Дори и тях ли ще обругаем?
Снимка: fivb.org
Днес националният отбор на България за младежи се завръща от Световното първенство в Бразилия. Той няма да получи фанфарно посрещане и това е съвсем нормално. Тринадесето място в света наистина не е повод за празник в България, особено когато говорим за волейбол. И все пак, светът е огромен и за малка България тринадесетото място едва ли трябва да е повод и за поредното охулване. За съжаление, се опасявам, че е на път да се случи точно това.
По медии и форуми се чуха какви ли не критики спрямо българските момчета, повечето от тях по-остри от заслуженото, да не говорим за ругатните, които някои “фенове” буквално изливат върху представянето на нашите в Бразилия. Заговори се и за отстраняване на Николай Желязков от треньорския пост и за някакви забрани върху бъдещото развитие на младите надежди от отбора.
Правилно и нужно ли е всичко това?
Много бързо някои забравиха, че все пак става дума за Героите от Беларус, за отбора, който прослави България с европейско сребро преди по-малко от година, за тима, избран за номер 1 в България за 2010 година... Забравиха, че става дума за спорт, където всички искат да победят, но победителят може да бъде само един. Още повече, става дума за спорт с топка, която, както добре знаем от популярното клише, е кръгла. И още повече, става дума за спорт за подрастващи, за едни голобради момчета в крехка тинейджърска възраст, които тепърва ще се доказват като професионалисти. Пожалете ги...
Пожалете и техния наставник. Все пак става дума за легендарния Николай Желязков. Имал съм голямата чест да наблюдавам работата му отблизо – не само по време на мач или по време на тренировка, но и по автобуси, летища и самолети, по време на хранене, по време на почивка, а и в късните нощи в хотелската стая, когато подопечните му отдавна вече спят, а той е събрал щаба над бумагите и лаптопите в търсене на правилната стратегия за победата над следващия съперник. С ръка на сърцето мога да заявя, че младите Лъвчета бяха истински късметлии, че именно Ники Желязков беше техен треньор. Убеден съм, че и всеки от тях би го потвърдил.
Още когато пое този отбор преди три години, Желязков недвусмислено заяви, че под негово ръководство тимът винаги ще търси пътя към първото място. Това беше моментът, в който аз лично повярвах в бъдещето на тези момчета. Още на първото си състезание – Балканското първенство за юноши младша възраст в Казанлък през 2009 година, отборът наистина стана шампион и показа, че Желязков е хванал правилната посока. Последва първо място и на мъжки приятелски турнир в Македония. Едва ли някой би казал, че второто място на Евро 2010 в Беларус е било отклонение от правия път. Може би малко, както самите Желязков и състезатели отчетоха. Е, тринадесетото място в Бразилия беше малко по-голямо отклонение, което обаче нито може да заличи извървения дотук път, нито може вече да промени правилната посока и духа на победители, заложени необратимо от наставника в душите и сърцата на момчетата.
Някои дори си позволиха да обвинят Желязков, че фаворизира собствения си син Жани, налагайки го безпричинно в отбора. Същите тези сега са готови да разпнат треньора за неуспеха в Бразилия със самодоволното “казахме ли ви?“. На същите тях само ще напомня, че, преди Ники да поеме отбора, титулярен диагонал в него беше Златан Йорданов, който тогава играеше в клубния си Арда (Кърджали) като център, а по-късно и досега се изявява като четворка. Е, Желязков дойде и доведе истински диагонал. Може да му е син, може да има и още много какво да учи, но по-добър просто няма. И статистиките го показват... Спирам по тази тема, защото ми се струва нелепа.
Още по-нелепа ми се струва темата за отстраняването на Ники Желязков от поста. Разбира се, това Световно първенство беше последното състезание за този национален отбор. Младежите стават мъже и техният тим спира да съществува като такъв, след като за краткото си четиригодишно съществуване донесе европейско сребро на България. Логично, треньорът Ники остава без отбор, но следващите малки национали вече са на хоризонта. На онези млади момчета, четири набора след Героите от Беларус, им предстои да извървят своя четиригодишен път с екипите на юношески национали. Нека Ники Желязков им покаже правилната посока...
