Историите на: Анна Пушева – когато и пътят реши да играе тайбрек

Във волейбола не всички изпитания започват с първия съдийски сигнал. Понякога най-големите предизвикателства очакват отборите далеч от игрището – по заснежени пътища, на летища и гари или в автобус, който сякаш е решил предсрочно да прекрати участието си в пътуването. А когато към умората от дългите часове на път се прибавят и непредвидени обстоятелства, едно обикновено гостуване лесно може да се превърне в приключение, достойно за собствен сценарий.

Героинята на днешното издание на рубриката „Историите на…“ е Анна Пушева – физиотерапевтката, която добре познава както напрежението край волейболното игрище, така и непредвидимата страна на живота в един отбор. В професионалния си път тя е била част от щабовете на Нефтохимик и Дея спорт (Бургас), както и на българския национален отбор за юноши до 18 години, с който това лято спечели бронзовите медали от Европейското първенство в Италия.

В работата си Анна е свикнала да реагира бързо, да запазва хладнокръвие и да намира решения в неочаквани ситуации. Но когато самото придвижване се превърне в изпитание, дори тези умения невинаги са достатъчни. Тя споделя две любопитни случки от различни периоди в кариерата си, които показват, че и най-дългите и изтощителни волейболни пътувания могат да имат своята забавна страна. Макар понякога да е необходимо време, за да успееш да се посмееш на преживяното.

Първата история е от периода, в който Пушева работи с мъжкия отбор на Дея спорт (Бургас). На бургазлии им предстои гостуване на френския Сен Назер в турнира „Чалъндж къп“, а маршрутът включва придвижване от Монтана до София, полет до Париж и пътуване с влак до крайната дестинация. На пръв поглед нищо необичайно, стига времето да е благосклонно. Само че точно тогава обилен снеговалеж затрупва Монтана, пътищата към столицата са затворени и плановете бързо се объркват.

Преходът до София отнема цели 13 часа, а когато тимът най-после пристига, самолетът за Париж вече е излетял. Налага се да изчакат следващия ден, за да продължат към Франция. След подобно начало човек би предположил, че най-трудното е останало зад гърба им, но приключението тепърва поднася нови изненади.

Във френската столица бургазлии трябва да се качат на влак за Сен Назер. По неясна причина билетите не са закупени предварително и Георги Братоев заедно с тогавашния кондиционен треньор се отправят към гишетата на гарата. Там обаче двамата се сблъскват с езикова бариера – служителите явно не говорят английски, а опитите да се разберат с тях се проточват много повече от очакваното.

Докато разговорите продължават, останалите членове на отбора обикалят гарата в очакване на развръзката. Така минават близо два часа, през които няколко влака за Сен Назер потеглят без тях. След изпуснатия самолет в София бургазлии вече започват да трупат завиден опит и с железопътния транспорт.

Именно тогава Анна забелязва нещо, което придава на случката още по-комичен обрат. На гарата има автомати за билети с инструкции на английски език, от които могат да се закупят дори групови билети с отстъпка. Оказва се, че далеч по-лесното решение през цялото време е било буквално пред очите им.

След 13 часа сред снеговете, пропуснат полет и близо два часа лутане из френската гара последното препятствие е можело да бъде преодоляно само с няколко натискания на екрана. Иронията е, че автоматите се оказват по-лесни за разбиране от хората на гишетата.

Ако при това гостуване основното предизвикателство е да се хване следващата транспортна връзка, друго приключение на Анна поставя далеч по-сериозен въпрос – дали изобщо ще успеят да се приберат.

Случката е от лятото, когато физиотерапевтката е част от щаба на българския национален отбор за юноши до 18 години. Тимът се завръща от Черна гора, но още в началото автобусът не вдъхва особено доверие. Опасенията скоро се оправдават – появява се технически проблем, който налага непредвидена спирка. Двамата шофьори успяват да го отстранят и групата потегля отново, но спокойствието е краткотрайно. Следва нова авария, пореден опит за ремонт и надеждата, че този път неприятностите са останали зад гърба им.

При третото принудително спиране обаче положението вече е сериозно. Двигателят е на път да прегрее и става ясно, че без по-сериозен ремонт няма как да продължат. Така националите се озовават на магистрала в Косово, в участък с ремонтни дейности. Автобусът остава между пътните конуси, а въпросът кога ще стигнат до София постепенно отстъпва място на далеч по-важния – как изобщо ще се измъкнат оттам.

Почти цялата налична вода вече е използвана за охлаждане на двигателя, но заради теч усилията се оказват безрезултатни. За капак няма и интернет, така че групата остава без връзка с външния свят. Национален отбор, закъсал насред магистрала, с оскъдни запаси от вода и никаква яснота какво предстои – едва ли точно така някой си представя завръщането след волейболно гостуване.

Надежда се появява, когато някой забелязва на навигацията населено място на около три-четири километра. Групата успява да стигне дотам и попада в индустриална зона, където открива сервиз за тежкотоварни автомобили. За щастие там срещат човек, който говори английски и е готов да им помогне. Един от шофьорите му обяснява проблема, а мъжът оставя останалите си ангажименти, за да се заеме с ремонта. Около час по-късно автобусът отново е в движение, а София вече не изглежда толкова недостижима.

За Анна обаче натрупаното закъснение има и друго измерение. Същата вечер тя планира да отиде на концерт в столицата и въпреки всички премеждия не губи надежда, че ще успее. Тъй като изгубените часове трудно могат да бъдат наваксани, физиотерапевтката решава поне да спести време от подготовката си и превръща пространството между две седалки в импровизирана гримьорна.

Докато всички се надяват да стигнат до София без нови изненади, Анна прекарва повече от час в гримиране, оправяне на косата и преобличане между седалките на току-що ремонтирания автобус. Усилията ѝ обаче се оказват напразни – групата пристига чак късно през нощта и тя пропуска концерта. 

Днес Анна си спомня тези премеждия с усмивка, макар да признава, че докато ги преживяваш, едва ли ти е до смях. Когато обаче умората и напрежението останат зад гърба ти, дори най-неприятните ситуации придобиват съвсем различен облик.

Защото животът на един волейболен отбор не се изчерпва с тренировките, мачовете и резултатите. Голяма част от него преминава на път, където и най-добре подготвените планове могат да се объркат за минути. А понякога именно тези непредвидени приключения оставят по-ярки спомени от самото гостуване.

И ако на игрището тайбрекът приключва при последната точка, по време на пътувания правилата са малко по-различни. Там никой не знае колко дълго ще продължи решителният гейм, а най-голямата победа понякога е просто да се прибереш у дома – с малко закъснение и поне една забавна история за разказване.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм