Трентино не спира да танцува над света

Никой не е като Трентино! За трети пореден път световен клубен шампион! Един историческия успех с уникален български почерк чрез треньора Радостин Стойчев и капитана Матей Казийски три пъти на световния връх с Трентино. Заедно още с либерото Андреа Бари, централния блокировач Емануеле Бирарели, разпределителите Жигалдо от Полша и бразилеца Рафаел. Почерк, който се вписва и във всички останали състезатели, които във времето се присъединиха към отбора като нашия национал Цветан Соколов с две титли, кубинеца Османи Хуанторена и чеха Щокър. Впечатляващ бе дебюта на централния блокировач Митар Джурич - босненец по рождение, но с гръцко гражданство. Игра така, като че от години е бил в състава и на тези световни нива, където Матей Казийски се забавлява със своя изключителен репертоар на нападател от години.

Причината не е само в наградния фонд за победителя от 250,000 долара. Стимул за парична премия имат всички, но не всеки може да я спечели, защото за това са нужни още технико-тактически и психологически качества на определено високо равнище, колектив, съответен треньорски щаб и клубна среда. На световния клубен финал в Доха се видя разликата в класите между Европа и останалите континенти. Бразилският Сеси с трима национали е далеч от нивото на Трентино и зае 4-ото място. Руският Зенит (Казан) е с подновен състав и това обяснява колебливата му игра и третото място в турнира. Останалите участници от Азия, Африка и Северна Америка, са на светлинни години от тях.

Другият финалист, полският Ястжембски Вигел показа зъби и нокти на италианския тим само в първия гейм от финалния спор - гейм, който спечели с 31:29. И бе до тук, тъй като Трентино умее да играе постоянно с висока интензивност, има ред и конкретни действия. Нищо не е случайно. Всичко е целенасочено подгответно и усъвършенствано във времето. Затова в останалите геймове полският състав не издържа на елитното игрово ниво и  бе като спаринг-партньор: 25:16, 25:11, 25:16 за Трентино. Трета титла и световна хегемония от негова страна.

Този успех е и доказателство за нивото на работа не само в клуба, но и в първенството на страната. Класата му се потвърждава в годините, защото победители в надпреварата за световната купа са само италиански клубове: 2 пъти Милано, Парма и Равена по веднъж и Трентино от три години насам. Половината от индивидуалните награди от турнира също са притежание на шампионите: най-добър играч - Хуанторена, Матей Казийски най-добър изпълнител на сервиса и Рафаел най-добър разпределител.

В този уникален в световната история резултат на отбора има и една тайна. Тя е скрита в името на града Тренто: означава "три" от "тре" (на италиански език), защото е заобиколен от три хълма . Три станаха световните клубни корони както и тези на Европа плюс двете титли на Италия са един цикъл, който президентът на клуба Диего Мосна цели да продължи, давайки си сметка, че постигнатото до сега е неповторимо. Запалянковците нерекоха шеговито  "Доха, квартал на Тренто", тъй като в катарската столица отборът е като у дома си. Медиите на Апенините сравняват играта на отбора със симфоничен оркестър, способен да изпълни страхотни симфонии, хубав като местното вино и гранитен като алпийските Доломити.

От този край е Лоренцо Бернарди, мистър волейбол 20-ти век, настоящ треньор на полския Ястжембски Вигел. Всъщност той игра финал срещу родния си град Тренто. Също принос това волейболно средище със 120 000 жители да е на покрива на света.