Младите треньори: Александър Рашков и волейболната приказка на Ахил

Какво е да си треньор на подрастващи в българския волейбол? Как се работи в днешно време с младите състезатели и каквви са тайните да си успешен? Тези и още много детайли от тази професия  разкриваме в рубриката „Младите треньори на България“ . С нея екипът на BGvolleyball.com желае да запознае своите читатели с дейността на успешни специалисти от младото поколение, да ги представи и да хвърли повече светлина около тяхната работа, моменти на трудности и минути на триумф. Един такъв пример за успешен треньор при подрастващите е Александър Рашков от ВК Ахил (София), който ни гостува в рубриката.

Александър Рашков е на 29 години, но работи успешно с девическото направление на клуба, като само за броени години от създаването му извоюва позиции, а името Ахил стана разпознаваемо. За изминалия сезон младият специалист класира два отбора на държавни финали – девойки до 17 години и девойки до 19 години, като това е първо историческо достигане до спора за титлата на ВК Ахил и с двете селекции в четиригодишното му присъствие на  родна сцена. Сезонът бе изпълнен със запомнящи се прояви на волейболистките, като под ръководството на Рашков девойките до 17 години Ахил постигнаха победи над водещи школи, като ЦСКА, Марица (Пловдив) и Бдин Вида (Видин),  а треньорът показа една много добра работа с подрастващите. В спора за титлата при девойките U17 Ахил се падна в желязната група с Левски, ЦСКА и Казанлък и спортен късмет не достигна на тима да вземе по-предни позиции. Въпреки това ахилки завършиха на седмо място в България и направиха достойно присъствие сред най-добрите отбори.

С девойките Александър Рашков направи много запомнящи се моменти през този сезон

Роден е през 1989 година и за волейбола го запалва неговият баща, който става и първият му треньор. С него той прави началните си стъпки към спорта на площадката зад блока, където живее. Започва своя волейболен път като състезател в школата на ЦСКА през сезон 2000-2001 на 12 години. Първият му треньор е Стефан Христов, който е в основата школата на „червените“ да има не едно и две златни поколения.

В този набор но вече под ръководството на Антон Димитров, през следващия сезон той спечели сребърните медали на държавните финали за момчета до 15 години за сезон 2001/2002 година.

С баща си като медалист от държавното първенство за момчета до 15 години през 2002 година
 

„Тогава с отбор от едва 9 момчета победихме почти цяла България. Онзи успех  мога да кажа, че е аналог на постижението от изминалия сезон на треньора Асен Методиев от ЦСКА. В още по-тежка ситуация - с 8 състезателки, благодарение на невероятно желание и хъс за победа, армейките успяха да спечелят сребро“, прави сравнение с двете необикновенни ситуации треньорът Рашков.

След завършване на училище продължава образованието си в НСА и почти веднага е поканен да работи във  ВК Ахил, който е основан само година преди това и се работи с деца предимно в училище.

„Започнах тренировки с деца в малък физкултурен салон. Групата от няколко момичета вече беше сформирана от председателят и треньор на клуба  Димитър Дудолов. Моето първо появяване в залата беше през есента на 2012 година. Колежка от НСА  Михаела Дилова, която работи в баскетблония клуб”Ахил” ми каза за намерението им да направят волейболно направление. Започнахме тренировки, като в същата учебна година спечелихме 4-то място на градските финали на ученическите игри за 5-7 клас. През есента на 2013, заедно с треньор Дудулов, решихме да качим нивото и регистритахме клуба във волейболната федерация, като с това сложихме началото на приказката за „Ахил”, разказва за старта на треньорската си кариера Александър Рашков.

Успехите при младия треньор идват в следствие от положените усилия и добит опит от Николай Иванов и Стоян Гунчев по време на националните кампове, организирани от ВК Ахил

„Началото беше изключително трудно. Както за децата, така и за мен. Нямаше от кого да взаимствам методики, подход, упражнения. Нито аз, нито децата имахме модел за подражание или някой за пример от когото да се учим и да черпим опит. Трябваше сами да се справяме с различните препятствия, които ни се изпречват. Ясно беше, че ако искаме да победим някой отбор, трябва да жертваме повече време, за да вложим повече пот в тренировките. Четири години тренирахме без почивен ден, за да извървим своя труден път до първите си републикански финали“, връща назад лентата треньорът.

Първата спъпка към прогреса на селекциите на Ахил са победи над ВК Септември през сезон 2013/2014. На следващата година клубът записва успехи Локомотив 1929. През следващата състезателна година 2016/2017 идват по-сериозните победи над столичните Звезди 94 и Хектор, Пирин (Разлог), Хебър (Пазарджик), Спартак (Плевен). Но най-високото стъпало е достигнато през този сезон с победи над изявени школи като Бдин Вида (Видин), ЦСКА и  Марица (Пловдив). 

"Всички по-горе изброени клубове през тези сезони имаха по-добри зали за тренировки от нас, което явно това не е гаранция за успех. Но благодарение на Столична община през новият сезон 2018/2019 и ние ще провеждаме подготовката си също в страхотна зала“, радва се специалистът.

Относно темата за работа в чужбина и дали е мислел за реализация навън Алексъндър Рашков е категоричен, че всеки може да намери щастие и късмет в родината си стига да иска. И той го показва на практика.

„Съвременият младеж „няма граници” и поради тази причина си „търси късмета навън”. Късметът обаче е със силните, а щастието ти е тук в родината, където ще помогнеш на приятел с когото си израстнал. Щастието е да помогнеш на родителите си, когато имат нужда от теб. Как ще им помогнеш от хиляди километри? Даже няма и да разбреш, че имат нужда от помощ, защото няма да те потърсят. А какво по-жалко от това. Щастието е тук в малките неща, които не се купуват, а не далеч някъде на запад в лъскавите вещи с цена. Щастие е детето ти да се грижи за теб както ти за него. Щастие е да играе на същата площадка където и ти си играл“, разкрива част от философията си треньорът.

„Разочарования съм имал разбира се. Особено трудна е ситуацията, в която трябва по една или друга причина да се разделиш с дете. Дете, в което си вложил сърце и душа да го научиш да играе и мисли. През новия сезон се завръща едно дете, което замина за Канада. Много трудна беше ситуацията в отбора. Както и да се справя с това, че няма да я виждам вече в залата. Но пък сега е щастие, че ще се прибере обратно при нас. В различните етапи на живота си съм имал различни намерения. „Защо да не имигрирам?”, „Защо да не се преквалифицирам и да работя нещо по-доходоностно. Изключително съм щастлив, че не съм залитнал в нито една посока, която е различна от тази на клуба ни“, допълва картината специалистът.

Работата с подрастващите изисква много търпение и веотдайност

Работата с деца е труден и и неблагодарен процес. Изисква търпение, умения за комуникаця и начини да увлечеш малките. Често работата е изпълнена и с разочарования, и моменти на размисли и равносметка. Но също и с мигове на огромна радост и щастие, както и удовлетворение от постигнатите успехи, след толкова хвърлени усилия. Рашков заявява, че въпреки всички трудности нито за момент не е имал намерение да се откаже от работата, а напротив търсел е нови и различни начини да увлече подрастващите към тренировъчен и учебен процес. Стремял се да им покаже всичко, което е във възможностите и знанията му.

„Най-трудното нещо е да „запалиш” едно дете да спортува. Двадесет последователни тренировъчни дни са достатъчни за да „спечеля” едно дете за спорта. Съвременните деца на по 10 години вече имат смартфони, „плейстейшън”-и, таблети, което е голям проблем, ако няма контрол от родителите. Това е възрастта, в която трябва да се внимава. В случай, че контрола и вниманието е занижено на 13 години вече се „виси” по кафенетата с цигари и наргилета. Работя в училище и виждам какво е положението. Реално има 20 до 30 процента деца, на които родителите им обръщат внимание, тъй като не се водят по общата маса, а имат собствено мнение и не се притесняват да го отстояват. Именно такива – будни деца тренират в нашия клуб. Деца, които уважават телата и здравето си".

Треньорският щаб на първото историческо участие на ВК”Ахил” на финали

Александър Рашков споделя, че примерът на възрастните е основа и модел за подражание на подрастващите. Върху него най-често се гради голяма част от бъдещо поведение на младите. Заявява, че във ВК Ахил няма нито един колега от треньорския щаб и ръководството, който да пуши. Също така смята, че няма подрастващ състезател в клуба, който да си позволява такова неуважение към здравето си.

„Ние сме клуб с мисия. Стараем се да даваме най-добрия пример на децата от школите ни за поведението както на терена така и извън него“ конкретизира част от възгледите си треньорът.
 

ВК Ахил заедно на волейболното игрище и дори на леда!

А какво е най-важното при работата с подрастващи? Труден въпрос, който не е едностранен. Изискват не само умения, но и тънката психилогическа страна на нещата, с която  да си едновременно педагог и приятел. Да успееш да влезеш под кожата на едно дете и да го накараш да ти вярва. А любовта към професията треньор, воля и всеодайност към децата са все неща, върху които неминуемо трябва да стъпиш за да успееш.

„Здрави нерви, вяра,  търпение и уважение. Най-важното е да показваш уважение към децата, за да имат и те уважение към теб. Също важно е да не губиш вяра и търпение в този дълъг процес на спортната подготовка. Когато нещата не се получават опитваш отново и отново. Само когато не се отказваш след загуба или неуспех, а напротив търсиш нов опит, няма как да се провалиш“, разкрива част от методическите си принципи Рашков.

И тук неминуемо възниква въпроса: каква е мотивацията да бъдеш треньор на подрастващи в днешно време?

За него работата е страхотна. Може да не е високо-платена, но смята, че е сред една от най-важните професии изобщо. Причината е защото без спорта няма как да имаме най-важното нещо – ЗДРАВЕТО. Освен ,че е важна, треньорската работа е и вълнуваща. „Като се замислите има много хора, които не работят това, което им доставя истинско удоволствие. Работят само за заплатата си. Работят на съответното място без да могат да се почувстват удоволетворени, камо ли щастливи. Ние треньорите сме различни., казва той.

"Имам късмета да работя в страхотен екип от специалисти, които също вършат работата си с желание са щастливи. Това разбира се нямаше как да се случи ако възпитаниците ни не споделяха нашата идеология“, удовлетворен е треньорът.

А във ВК Ахил не се задоволяват само с тренировъчен процес, развиват и много други иновативни методи за приобщаване на децата. Правят се лагери през всяка ваканция, в които всички освен да тренират се и забавляват и остават незаблавими спомени от миговете заедно. Организират се извън тренировъчни дейности, в които подрастващите правят разчини неща заедно и така се сплотява колектива. Канят се гост-звезди. Идеите се дават от самите треньори в клуба, а Рашков е един от най-активните в тази насока.

„От фундаментално значение за постигнатите успехи е сплотения колектив. Това го постигаме с специфичните ни идеи по време на лагерите, които организираме. Освен че се храним здравословно имаме и лекции за храненето, защото децата не знаят последствията от неправилното хранене. Изграждаме култура на хранене и начин на живот. Там ние оформяме малко по-малко характерите на децата. На лагерите градим колективния дух, възпитаваме родолюбие, каляваме волята, разпалваме вярата в собствените сили", разказва специалистът.
 

Рая Недялкова и Цвети Илиева след добре свършена домакинска работа

"Показваме на децата, че може да е забавно да участват дейно в къщи като така ще помагат и на родителите си. Показваме как да си изперат фланелките след тренировка, да подредят масата преди вечеря, да измият чиниите (без да ги счупят), а по-големите взимат участие дори и в готвенето. Това нещо ги обединява и сплотява. Така се учат да работят в екип изграждайки ценности за цял живот“, обяснява част от извънтренировъчните методи Александър Рашков.

"Често се случва напоследък в нашия клуб да идват нови деца, които поради една или друга причина са били в друг клуб, че дори и практикували друг спорт. Добрият тон и неподправената весела обстановка по време на тренировка са като магнит за малките деца. Лесното приобщаване е неизбежно и заради походите, които организираме и заради посещенията на тези наши приятели от националните и клубни отбори. Теодор Тодоров, Емилия Димитрова, Христина Русева обърнаха внимание на децата от школата, а Ивайло Лалов и Жани Желязков дори се включиха в тренировъчния процес, за да бъдат максимално полезни на подрастващите".

На снимката Еми Димитрова раздава автографи, а децата я почерпиха с домашно приготвен козунак

През този сезон идва и най-голямато удовлетворение от труда му, след класиране на държавни финали с цели два отбора при девойките. Настъпва моментът, в който всичко се отплаща и настъпва истинско задовоство от добре свършената работа.

„Много съм щастлив от невероятните победи и успехи. Но съм по-горд от това как отбора показваше уважение към всички отбори и съдии. Това е нещо, което бих искал да бъде нормално, а не прецедент. Ако ние отборите обръщаме внимание на уважението помежду си, това ще допринесе за още по-добрия имидж на нашия спорт. Този сезон успяхме да подобрим миналогодишното постижение като достигнахме финалите в най-трудните възрасти до 17 и до 19 години.  Разбира се зад този успех стоят 4 години упорит труд и търпение. Финалите до 19г. сякаш не бяха достатъчно постижение за същите деца. Казвам същите, защото разликата между девойките до 19 и кадетките до 17 разликата беше в две момичета. Така същият колектив логично достигна до финалите и на по-долната възраст, където попаднахме в желязна група с Левски, ЦСКА и Казанлък. Въпреки трудната ситуация, в която бяхме попаднали излезнахме мотивирани за мача си срещу Разлог. И така извоювахме първата си победа и покорихме 7-мото място в България.

Апетитът идва с яденето, казва една поговорка, като това важи напълно за младия треньор. Началото на една волейболна приказка във ВК Ахил е положено, следва нейното развитие. След успешния сезон Александър Рашков си поставя още още по-амбициозни планове и цели, както и желание лично за себе си за усъвършенстване и подобряване треньорските си умения.

"В професионален план пожелавам на клуба още по-успешен сезон. Ще бъде доста тежка година, тъй като за първи път ще участваме на всички възрастови категории при момичетата. На мъжкият ни отбор, който участва във волейболната лига „Волеймания” пожелавам здраве , за да успеем да подобрим класирането си от този сезон. В дебютното си участие нашият отбор успя да впечатли, както с играта си така и със своята атрактивност. Изграден от сплав между по-млади състезатели продукт на клуба и от нас треньорите успяхме да прескочим групите и да достигнем до 1/8 финалната фаза.

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com