Три поколения, една страст: Джейсън Барутов и новото начало във Верона

Едва на 15 години Джейсън Барутов вече е част от юношеската школа на италианския Верона. Българският диагонал, който през изминалото лято участва в подготовката на националния отбор до 17 години, започна успешно престоя си на Апенините, след като още в дебюта си за юношеската формация беше избран за най-полезен състезател. Пред BGvolleyball той разказва за семейната волейболна традиция, решението да продължи развитието си в чужбина и мечтите си за бъдещето.

В семейство Барутови любовта към волейбола се предава вече три поколения. Началото поставя Лъчезар Барутов, който е бил част от Българската федерация по волейбол и от ръководството на столичния клуб Звезди ’94. Синът му Ивайло се утвърждава като състезател, достига до националния отбор на България и играе както у нас, така и в чужбина. По неговите стъпки поемат и двамата му синове – Дейвид и Джейсън. По-големият е бивш младежки национал и през настоящия сезон защитава цветовете на Металург (Перник), а по-малкият вече се развива в школата на Верона. Преди да замине за Италия, Джейсън носи екипа на Славия (София).

Въпреки силната връзка на близките му с този спорт, неговият избор съвсем не е бил предопределен.

„Като малък пробвах различни спортове. Не беше сигурно, че ще тръгна по стъпките на баща ми, но волейболът ми хареса най-много“, споделя Джейсън.

Ивайло Барутов е една от най-големите му опори, а напътствията му имат особено значение за младия диагонал.

„Най-ценният съвет от баща ми е да бъда уверен и да показвам емоция на игрището. Той продължава да ми го напомня и до днес“, разказва Джейсън. Баща му е и първият човек, на когото се обажда след всеки мач, за да сподели преживяното на терена.

Мечта без граници

Възможността да изкара пробен период във Верона се оказва важна стъпка за Джейсън, който отдавна иска да опита силите си зад граница.

„Още от малък мечтая да играя в чужбина, затова много исках да остана в Италия. Не си спомням добре първия си ден, но Верона ме впечатли – градът е съвсем различен от София“, споделя младият българин.

Новото начало обаче носи и своите предизвикателства. Докато в залата сравнително лесно се приспособява към тренировъчния процес, извън нея трябва да свикне с непозната среда и живот далеч от близките си.

„Най-трудно ми е с новите хора и езика. От България най-много ми липсват семейството, приятелите и предишният ми отбор. Тренировките тук са по-различни, но няма нищо, с което да не съм се сблъсквал досега“, признава той.

Зад възможността да продължи развитието си на Апенините стоят и хора, към които Джейсън изпитва особена признателност.

„Искам да благодаря на баща ми, на клуба и на г-н Сеферинов, които ми помогнаха да замина за Италия. Без тях нямаше да съм тук. Благодарен съм и на всички, които са ме подкрепяли през годините.“

Дебют с признание

Сред най-ценните преживявания за Барутов е възможността да тренира с представителния състав на Верона, който се състезава в италианската Суперлига. Особено ярък спомен му оставя срещата с Ноумори Кейта, и то не само заради качествата на малийския посрещач.

„Кейта ме впечатли най-много. Никога няма да забравя как ми каза да се забавлявам и да бъда усмихнат на игрището“, разказва Джейсън.

Думите му напомнят за напътствията на Ивайло Барутов, който също насърчава сина си да играе уверено и да показва емоциите си.

Успешно започва и участието на младия българин в първенството до 17 години. Още в дебютния си мач срещу Санта Кроче той е избран за най-полезен състезател при победата с 3:0. Отличието не го изненадва, а радостта на новите му съотборници прави момента още по-специален.

„Очаквах подобно начало. Момчетата много се радваха за мен, а и се разбираме страхотно“, споделя той.

На кръстопът

През изминалото лято Джейсън участва в подготовката на националния отбор на България до 17 години. От лагера пази най-вече спомените за хората и тренировките, но и един важен урок.

„Научих, че да си спортист е голяма отговорност“, признава диагоналът.

Именно тогава се изправя пред труден избор – да продължи подготовката с националния тим или да замине за Италия.

„Можех да остана на лагера и да имам шанс да участвам в Европейското първенство или да замина за Италия. Решението не беше лесно, но избрах да замина, защото смятам, че там мога да се развия много по-добре и да имам добро бъдеще във волейбола“, обяснява той.

Така Барутов избира да се възползва от възможността, която му предлага Верона, убеден, че работата в италианската школа ще му помогне да направи следващата крачка в кариерата си.

По примера на Дарлан

С ръст от около 207 сантиметра Джейсън трудно остава незабелязан. Признава, че височината му често става повод за забавни ситуации, но на терена тя е сериозно предимство при блокада, атака и сервис.

Сред волейболистите, на които се възхищава, е бразилският диагонал Дарлан Соуза, чиято игра и впечатляващ отскок особено много му допадат.

„Много ми харесва как играе Дарлан. Бих искал един ден да скачам толкова високо, колкото него. За съжаление, не успях да се запозная с него, защото беше във Верона само един сезон“, споделя младият състезател.

Извън залата Джейсън обича да прекарва свободното си време с приятели. Въпреки вниманието, което привлича с физическите си данни и потенциала си, той би искал хората да опознаят и характера му.

„Очакванията ме мотивират още повече. Иска ми се хората да знаят, че съм доста общителен човек“, казва българинът.

Голямата цел

Сред големите амбиции на Джейсън е един ден да дебютира за представителния отбор на Верона в италианската Суперлига. За него подобна възможност би била шанс да покаже на какво е способен.

Мечтите му обаче не се ограничават само до първите стъпки в професионалния волейбол. На въпроса каква новина би искал да съобщи след пет години, младият диагонал отговаря:

„Бих искал да мога да кажа, че съм спечелил финал с първия отбор на Верона.“

Що се отнася до бъдещето му с националния отбор на България, Барутов предпочита да не прави прибързани планове, а да съсредоточи усилията си върху настоящето.

„Много съм благодарен за опита, който натрупах в юношеските формации на България. В момента съм изцяло фокусиран върху изявите си във Верона. Ще продължа да давам максимума от себе си, пък времето ще покаже как ще се развие пътят ми на национално ниво.“

С волейбола в кръвта и поглед, насочен към бъдещето, Джейсън Барутов продължава семейната традиция, но вече пише собствената си история на игрището.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм