Сръбски урок как се става шампион

Дни преди началото на европейското първенство в Австрия и Чехия, звездата на Сърбия Иван Милькович заяви, че ще е сензация отборът му да се класира на полуфинал. И Репрезентацията не само, че сътвори "чудото", а стана европейски шампион за втори път в своята история (през 2001 триумфира все още като Югославия). 32-годишният Милькович бе избран за най-полезен (MVP) на турнира. А месеци преди началото на шампионата опитният диагонал обмисляше дали да играе на това първенство. След Мондиала в Италия той и разпределителят Никола Гърбич обявиха оттеглянето си. Селекционерът Игор Колакович веднага усети липсата на двамата си ключови играчи и Сърбия не успя да прескочи предварителната група в Световната лига. И ако за Гърбич въпросът със завръщането в националния отбор не съществуваше, то при Милькович не бе така. Той реши да помогне на страната си и взе капитанската лента. След като не допуснаха изненада и спечелиха първото място в своята предварителна група във Виена (с отборите на Австрия, Словения и Турция), Милькович и неговите съотборници елиминираха Франция, Русия и Италия по пътя към златните медали.

ИЗНЕНАДАТА

Големият удар на сърбите бе битката с Русия на полуфинала. Сборная бе големият фаворит за еврошампион, но Сърбия демонстрира за пореден път, че на игрището няма фаворити. И всички, които си мислеха, че четвъртфиналният мач между България и Русия е финал преди финала, разбраха, че това е било илюзия. Ако момчетата на Радо Стойчев бяха разочарованието на първенството, то Сърбия показа как се играе - победа над Русия с 3:2 (25:23, 17:25, 22:25, 33:31, 15:13). Това означаваше, че фаворитът е аут. Финалът срещу Италия също започна трудно за сърбите като загубиха първия гейм. След това последваха три и купата вдигна Милькович, който скромно бе заявил, че не вижда отбора си да триумфира на европейското.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

България остана на шесто място, като това е голямо разочарование. Селекционерът Радостин Стойчев не успя да надгради онова, което предшественикът му Силвано Пранди започна. А именно бронзовите медали от европейското в Турция преди две години. Италианският специалист изведе България на подиумната стълбичка през 2009 като успя да внесе необходимата промяна. Благодарение на Професора например Виктор Йосифов дебютира в тима и бе избран за блокировач номер едно на Стария континент. Подобна индивидуална награда от европейското в Австрия и Чехия за България няма. Нито за традиционно силните ни центрове, нито за атаката, нито за посрещането. По-неприятното е, че феновете на волейбола в България бяха заблудени. Те очакваха финал от любимците си, но останаха разочаровани.

ПРОБЛЕМИТЕ

Още по време на мачовете от Световната лига се видя, че България не играе добре. Вярно, класирахме се на финалите в Гданск, но тимът загуби от непретенциозния тим на Германия, а Япония взе точка във Варна. Не това обаче е проблемът. Посрещане, атака, блок, сервис, нито един от тези елементи в играта на националния отбор не бе на високо ниво. Тогава? Разочароващото шесто място е реалността за този отбор. Няма логика след загуба от скромния тим на Словакия да претендираш за финал. Няма как да стане. Изниква и друг проблем - нещо в тренировъчния процес на Радо Стойчев не върви. Дали от прибързаност или заради нещо друго, но играта на националите в повечето случаи не бе като добре смазана машина. Ясно е, че има много да се работи, ако искаме да се класираме на Олимпийските игри в Лондон през 2012.

ПАРАЛЕЛИ

България и Сърбия са близки страни. 110 993 кв. км е територията на страната ни, 88 361 кв. км - тази на западните ни съседи. 7 276 195 е населението им, докато в България жителите са 7 365 570. Волейболът в България е основният спорт след футбола, докато в Сърбия е един от множеството спортове. За последните десет години сърбите стават два пъти еврошампиони, а през 2000 взимат олимпийското злато в Сидни. За петдесет и повече години България може да се похвали със световна титла за младежи. Преди Евро 2011 звездата на Сърбия Иван Милькович заяви, че реалното място на страната му е шестото. При заминаването за Прага българските волейболисти, някои от които все още не са на нивото на Милькович, обещаваха титли, медали и добра игра. По време на европейското обаче добрата игра липсваше в тима на България, камо ли медалите. Затова изгледаха финала вкъщи, а със златото се окичи същият Милькович.

"АКО" И "ЩЯХМЕ"

Преди старта на европейското в Австрия и Чехия Сърбия не се слагаше дори сред фаворитите, а в България се точехме за финал и медали. Всички видяхме как приключи всичко. Някои се прибраха след слабото представяне в Чехия (до Австрия не стигнахме), други се прибраха в Италия заради ангажименти. Капитанът Владо Николов дори заяви, че "с изключение на Русия останалите полуфиналисти щяхме да ги победим". Лошото е, че използва "щяхме". Почти всеки път е така - няма значение дали отборът е бил близо до крайната цел. Винаги обаче се използва "ако", "щяхме". Все нещо пречи, все нещо е спряло похода на българите точно под върха. Затова преди следващото голямо състезание премерените приказки ще са от полза. Както е казал народът "голям залък лапни, голяма дума не казвай".