Майка или волейболистка? Изборът, който не би трябвало да съществува

От съдебни спорове до олимпийски триумфи — съдбите на няколко волейболистки разкриват защо майчинството все още може да постави под въпрос професионалното бъдеще на една състезателка.

В края на октомври АЕК Атина привлече вниманието с решение, което излиза извън рамките на обичайните отношения между клуб и състезателка. След като удължи договора на либерото Евита Ксинтара, която очаква дете, гръцкият тим обяви нова политика за целия си женски състав. Тя предвижда допълнителен сезон към договорите на волейболистките, които забременеят през последната година от тяхното действие, както и финансова помощ по време на бременността и отсъствието от състезателна дейност.

Новината беше отбелязана и със специален момент след победата над норвежкия Фьорде в „Чалъндж къп“, когато Ксинтара подписа новия си контракт пред съотборничките и привържениците на отбора.

На пръв поглед това е жест на подкрепа към една бъдеща майка. По-същественото обаче е друго: АЕК превръща отношението към бременните състезателки в предварително поет ангажимент, вместо да оставя решението на преценката на клубното ръководство във всеки отделен случай.

Така инициативата поставя важен въпрос пред женския професионален спорт: защо решението да имаш дете все още може да застраши кариера, изграждана с години?

Отговорът се открива в различния опит на самите волейболистки. За едни най-големият риск е загубата на договор и доходи. За други изпитанията започват след раждането — от възстановяването на физическата форма до съчетаването на тренировките, състезанията и грижите за детето. А олимпийските успехи на някои майки показват какво е възможно, когато личната решителност е съчетана с подходящи условия.

Бременност и съдебна битка

Италианката Лара Лули се сблъсква с една от най-тежките страни на този проблем. Докато играе за Порденоне в Серия B1, тя разбира, че е бременна, и уведомява клубното ръководство. Договорните ѝ отношения с отбора са прекратени, а малко по-късно волейболистката преживява спонтанен аборт.

Към личната трагедия се прибавя и финансов конфликт. Лули настоява да получи неизплатеното си възнаграждение, но клубът оспорва претенцията и завежда иск срещу нея. Сред аргументите на ръководството са твърденията, че отсъствието ѝ е навредило на отбора и че е трябвало предварително да съобщи за евентуалните си планове да има дете.

Когато случаят става публично известен, той предизвиква силно възмущение в Италия. В крайна сметка Порденоне оттегля иска си и изплаща дължимото на Лули, без спорът да приключи със съдебно решение по същество.

Макар да получава възнаграждението си, състезателката преминава през продължителен конфликт в момент на тежка лична загуба. Преживяното разкрива колко несигурно може да бъде положението на една професионална спортистка, когато бременността постави под въпрос договорните ѝ отношения.

Но запазването на професионалния статус е само една страна на проблема. За жените, които продължават да се състезават след раждането, възникват и други изпитания, невинаги свързани с подготовката и представянето им на игрището.

Между националния отбор и семейството

Това показват примерите на две бивши капитанки на българския национален отбор — Елица Василева-Атанасийевич и Христина Вучкова, които по различен начин съчетават майчинството с продължаването на спортната си кариера.

След раждането на сина си Василева подновява клубните си изяви с турския Фенербахче, а през 2025 г. отново облича националната фланелка. Опитната посрещачка участва в Лигата на нациите, но пропуска Световното първенство в Тайланд заради трудностите да съвмести продължителните ангажименти с грижите за детето си.

Тогавашната селекционерка на женския национален отбор Антонина Зетова обяснява, че още по време на Лигата на нациите Василева е трябвало да остави сина си в Сърбия. Предстоящите лагери и пътуването до Тайланд биха означавали нова дълга раздяла, която се оказва трудно съвместима със семейните ѝ задължения.

При Христина Вучкова обстоятелствата се развиват по различен начин. Само няколко месеца след появата на сина си централната блокировачка вече защитава цветовете на България в олимпийските квалификации, а скоро след това се включва и в мачовете на Марица Пловдив в Шампионската лига.

По същото време в пловдивския клуб след майчинство се завръща и Емилия Димитрова. Двете участват в едни от най-важните двубои през сезона и показват, че прекъсването на състезателната дейност не означава непременно загуба на спортна форма и конкурентоспособност.

Самата Зетова също познава трудностите на този период от личен опит. Като действаща волейболистка тя се присъединява отново към националния тим, когато детето ѝ е още малко. По време на продължителен лагер в Габрово съпругът ѝ я придружава, което ѝ позволява да остане близо до семейството си. По-късно тя подчертава колко важна е била тази помощ.

Тези примери разкриват значението на обстоятелствата извън игрището — семейната среда, възможностите за грижа за децата и продължителността на отсъствията от дома. Наред с тях обаче стои още едно изпитание, което всяка майка спортистка преживява по свой начин: възстановяването на тялото след раждането.

Майчинството не спира олимпийските мечти

За американската националка Фолуке Акинрадеу Гъндърсън този процес се оказва особено труден. След появата на първото ѝ дете тя се сблъсква с тежка диастаза — раздалечаване на правите коремни мускули, което нарушава стабилността на тялото и затруднява връщането към обичайните физически натоварвания.

За централна блокировачка, чиято игра зависи от отскока, бързината и експлозивните движения, подобно състояние изисква внимателна и продължителна рехабилитация.

Акинрадеу постепенно възвръща формата си, подновява клубната си кариера и отново намира място в националния отбор на САЩ. През 2021 г. достига до най-големия успех в спортния си път — олимпийската титла в Токио. На финала американките побеждават Бразилия и печелят първото злато в историята на женския си тим.

Друг пример е Кери Уолш Дженингс — една от легендите на плажния волейбол. След три поредни олимпийски титли с Мисти Мей-Трейнър тя разкрива, че по време на последния им триумф в Лондон през 2012 г. е била в ранна бременност.

Впоследствие ражда третото си дете, но продължава да се състезава на най-високо ниво. Четири години по-късно, вече в тандем с Ейприл Рос, печели бронзов медал на Игрите в Рио.

Постиженията на двете американки показват, че майчинството не слага край на олимпийските амбиции. Успехите им обаче не бива да се превръщат в задължителен модел за останалите. Всяка състезателка преминава през различно възстановяване и разполага с различни възможности за подготовка.

Медицинските грижи, специализираната рехабилитация и помощта от близките могат да бъдат решаващи за продължаването на спортния път. Но когато тези условия зависят предимно от личните ресурси, дори най-талантливите и мотивирани жени не започват от равни позиции.

Именно затова въпросът за майчинството постепенно излиза извън рамките на индивидуалните постижения и се превръща в част от политиките на спортните организации.

Когато спортът променя правилата

В някои дисциплини вече съществуват конкретни механизми за защита. Международната федерация по футбол (ФИФА) въведе отпуск по майчинство с продължителност най-малко 14 седмици, през който професионалните футболистки получават поне две трети от договореното си възнаграждение. Разпоредбите предвиждат и защита на трудовите им права, а впоследствие бяха разширени с допълнителни мерки, свързани с родителството.

В професионалния тенис защитеният ранкинг улеснява участието в турнири след продължително отсъствие заради бременност. Той позволява на състезателките да използват предишното си класиране при завръщането, вместо да разчитат единствено на позицията, до която са се понижили през паузата.

Макар футболът и тенисът да прилагат различни подходи, целта е сходна — да се ограничат професионалните последици от отсъствието поради бременност и да се улесни продължаването на състезателната дейност.

В този контекст решението на АЕК придобива значение отвъд случая на Евита Ксинтара. Вместо да разчита на отделен жест, гръцкият клуб определя предварително каква подкрепа ще получават волейболистките, когато очакват дете.

От жест към истинска промяна

Инициативата на АЕК е стъпка напред, но удължаването на договора и финансовата помощ не могат сами по себе си да отговорят на всички потребности на една майка спортистка. От значение са и достъпът до медицински грижи, постепенното подновяване на тренировките и възможностите за съчетаване на състезателния календар със семейните задължения.

Това поставя и по-широк въпрос: трябва ли подобна сигурност да зависи от политиката на отделен клуб, или националните федерации и международните волейболни организации също могат да установят общи стандарти?

Отговорът засяга не само жените, които искат да се върнат възможно най-скоро на игрището, но и онези, които имат нужда от повече време или решават да поемат по различен път. Защитата на майчинството не означава задължение за бързо завръщане, а възможност всяка състезателка сама да определя професионалното си бъдеще, без да бъде поставяна под икономически или договорен натиск.

Истинският напредък ще настъпи, когато майчинството престане да се възприема като риск за кариерата, а гаранциите за състезателките се превърнат от изключение в естествена част от професионалния волейбол.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм