Имаше едно време национален отбор

Забравете унижението срещу Испания, забравете всичко! Това не е женският национален отбор на България. Това е резултатът от едно късогледо управление, от един разрушителен инат на хора без чувство за обществена отговорност. Грешка след грешка, глупост след глупост и цяло лято експерименти - кой от кой по-абсурден.

Три мача, три загуби, нито един спечелен гейм. Така изглежда българската равносметка след Европейското първенство по волейбол за жени в Италия и Сърбия. По-безпомощен отбор не сме имали, по-безидеен щаб – също. И за какво беше всичко? За да станем  последни в Европа. Ако това е била целта – постигната е. Случи се логичното. След всички циркове с Балтич и без Балтич националният тим катастрофира.

Кой ще понесе отговорността?

Най-лесно е провалът да бъде приписан на нещастния словенец, който и без друго си тръгна опозорен. Но няма да е честно. Защото Балтич не дойде сам, той беше поканен. Пробута фалшива биография, но от „гостоприемство” никой не я провери. Двете страни плеснаха с ръце и се прегърнаха. Срещу 50 000 евро на сезон за селекционера. Последваха скандали, гонения, есемеси и прокурорски проверки. Извинете, но това не е отбор. Това е частна трупа, за която плаща държавата. На Евро 2011 България не беше представена от най-добрите си волейболистки. Някой реши, че националният тим е семейна фирма и изгони половината основен състав. Подмладявали отбора. Какво подмладяване? Шменти капели! Махнаха 25-годишни, докараха 36-годишни. На мястото на Ева Янева, Мария Филипова и Диана Ненова дойдоха момичета със спорни качества. Дойде и родилата на 1 юни т.г. Любка Дебърлиева. За капак Балтич бе изритан по-малко от месец преди европейското. Смени го бившият национал Димо Тонев, който до вчера переше чаршафи на Боровец. И, за да е пълна пародията, го обявиха за „volleyball teacher”. Само не стана ясно кой кого ще учи – момичетата него, или той тях.

Провалът беше неизбежен.

Виждаше се от километри, само в БФВ не го виждаха или не искаха да го видят. „България е абсолютният аутсайдер на Европейското първенство – написа руският "Спорт-Експрес“ след първия мач на националките в Италия. – Отборът е слаб и пълен с проблеми. В навечерието на шампионата в българския лагер се случи ЧП (чрезвычайное происшествие – от рус. неочаквано произшествие) – след скандал с треньора Балтич от отбора бяха изгонени три волейболистки начело със звездата на Динамо (М) Ева Янева. После Балтич също сдаде поста. Наследи го самоукият треньор Димо Тонев”. Така изглежда българският женски волейбол в очите на другите. А как изглежда в нашите очи – вече няма значение. Евро 2011 даде отговори на всички въпроси.

В Бусто Арсицио България беше единственият

отбор без идея за волейбол

Дори трътлестите испанки бяха по-добре подготвени и значително по-грамотни от нашите. Дано някой знае какво правеше на европейското либерото Ивелина Монова. Защо тимът замина само с един играч на поста диагонал на разпределителя (Емилия Николова). Защо след изгонването на Диана Ненова талантливата Лора Китипова беше пратена във фризера. По каква причина Любка Дебърлиева се подложи на нечовешкото изпитание да играе три месеца след раждане? Ако това е експеримент за Гинес, ще го разберем. Но ако заради една лична амбиция бе жертван цял отбор, няма оправдание.

Преди две години България беше осма в Европа и игра финал в Европейската лига. Сега сме на дъното. Още по-тъжното е, че има прекрасно поколение, момичета с  качества, зорлем превърнати в посмешището на Европа. За Страшимира Филипова, Елица Василева, Добриана Рабаджиева, Христина Русева и Лора Китипова остава утехата, че в клубните им отбори техният талант ще бъде забелязан и развит. В България това най-вероятно няма да се случи. Тук талантливите носят вода на бездарните.

Вместо финал

Тепърва БФВ ще анализира провала на жените и незадоволителното представяне на мъжете. Не е изключено въпреки фиаското Димо Тонев да продължи да води отбора. Когато спортният резултат не е критерий за работата на един треньор, всичко е възможно. Въпросът е кой има интерес.

При мъжете ситуацията е още по-сложна. Ръководството на БФВ не иска Радостин Стойчев, но засега не може да намери друг. Просто всички свестни са заети.

Нормално – по света сменят треньорите веднъж на 4 години, ние го правим в понеделник, сряда и петък. Затова само мечтите ни са големи. Опре ли работата до работа, Словакия и Испания ни мажат на филийки...