Ирина Воронкова – за Италия, завръщането на Русия и олимпийската мечта

Ирина Воронкова е сред най-известните руски волейболистки през последното десетилетие. Опитната посрещачка има две участия на Олимпийски игри, множество титли в Русия и престижни международни клубни трофеи. През кариерата си е играла в Турция, Индонезия, Виетнам и Китай, като е защитавала цветовете на водещи отбори като Динамо (Казан), Локомотив (Калининград) и турския гранд Еджзаджъбашъ (Истанбул). Волейболът е и семейна традиция за нея – баща ѝ Андрей Воронков е бивш професионален състезател и треньор, водил и мъжкия национален отбор на Русия.

В интервю за италианското издание iVolley Magazine Воронкова разкрива повече за себе си и живота извън игрището, споделя очакванията си за завръщането на Русия на международната сцена и признава, че все още мечтае да играе в италианското първенство.

Силен характер и неизменно добро настроение 

Помолена да се опише с три думи, Ирина Воронкова избира „решителна“, „весела“ и „надеждна“.

Тя признава, че обича предизвикателствата и не се отказва лесно пред трудностите. Същевременно държи на доброто настроение и чувството за хумор, които ѝ помагат да преодолява напрежението и да създава приятна атмосфера сред съотборничките си.

Не по-малко важно за нея е доверието. Воронкова се стреми да бъде човек, на когото останалите могат да разчитат във всяка ситуация – както на игрището, така и извън него.

Различни волейболни школи, ценни уроци 

След като е играла в няколко държави на различни континенти, Воронкова е убедена, че основните принципи на волейбола навсякъде са едни и същи. Съществените различия според нея са свързани най-вече с културата, традициите, езика и начина на живот.

Престоят в чужбина ѝ е помогнал не само да израсне като състезателка, но и да опознае по-добре себе си. Научила се е бързо да се адаптира към непозната среда, да се справя с горещия климат и да поддържа високо ниво на подготовка дори когато разполага с ограничено време за работа със своя екип.

Ако трябва да изгради идеалния отбор, като съчетае най-доброто от волейболните школи, които познава, тя би заложила на руската дисциплина, китайската издръжливост и бързина, турския борбен дух и ефективност, индонезийската комбинационна игра и позитивна нагласа, както и на добрата защита и колективния дух, характерни за Виетнам.

Русия и очакваното завръщане на международната сцена

Сред основните теми в интервюто е и перспективата руският национален отбор отново да участва в международните състезания след продължителното си отсъствие.

Според обявените планове на Международната федерация по волейбол (FIVB) Русия трябва да се завърне в Лигата на нациите през 2027 година.

Воронкова посреща тази възможност с голямо вълнение. По думите ѝ през последните три-четири години в страната е израснало талантливо поколение, което заслужава шанс да покаже възможностите си срещу най-силните национални отбори.

Тя оценява положително и факта, че все повече руски волейболистки натрупват международен опит в чуждестранни клубове, докато други допринасят за развитието на вътрешното първенство.

Посрещачката признава, че двубоите на най-високо международно ниво са липсвали както на състезателките, така и на треньорите. През този период обаче работата не е спирала, а стремежът към завръщане сред световния елит е останал силен.

Според Воронкова руските привърженици също очакват с огромен интерес момента, в който отново ще могат да подкрепят националния си отбор в големите турнири.

Италия – все още неосъществената мечта

Любопитна част от разговора засяга възможността руската посрещачка един ден да заиграе в италианската Серия А1.

През годините името ѝ неведнъж е било свързвано с евентуален трансфер във Веро Волей Милано, но до споразумение така и не се е стигнало.

Воронкова не крие, че италианското първенство продължава да я привлича. Тя разкрива, че е получавала предложения от местни клубове, включително и през последните години, и не изключва възможността един ден да приеме подобно предизвикателство.

При избора на следващата стъпка в кариерата си обаче състезателката винаги се съобразява и със своето семейство, с което обсъжда важните решения за бъдещето си.

Олимпийското злато и поглед към бъдещето 

Въпреки многобройните отличия, които е спечелила, Воронкова все още преследва една от най-големите си мечти – олимпийското злато.

Тя признава, че има още много цели пред себе си и че постигнатите успехи по никакъв начин не са намалили амбицията ѝ за нови победи.

Наред със спортните предизвикателства руската волейболистка постепенно започва да мисли и за живота след края на състезателната си кариера. Тя разкрива, че вече има професионални занимания извън волейбола, а в свободното си време се изявява и като треньор.

Не изключва възможността един ден да се посвети изцяло на треньорската професия или да остане свързана с любимия си спорт в друга роля. Засега обаче предпочита да не чертае дългосрочни планове и да се съсредоточи върху настоящето.

На този етап Ирина Воронкова няма намерение да забавя темпото. След години, изпълнени с успехи и предизвикателства в различни краища на света, руската посрещачка все още гледа напред с амбиция за нови постижения.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм