска мащабна операция, белязана от среднощни обаждания, тайни срещи и намеса на най-високо държавно равнище.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм