Третата страна на медала

На волейболистите се плаща не за играта им в миналото, а за тази, която предстои

В последните години има немалко случаи на играчи по волейбол, които напускат даден отбор без обяснение (изчезват?) и мениджъри на клубове, които дават изявления чрез социалните мрежи. Изявления относно тяхното неразбиране на ситуацията и кой е прав и кой - не. Проблеми се случват, но могат да бъдат решени по различен начин.

Не искаме да вземаме ничия страна. Не трябва, защото няма как да знаем каква е истината. Както винаги, медалът има две страни.

Със сигурност, не е лесно да отидеш да играеш някъде, където температурата пада далеч под нулата, пътуваш с автобуси, влакове и самолети, понякога в продължение на дни и имаш мач на всеки 3 дни. Изобщо не е. 

Но също така не може съответният състезател да каже, че той не е знаел за всичко това преди да подпише договора. Играчите говорят помежду си, това е факт. И дори да не говорят, има как да разберат (разпитвайки или ровейки в интернет) къде ще прекарат следващите 8 месеца от живота си. Или може би някои просто мислят за финансовата част.

Историята има и друг компонент. Много волейболисти, когато играят в родната си страна, имат много по-различно поведение, отколкото когато излизат навън, за да трупат опит. Когато те излизат да играят и за пари, особено ако имат някакъв "статус", по-специално, ако са "спечелили нещо в миналото" или са "взели участие в стартовата шестица на техния национален отбор" и т.н.

Статусът на играча носи по-добра стартова позиция, но не забравяйте, че също носи и ОТГОВОРНОСТ! Колкото по-висок статус, толкова повече пари и много повече поемане на отговорности!

А има и тенденция/склонност да се мисли! Играчите започват да мислят много. Като например около сутрешната тренировка – да скачат или не. Или когато е необходимо – дали да ползват автобус или самолет. Или в зависимост от техните възможности – дали да тренират повече или по-малко във фитнеса (или друго нещо) и т.н. Но малък брой от тях поставят "На първо място, аз трябва да играя" като отправна точка.

Плащат им, за да играят, а не да мислят! С всички недоразумения, които понякога произлизат от тази взаимовръзка. Има волейболни треньори и членове на екипа, които са там, за да мислят, а играчите могат да си кажат мнението, но в крайна сметка трябва да се подчиняват. В противен случай, когато сезонът приключи, даденият състезател  има всички права да каже: "Благодаря, но не ми се играе тук вече. Довиждане!". Нито един клуб не иска недоволен играч в отбора. 

Не забравяйте, че волейболната кариера се състои от много сезони, не от един. И в крайна сметка поуката е: "Не ми плащат за играта ми в миналото, а за настоящата и бъдещата!".

По материали от worldofvolley.com

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com