Големият въпрос е дали България е готова за европейска титла

Медалът е задължителен за Лъвовете

Всички пътища водят към... Виена. Това е посоката пред волейболните национали по-малко от две седмици преди началото на Европейското първенство в Австрия и Чехия. Именно в австрийската столица на 18 септември ще стане ясен новият шампион. От едната страна на мрежата по всяка вероятност ще излезе тимът на Русия, който през това лято най-накрая успя да материализира огромния си ресурс. От другата защо да не е  България?

ШАМПИОНИ В КРИЗА

На последното европейско в Турция преди две години Силвано Пранди изведе България до бронзовите медали, като преди нашия тим бяха единствено Полша и Франция. Сега обаче състоянието и на двата отбора не е никак добро, като Петлите бяха надиграни дори от скромния тим на Южна Корея в груповата фаза на Световната лига. Дружина полска пък е в процес на подмладяване с оглед на Мондиала през 2014, на който ще бъдат домакини. От тима им липсват ключови играчи като Винярски, Плински и Влазли, а селекционерът Андреа Анастази има задачата да подмени състава. С подобна мисия е натоварен и треньорът на Франция Филип Блен. Този процес при Петлите не върви много плавно. Сините разполагат с отлични поколения при подрастващите. 20-годишният талант Ервен Нгапет дори успя да бъде изгонен от представителния тим. Това се случи на световното в Италия през миналата година, когато си позволи да критикува тактиката на треньра Блен. Специалистът реши да му даде втори шанс и го повика отново за предстоящото европейско.

НОВ ТРЕНЬОР

Предвид проблемите на поляци и французи изглежда логично България, която има нов треньор в лицето на Радостин Стойчев, да е основният претендент за трона на Европа. Световният и европейски шампион с италианския Трентино Волей (Тренто) Стойчев успя да класира България на финали в Световната лига за първи път от 2007, а в Гданск малко не му достигна, за да вкара тима във Финалната четворка. И въпреки че всички отбори след четвъртото място бяха класирани на пето място, България си бе на тази позиция, съдейки по точките и останалите показатели. Освен това за Радо се знае, че той е доволен от работата си не толкова често. Дори след победите над Чехия, Франция и Сърбия в подготвителния период специалистът изрази, че очаква повече от представянето на момчетата си.

НЕВИДИМА ЗАПЛАХА

Европейското за България започва с мач срещу Словакия, съперник, който не е толкова популярен. В никакъв случай обаче не е за подценяване. Словаците са водени от италианския треньор Емануеле Дзанини, а звездата на тима е 205-сантиметровият център Емануел Кохут, който през новия сезон ще играе за Сислей (Белуно) в Серие А1. Прави впечатление, че състезателите от националния отбор на тази страна са доста високи. От 23-има в разширения състав едва 10 са под 200 см.

РЕВАНШ

Вторият съперник на България е тимът на Полша, който, дори в процес на подмладяване, е неудобен съперник. В Световната лига поляците ни победиха с 3:2, не без помощта и на съдиите в Гданск, но със сигурност показаха, че не са онзи отбор-кошмар за българските момчета. А и има ли по-удобна възможност за реванш за загубата на полуфинал преди две години в Турция?

МАЕСТРО

Колкото до последния съперник в групата ни на Евро 2011, Германия ни изненада вече в Световната лига. Благодарение на нисичкия маестро, който е начело на Бундестима - аржентинеца с италиански паспорт Раул Лосано, германците израстват с всеки изминал ден. Те разполагат с изключително високи центрове като Маркус Бьоме (211 см), Щефан Хюбнер (200 см) и Макс Гюнтьор (207 см). Освен това либерото им Фердинанд Тиле бе избран за най-добър на своя пост на последния Мондиал. Лосано работи много и с разпределителите на тима Зимон Тишер и Патрик Щойервалд, които показват добър синхрон с нападателите на тима.

РУСИЯ Е ГЛАДНА

Титлата на Сборная в Световната лига дойде девет години след последния сериозен успех на отбора, отново в престижната надпревара през 2002. Още по-странно е, че суперсила като Русия, която разполага с неограничен брой млади и перспективни волейболисти, преди успеха в  Гданск това лято все не успяваше да се изкачи на световните и европейски върхове. Първи на Мондиал не са били от 1982, в Световната купа не са взимали златните медали от 1999, а на европейски шампионат титлата им се изплъзва от 1991. Особено тежка бе загубата им на първенството през 2007, на което те бяха домакини, когато Испания им измъкна славата в запомнящ се петгеймов мач. Затова титлата в Световната лига през юли е от голямо значение за Русия. С играчи като Максим Михайлов, Александр Волков и Дмитрий Мусерский тимът, воден от Владимир Алекно, изглежда кандидат номер едно за трофея в Австрия и Чехия.  

КЪДЕ СА ДРУГИТЕ

Големи проблеми изпитва традиционно силният отбор на Сърбия. Селекционерът Игор Колакович трябва да се оправя без отказалия се разпределител Никола Гърбич. В последните контроли с България във Варна Плавите не приличаха на Репрезентацията, която всички познават. Десет години след историческата им олимпийска титла в Сидни Сърбия изглежда по-скоро като провинциален отбор, който тепърва се сблъсква със света на големите. И те като Франция имат доста млади таланти, но разликата между младежи и мъже е огромна.

Италия също е далеч от златните си години през 90-те години на ХХ век, когато под ръководството на Хулио Веласко мачкаше наред. Все пак Скуадра адзура има напредък, а наскоро спечели силния мемориален турнир в Полша Хуберт Вагнер, като направи впечатление победата им с 3:2 над Русия. 

Интересен е отборът на Португалия, който е доста млад и през последното издание на Световната лига показа сериозно израстване. В група с Аржентина, Сърбия и Финландия завърши на последно място, но не бе боксова круша и дори взе три успеха. Най-голямо впечатление направиха с победата си насред Белград с 3:2.

КАКЪВ Е ИЗВОДЪТ?

Да очакваме медал, при това поне сребърен, си е задължително. За България няма да има по-удобна възможност за това от това европейско първенство. Единственото реално препятствие пред силите на Владо Николов, Матей Казийски, Цецо Соколов и компания изглежда Русия. Останалите 14 съперници в момента са далеч от формата на момчетата на Радо Стойчев. Разбира се, за голямата цел са необходими и малко късмет и никакво подценяване. А като си помислим, че можехме ние да сме домакини на това европейско заедно с Гърция...