Сребро с цената на злато

 Приключи 58-то издание на най-престижния евротурнир – Шампионската лига при жените. Бяха короновани новите стари волейболни кралици – турският гранд Вакъфбанк (Истанбул) отново вдигна трофея след неравна битка с румънския Волей Алба-Блаж.

Тимът от северната ни съседка записа своеобразен рекорд в турнира, превръщайки се в единствения от страната клуб, класирал се за финалната четворка, и още по-важно – домакинствал този етап от надпреварата. Тук българската следа не е една, а цели две… Страхотен сезон с Алба-Блаж направиха опитната посрещачка Славина Колева и по-младата, но неотстъпваща по нищо разпределителка Петя Баракова. Двете лъвици имаха ключова роля в класирането на румънските вицешампионки във финалния етап, двубоите от които се проведоха в Букурещ.

„Балканските” дербита, които се изиграха на полуфинала, впоследствие и на финала показаха за пореден път, че и на север, и на юг волейболът има една и съща по стойност класа. Изключваме факта, че на едното място е една идея по-непопулярен, защото това няма никакво значение. От друга страна пък статистиките след мачовете за броя на зрителите казват друго – залата едва побра желаещите да гледат битките между най-добрите четири. В една страна, два пъти по-голяма от нашата като територия и население това е постижение.

Но да се върнем към същественото – битките на „Великолепната четворка” доказаха още нещо: независимо къде си роден, къде си израстнал, дали си беден или богат, любовта към спорта може да направи чудеса. Като това да се качиш на почетната стълбичка на европейската сцена и да се окичиш с един от най-благородните метали. След години усилия, тренировки, лишения и каквото още се сетите (защото макар и да звучи клиширано – животът на професионалния спортист, още повече на този, който е отдаден със сърцето и душата си на работата, не е лесен и всичко, което ние виждаме отстрани като резултат, ни кара нерядко да мислим обратното) голямата ти цел е изпълнена и държиш плода от него в ръцете си. Няма по-сладко чувство, нали? Всеки в този момент би го сравнил с даден момент от живота си, и би се поставил на мястото на тези момичета. Вече си го представихте? Всъщност няма как да го разберем напълно, ако не го почувстваме – може би тези, които са подкрепяли любимките си на живо в залата са усетили донякъде емоцията от постижението и еуфорията. Да, има и мъничко тъга, че златото не е ръцете ни, но пък шансът отново да бъдем на финал и да се борим за него, е голям. Казвам „ние”, защото успехите на един са успех на цялата нация и именно това ни обединява, и не бива да го забравяме.

Обичта на феновете е това, което „спасява” от обезсмисляне труда на героите на терена. На тези, които съпреживяват случващото се на игралното поле и оценяват жертвите, които постоянно правят високите момичета и момчета. Не се хвърлят в обвинения как „не си направил нищо”, щом не си спечелил най-високото отличие;  колко си „слаб”, понеже не си победил шампиона; или как може еди-кой си да го постигне, а ти не… Не натоварват никого с очакванията си… Не хвърлят кал по теб, само защото късметът (или както искате го наричайте) не е бил с теб, или защото просто не се е случило в точното време…

Затова няма как да не отдадем подобаващото на момичетата – медалите, които блестят на гърдите им, са сребърни, но с цената на злато.  

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com