′Сара, аз съм Джордж от Бългеариа...′


′Сара, аз съм Джордж от Бългеариа...′
31-12-2016 19:31

Из спомените на Георги Христов от едно европейско първенство

 

В края на 2016-а година Председателят на Националния волейболен фенклуб - Георги Христов, се вдъхнови от рождения ден на Цветан Соколов, за да припомни интересна история, свързана с националите и за да пожелае на всички успешна нова 2017-та. 

Ето какво разказва Георги Христов в специалния си блог в BGvolleyball.com: 

 

 

Напоследък взех повечко да се заглеждам по стари снимки. Одъртевам ли, що ли....


Та една снимка отпреди точно 3 години привлече вниманието ми. На нея аз в почти цялата си прелест стоя в зала „Христо Ботев”, разпънал българско шалче с послание и подпис на английски от днешния рожденик Цецо (Соколов).

 


А всичко започна три месеца преди този ден, на 25-ти септември 2013 г. Мястото – волейболната зала в Гданск, събитието – осминафиналния мач между домакините от Полша и нашите лъвчета.


Само да припомня – нашите мóмци трудно стигнаха до тази среща. В последния мач от тяхната група поляците можеха да се нагодят по резултата и да играят на осминафинала с нас или с Русия. А безкрайно наглия им италиански треньор Анастази каза преди техния мач: „България е по-слаб отбор от Русия и предпочитаме да играем с нея...” „Случайно” стана така, че прогнозите на великия италиански стратег се сбъднаха.


Храбрата българска агитка започна двудневни приготовления за мача. Знаехме какво очаква нас, двайсетината българи и българки, и момчетата във врящия котел от 10 000 екзалтирани полски запалянковци. Въпреки това бяхме решени да им покажем! Даже по моя луда идея реших(ме) да ги предизвикаме. За 24 часа по поръчка ни изработиха винилов транспарант с много прилични размери, на който написахме: „ANАSTASI, TONIGHT WE SHALL FIRE YOU!”. Сиреч – че ти подпалиме чергата, наглецо, че те увóлниме публично!

 


Мачът вървеше от зле – по зле... 0:2 гейма, пък и играта с нищо не предвещаваше обрат. На почивката при мен дойде едно полско момиче и ме заговори на английски. Каза ми, че вероятно е най-големият полски фен на Цецо Соколов, че харесва българския отбор и че винаги го подкрепя, когато не играе срещу Полша. Поиска да има обесеното на врата ми българско шалче, като в замяна ми предложи нейното полско. Бе то беше ясно, че сме го ударили на уволнение и че в Копенхаген няма да се ходи, та без много да мисля се съгласих на размяната.

 


Но ето, съдбата беше решила друго. Обрат и то какъв! Няма по-прекрасна музика от смълчаната полска зала и прегракналия вик, поздрав, зов „Българи – юнаци!” сред нея!

 


Само за протокола – ето какво съм написал във Фейсбук групата на Фенклуба тогаз:

 

„Паметна вечер! Паметен мач! В бърлогата на звяра! Пред цяла волейболна Европа!Волейболна среща по Хичкок, в която българските момчета показаха, че имат възможности за повече от четвъртото място. Най-вече с концентрацията и духа. Волейболните умения си ги имаме. Изживяването за 30-тината българи сред публиката беше невероятно! Почувствахме се малко като герои, нещо като "шъпа спартанци пред сганта на Ксеркса...". Люшкахме се от отчаянието до екстаза и за миг не престанахме да подкрепяме отбора с глас, ръце, крака, с тромби и тъпани, знамена, трансперанти, балони... След победната точка изригнахме в смълчаната зала, дълго се поздравявахме с момчетата.”

 


Унилият Курек след като негова грешка доведе до победата на България

 

Дааааа... Хич не беше отдавна това. И пак ще бъде! Но, думата ми днес не е за това. Мачът свърши, аху-иху, прегръдки, целувки. Всеки от нас вече се виждаше вече в страната, в която да провери на място наистина ли, както казва любимият Шекспир, има нищо гнило. Нищо, че ни предстоеше на другия ден четвъртфинал срещу любимата Германия в същата тази зала. Никой и не си помисляше, че срещу бившите съюзници от две световни войни ще загубим два пъти подред за една седмица. То тъй и стана. Доста бърз и безславен за немците мач.

 


И изведнъж аз осъзнавам – къде ще троша пари и кокали по Дания без талисмана ми, без шалчето?! Озъртам се и виждам полското момиче стои в изпразнената зала няколко реда зад нас, а талисманчето – на врата ѝ. Хуквам към нея и с присъщи атлетични подскоци превземам по две-три стъпала наведнъж. Хъката-мъката – дай ми си шалчето, ето ти твоето! И кат се заинати туй дете – не, ма как така?! Ти нали ми го подари?! Ма, чакай, ма, жено, неразбрана. Подарих ти го, щото си мислих, че няма да ми трябва, пък сега – ние отиваме в Дания, пък вие ще си гледате финална четворка по телевизора! Не, не дава! Малеее, видéх се в чудо! Ма и аз, нали съм си омайник, викам ѝ: „Глей сега, как се казваш?” „Сара.” „Сара, аз съм Джордж от Бългеариа, дай ми телефона си, скайпа си, аз не съм случаен човек, хората съвсем заслужено и в момент на умопомрачение са ме избрали за председател на Националния волейболен фенклуб на България, разбираш... Гледам – освен красива си и умна.... Обещавам, заклевам се, ето жените от Фенклуба ще потвърдят, че съм човек на честта и си държа на думата, ще ти изпратя същото това шалче с лично послание от Цецо. Само ми върни талисмана, че без него няма да ни върви в таз пуста чужбина!”

 


Светнаха му очите на момичето, макар в тях още да се четеше бая недоверие и доста колебливо ми подаде трибагреника. „Че бере ядове с мъжете туй моме, щом тъй леко кандисва” – викам си аз, ама си гушвам щастлив шалчето и – беж обратно в „българския” сектор.


После, знаете как завършихме в Копенхаген. Талисманът беше загубил от магическата си сила. Но моята задачка от Гданск си остана и на предновогодишната контрола на националите помолих Цецо да подпише шалчето, което надлежно и немедленно изпратих към Гданск, към Сара.


И сега сме си приятели със Сара. Харесваме си постовете във Фейсбука, поздравяваме се за празниците. И със сигурност ще се видим август-септември отново в Полша!


Та за какво ви разказвам тази история? Искам да ви кажа само, колко много изживявания, емоции, срещи и раздели, шумове и глъчки, радости и тъга има в любимия спорт! Колко много лични и човешки отношения има в него! Колко много ни зарежда и колко много ни дава! И ние му даваме, със сигурност.


Нека и през Новата 2017-та година бъдем близо до нашите любими момчета и момичета! Знайте, вярвайте, те вече вече са пристрастени към нашето внимание и обич и трудно ще се справят без тях! А и ние вече не можем без палитрата от чувства, които ни даряват те из волейболните зали в България и Европа!

 

Спорна, здрава и честита 2017-та за цялото волейболно семейство на България! Догодина – до амина!

 

П.П. И да знаете – волейболът е като секса! Велика е лечебната и пречистващата му сила! За душите най-вече! Казах!


---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм

Тагове: Георги Христов, Национален фенклуб на България, България национален отбор волейбол мъже, Цветан Соколов, Европейско първенство волейбол 2013 мъже
Волейболни резултати и статистика
Други новини

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи