Заклещени в чешка уличка*

Ще викаме за сърбите. Това обявиха на тръгване за Австрия двама приятели, които втора година си купуват билети по Интернет и гледат на живо разиграването на медалите в най-големите волейболни турнири. Миналата година бяха на световното в Рим (Ит), сега стегнаха куфари за финалите на европейското вьв Виена (Ав). Хвърляха монети вьв фонтана Ди Треви, порадваха се на есента в двореца Хабсбург, видяха сърбите - трети в Рим с Никола Гърбич, и неочаквани финалисти вьв Виена без своя голям лидер. Само българите ги нямаше сред най-добрите - нито миналата година, нито тази.

Пепи и Марияна  обаче не се отказват и кроят планове за олимпийските игри в Лондон. Кой знае може Биг Бен да донесе късмет - на тях и на националите. Но е повече от ясно, че само на провидението не може да се разчита. Олимпийската квалификация е догодина. А дотогава в традиционно пълния с изненади български волейбол може да се случи всичко.

Морални шампиони

За Евро 2011 не познаха дори букмейкърите. Слагаха хората на Радостин Стойчев в четворката, но след глупавата загуба от Словакия в първия мач, приказките за медал изгубиха актуалност. Симптоми, че нещо не е съвсем наред, имаше още на турнира във Франция, където България спечели само един от трите си мача с по-слаби съперници (домакините, Словения и Турция). Загубата от Словакия в Прага дойде като естествено продължение на черната серия. Така за нашите европейското завърши, преди да е започнало. Чешката уличка се оказа прекалено тясна за волейболистите. След онова 2:3 с храбрите словаци оставаше само едно - да се изкараме морални шампиони. Това и стана. Акцентът на цялото българско представяне беше поставен върху „героичната" победа над Германия. Хора, та това обижда и нас, като фенове, и отбора. На силните не им трябват розови хапчета. Те сами си постигат целите. Когато си изпаднал в положение да зависиш от другите, поне не се обявявяй за морален. Никой не ни е виновен за провала в първия мач. Сами си го загубихме. Не защото сме по-слаби от словаците, а защото бяхме по-глупави. Подведен от чувството си за непогрешимост, Радостин Стойчев подари победата на съперника. Остави извън групата за мача опитните Христо Цветанов и Методи Ананиев за сметка на недоказаните дебютанти  Скримов и Гаджанов. Нищо лично срещу момчето от Пирин (Разлог), но когато ахилесовата пета на отбора е посрещането, самото включване в състава за европейското на допълнителен център, вместо на още един посрещач (Вальо Братоев), е авантюра.

Провалихме ли се

Шестото място безспорно е отстъпление. Преди две години този отбор спечели бронз на европейското в Истанбул (Тур) в дебютния сезон на треньора Силвано Пранди. Тогава изгря звездата на младия Виктор Йосифов от Омуртаг, който стана блокировач №1 на Европа. В Прага онзи Виктор го нямаше. Не се забеляза и чудото Теодор Тодоров. Изобщо блокадата, исторически един от най-силните елементи на българите, отсъстваше. По-лошото обаче е, че не се видя тактическата идея на треньорския щаб.

При Мартин Стоев имаше организиран хаос и се чакаше някой да хване шлифера на Господ. Имаше го и Пламен Константинов, който държеше посрещането. Така станахме трети в света (2006) и трети за Световната купа (2007). С Пранди дойде тройната блокада и перфектното взаимодействие между блокадата и защитата. Станахме трети в Европа (2009) и седми в света (2010). Това се стори малко на федерацията. И дойде Стойчев - най-успешният български треньор във волейбола сега, а може би и завинаги. Пристигна и гурото на физическата подготовка Ецио Брамард заедно с две дузини остеопати, масажисти и началници. Отборът тренира много цяло лято, щабът спа малко. Резултат нямаше. "Не съм си късал г*за от тренировки, за да стана шести. През годината свършихме огромно количество работа, което в националния отбор аз лично не съм вършил никога. От качеството може още да се желае, защото спортният резултат за мен и за момчетата е незадоволителен", обобщи капитанът Владо Николов.

Така е. В Световната лига тимът не беше готов, на Евро 2011 излеждаше преуморен и не постигна целта си. Очакванията на Владо и на половин България, че Стойчев ще превърне средностатистическите играчи в победители, засега не се оправдават.

Бъдещи грешки     

Научих много в националния отбор, призна Радо при завръщането си в Тренто. "Надявам се тук да се излекувам и да върна своята увереност", допълни треньорът. Високомерно е, но нека сега оставим настрана особеностите на характера на Стойчев.

В Тренто той се чувства уютно и не се оглежда като пингвин в топла вода, както сам обича да се шегува.

Със сигурност определени фракции в БФВ обсъждат смяната на селекционера и вече точат сатъра. Това ще бъде грешка. Стойчев може би е неудобен, но има право да продължи своята работа. Повече от всеки чиновник във федерацията той е наясно с грешките си. Иначе най-лесното е да докарат поредния чужденец и циркът, който гледаме цяло лято в женския отбор, да се пренесе на съседния манеж, при мъжете.

Тогава Пепи и Марияна могат да си спестят ходенето до Лондон.  

 * Футболен термин. Тактическа комбинация с участието на двама състезатели. Играчът от задна позиция отправя топката към партньора си в коридор (в дълбочина). Става особено популярна през 30-те години и е използвана на СП-34, където Чехословакия става втора в света.