Требъл – класа, отговорност и европейскa цел

Купа, суперкупа и шампионска титла. Това постигна тимът на Нефтохимик 2010 през сезон 2017/2018. Спечеленият требъл бе очакван предвид селекцията и бюджета на бургазлии. Отборът определено бе над всички в първенството и колкото и клиширано да звучи - класата си каза думата.

Преди да направим обзор на финалната серия с ЦСКА, ще ви върнем малко назад през сезона. След финала за Купата на България в началото на годината, когато Нефтохимик победи Монтана треньорът Даниел Пеев каза: "Там има волейболисти, които не са за нивото на нашето първенство. Те са играли достатъчно такива мачове и са ги печелили. Тук не става въпрос какво сме направили или не сме. Те не ни позволиха да играем."

Тогава в редиците на Нефтохимик, освен Теодор Салпаров, Георги и Валентин Братоеви, бе и Николай Учиков, а мотивацията, с която бургазлии изиграха срещата, бе на нивото на голям международен форум.

Няколко месеца по-късно Нефтохимик се изправи срещу ЦСКА във финала в Суперлигата. Първият мач може би бе показателен за разликата между двата отбора. При положение че Нефтохимик допусна 28 грешки само от начален удар и въпреки това спечели двубоя, говори много. Безспорно първите две срещи бяха по-оспорвани, по-интересни, по-напрегнати. Важните, тънките моменти бяха спечелени от шампионите.

Изненадващо или не третият мач не предложи подобни емоции. Бургазлии доминираха, а ЦСКА така и не успя да се противопостави.

В лагера на "армейците" самото достигане до финал за първи път след 2011 година бе новина, предвид факта, че само преди няколко сезона в ЦСКА се чудеха как да пътуват до Бургас или до Кърджали, за да играят мачове. За радост на червената общност годините, в които клубът се бореше за своето оцеляване, отминаха и ЦСКА отново погледна към спортно-техническата част.

Загубата на финал е провал. За ЦСКА винаги е било е така. "Армейците" имат много работа, за да прекъснат негативната серия от Нефтохимик 2010.

Лошо впечатление направи фактът, че и в трите финални мача зала "Младост" и зала "Христо Ботев" не бяха пълни. Да, имаше публика, атмосфера, но сякаш това не беше достатъчно.

Другият неприятен момент, свързан с финалната серия, бе сагата, която се разигра около домакинството на ЦСКА. За съжаление в България няма много зали, които да отговарят на условията за провеждане на финални срещи. Отделно в тях се организират и други събития, което означава, че клубове и федерация трябва да правят компромиси и да взимат решения навреме, а не в последния момент.

Сезон 2017/2018 вече е в историята. От Нефтохимик 2010 обявиха високи цели и за следващия сезон. По-голям бюджет и атака на групите на Шампионската лига. Защото добрите резултати на европейско ниво ще означават, че усилията да се спечелят всички тези отличия не са били напразни.

Но трябва да кажем и нещо друго. Както братя Братоеви отбелязаха след финала, един спортен проект не означава само победи. Необходими са условия, при които волейболът да се развива на професионално ниво - хубава и топла зала, добра база за подготовка и възстановяване, необходимият спортно-технически щаб.

Добрата новина в изминалия шампионат е, че все повече и повече отбори имат смелостта да погледнат към призовите места. ЦСКА се връща постепенно към мястото, на което искат да го виждат феновете, докато вечният съперник Левски продължава да търси себе си. Отбори като Монтана, Пирин, Хебър и Добруджа 07 имаха своите добри изяви в шампионата и показаха, че могат във всеки момент да объркат плановете на другите.

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com