София срещу Варна в Световната лига? А защо не - и София, и Варна, и Пловдив!

 
Завършването на новата зала в София и избирането и за домакин на Финалите на Световна лига 2012, освен радост за народа, донесе и една конфронтация - напълно излишна и безмислена, конфронтация между варненци и софиянци за това кой от двата града трябва да е домакин на мачовете на волейболните ни Лъвове.
 
От една страна, единствената зала в България, която има нужния капацитет да приеме Финалите на големия форум, е тази в София.  Това обаче съвсем не означава, че и домакинските мачове на България в груповата фаза задължително трябва да се играят там.
 
Как например си представяте, че биха изглеждали тазгодишните домакинства на Трикольорите срещу Япония и Германия в огромната столична зала?  Българските фенове не откриха достатъчно тръпка в тези двубои да напълнят далеч по-малкия Дворец във Варна.  Многобройните трибуни в София биха изглеждали съвсем пусти с такъв брой зрители.  В същото време сблъсъкът България - Русия съвсем би прилягал на съоръжение като зала Армеец.
 
В много от страните-участнички в Световната лига е въведена практиката да изиграят трите си домакинства в три различни града.  В много случаи дори две срещи от един и същи уикенд се играят в различни населени места в страната-домакин.  Да хвърлим поглед върху завършилото току-що издание на Световната лига.  България е една от само трите страни, които са изиграли всичките си домакинства в една и съща зала - другите са Португалия и Пуерто Рико.  Като оставим настрана Куба и Япония, които по различни причини изобщо не играха пред своя публика, всички останали 11 участника потърсиха географското разнообразие за своите домакинства.  Отличници в това отношение са Франция и Италия, всяка от които проведе осемте си мача у дома в осем различни зали!  Следват Германия и Южна Корея, които потърсиха комфорта на четири различни зали за четирите си уикенда пред своя публика.  Ако броим и Финалния турнир, в тази група ще попадне и Полша.  Федерациите на Аржентина, Бразилия, Русия и САЩ решиха да зарадват зрителите в по три различни града с мачове на националните си отбори.  Японската имаше същото намерение, на което обаче попречи радиационната обстановка в страната.  В по два града изиграха домакинските си мачове Сърбия и Финландия, като западните ни съседи избраха да разнообразят гостуванията на Аржентина и Португалия с по един мач в Белград и един в Нови Сад.  Тук е важно да се отбележи, че срещите в сръбската столица се състояха не в огромната Београдска арена, а в по-малката и по-стара зала Пионир.
 
В общи линии, всяка от страните се е опитала да разшири максимално географията на своите домакинства в Световната лига в зависимост от собствените си възможности.  Това носи по-голяма популярност на спорта и радост на повече хора.
 
Нищо не пречи още следващото лято и България да започне да приема своите гости в различни градове.  Да не се изфукаме с новата си зала в София и да не дадем възможност на най-населения град в България да погледа хубав волейбол на живо би било глупаво, колкото глупаво би било и да лишим толкова много хора от дългогодишната си традиция да комбинират почивката си на море с посещение на волейболни мачове на световно ниво, а варненци - от самочувствието, че имат основен принос за домакинските победи на родните ни национали.  Нови и хубави спортни зали са на път да се появят и в други градове - например Пловдив и Русе.  Вероятно няма да са готови през 2012 година, но за годините след това може да се върви в посока към това три различни града да поемат трите домакинства на България в групата.  Разбира се, това би коствало малко повече на федерацията, най-вече откъм организационни напъни, но предполагам, че все пак популяризирането на любимата игра е приоритет номер 1.