Шум да се вдига... за да има женски волейбол

Шумен показа за пореден път през този сезон, че интерес има и у нас. Въпросът е да не го изгубим...

Правостоящи за мач от женското първенство. Колкото и да не ви се вярва, това стана факт по време на последния мач между отборите на ЙЕБ-Шумен 05 и Казанлък Волей. Една от причините зала "Младост" в Шумен да се окаже тясна за многобройните желаещи да наблюдават женски волейбол, е дебюта на двете състезателки от Иран - Маедех Борхани и Зейнаб Гювех. 

И това бе една от целите на мениджъра Мехмед Башаран, който от втория полусезон е и старши треньор на женския тим на Шумен. С вдигането на шум около историческия трансфер на иранките извън границите на персийската държава, да се обърне отново внимание на един традиционен център за женския волейбол у нас. И да, резултатът в първия мач на Шумен не е особено благоприятен - загуба с 0:3, но важното е друго. Че в България има интерес за женски волейбол. И видяхме това за пореден път през този сезон след рекордите, които постави Марица с мачовете си в зала "Колодрума".

 
Виждаме, че и по другите градове женският волейбол се радва на популярност. Конкретно, в Шумен през последните години отборът изнемогваше финансово и участието в държавното първенство бе постоянно под въпрос. Разчиташе се основно на кадри от школата в трудните години. С привличането на Маедех Борхани обаче клубът изведнъж се озова в центъра на световните медии, сред които Ройтерс и BBC. И даде онзи импулс, който да накара хората отново да заговорят за женски волейбол в града, а и в страната. 

И след като Казанлък Волей спечели по категоричен начин визитата си на Шумен, някои може да си помислят, че всичко е "много шум за три дни". А всъщност не е така. Трябва да продължава да се вдига шум около женското първенство, което в последните години все повече прилича на детска градина, а състезателките над 18 години са изключение. 

Ето как изглеждаше Колодрума за мача на Марица срещу италианския Бусто Арсицио. 

Шум с действията си и професионалната организация вдигат постоянно от Марица (Пловдив), а през последните два сезона и от Раковски (Димитровград). Шуми се и в Казанлък, където в града се издигна същинска крепост за женския волейбол у нас. Надига глава и грандът ЦСКА, който с двете си победи през втория полусезон загатва за по-сериозни амбиции и завръщане в борбата за медалите. 

За съжаление, заглъхна шума от Бургас, където след един полусезон ходене по мъките бе развято бялото знаме. По-малко от година след четвъртото място в турнира за Купата на България и добрите впечатления, които отборът на Георги Делчев остави. 

Другите два гранда от столицата - Левски и Славия, за момента също са доста тихи, но предвид традициите на двете школи, може да се очаква всичко от тях. Още повече че с "белите" ще започне подготовка Страшимира Филипова, а "сините" са способни на чудеса, дори с изцяло млад състав, с какъвто са в момента. Най-малкото, за да има някакъв женски волейбол у нас, това няма как да стане без "сини" и "бели". 

А за да има надежда за женския волейбол на клубно ниво у нас трябва да се шуми повече. И да се работи. Защото все пак млади състезателки има, но трябва да има и условия за тях. И да бъдат третирани наравно с колегите си от мъжкия сектор. А не както в момента - едните ги дават по телевизията, а другите - не. Едните играят в що-годе нормални часове, а другите - в 15:00 ч или 16:00 в работен ден, когато хората са на работа. 

Да, женски волейбол в България има, има и интерес към него. Въпросът е да не го изгубим. 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com