Златният път на българските лъвици

Груповата фаза на Златната европейска лига завърши. 12 отбора се бориха в продължение на почти 20 дни. Изиграха се общо 36 мача, 4 отбора излязоха като победители, класирайки се за финалната четворка. Още една крачка към елита, наречен Лига на нациите.
С класирането си сред четирите най-добри, българските „лъвици” за пореден път успяха да покажат класата, която имат. Да преборят себе си в много ситуации, да надделеят над противниците, без да ги подценят или омаловажат. Защото се видя, че слаб противник в групата на практика нямаше - нито Португалия (смятана за аутсайдер от много хора), нито Украйна, още повече основният ни конкурент – Азербайджан. Вероятно за част от феновете, експертите в спорта и въобще – всички свързани с волейбола, цифрите – в частност краен резултат от двубоите, казва всичко. Но не е така – в геймовете станахме свидетели на истинска борба, на моменти до крайност. Противниците се доближаваха максимално, в някои от случаите вземаха превес, но за кратко. Нашите момичета спечелиха чисто (с 3:0 или 3:1 гейма) пет от шестте си срещи и заеха лидерската позиция. Волейболистките ни завършиха на първата позиция в своята група с равни точки (по 15), но по-добра геймова разлика от Азербайджан и така сложиха точка на спора за място в полуфиналите.
Единственият препъникамък се оказа тимът от кавказката страна – у дома волейболистките на Фаик Гараев бяха доста по-мотивирани в сравнение със срещата в българската столица. Битката продължи повече от час и половина, но в крайна сметка момичетата на Иван Петков отстъпиха. Разликите между двата тима са очевидни, азерките обаче се възползваха от фактора „домакинство”, както и от грешките ни. Имаха и повече късмет. Нищо друго!
След тази среща сякаш се сдобихме с нови сили, сякаш във жилите ни имаше всичко друго, но не и кръв. Нито неудобните зали, нито студът бяха в състояние да спрат устрема на „лъвиците”. Успехите им бяха факт въпреки всичко, смея да кажа и въпреки всеки. През цялото време те бяха в сянка, но със сигурност бяха и са оценени от правилните хора.
Като истински капитан Христина Русева отново поведе тима и бе с решаваща роля за чудесното представяне. Неслучайно бе призната за майстор на блокадите и завърши етапа като най-добра на поста си – реализирайки 33 блокади за 6 мача. Други от колежките й също заеха челни места в класациите – центърът Нася Димитрова е трета при изпълнителките на сервис – с общо 9 директни точки. Адмирации заслужава и Петя Баракова, която е лидер при разпределителките и за четири мача е постигнала резултат, с който други не успяха да се похвалят във всичките шест срещи.
Всичко изказано до момента показва огромното израстване в отбора. Сплавта между опитни и млади състезателки дава своя плод и е въпрос на време да се разгърне напълно.
Но да погледнем как стоят нещата при останалите от четворката – Финландия, Чехия и домакина Унгария.
Скандинавките от група В имаха равни шансове с волейболистките, спечелили Европейската лига през 2015 г. Финландките пък се окичиха със сребърните медали в надпреварата миналата година, в борба с Украйна. Отборите записаха по 4 успеха и 2 поражения, като си размениха по една победа и една загуба в мачовете помежду си. Нищо чудно да се срещнат и за трети път в състезанието – за изхода обаче можем само да гадаем…
Четвъртият от карето – воденият от Зденек Помер тим на Чехия е най-категорично достигналия до полуфиналите. Без поражение до момента, със само 3 загубени гейма и общо 17 точки. Най-сериозното постижение до момента е златото от 2012 г. в Европейската лига, и третото място в Европейското първенство през 1997 г.
Победителите и подгласниците във финалната четворка ще участват в т.нар. Купа на претендентите на ФИВБ заедно с още четири отбора от други континенти. Евентуалните победители в надпреварата ще заменят най-ниско класирания "претендент" в изданието на Лигата на нациите през 2019 г.
Всеки от посочените опоненти желае да стигне до заветната цел. Изненади могат да се случат, но не бива да бъдат допускани. Всичко зависи от мотивацията, концентрацията и хъса за победа. А те са част от характера на лъва – неспирна борба и оцеляване сред трудностите на обкръжаващия свят.
Нашите момичета извървяха голяма част от златния си път към целта, но наистина големите крачки предстоят именно в Будапеща. На 14 и 15 юни ще станем свидетели на най-важните дуели, в които победителят ще е един, а победените ще трябва да опитат шанса си отново.
---
Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.
BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !
Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com
Следвайте BGvolleyball.com в ИнстаграмТагове: България национален отбор волейбол жени, Европейска лига волейбол 2018 жени















