Срам ме е!

Напоследък горното изречение доби доста голяма популярност. Стефан Данаилов се срамувал от какво ли не. Някъде прочетох, че Димитър Бербатов се срамувал, когато играел слабо, а бай Иван от Чупрене се срамувал, когато се прибирал кьор кютук пиян. Красимир Балъков пък заявил :"Истински срам" след поредната загуба на неговия Хайдук. Брат Пит се срамувал от децата си заради вредния си навик да пуши.

Аз пък се срамувам от това, което се случва напоследък в българския спорт, в частност във волейбола и още по в частност от събитията в ЦСКА. Срамувам се, че чак ми е неудобно.

В този коментар ще стане дума точно за „Червения" клуб. В зала „Васил Симов" хората вече повече от година не получават редовно месечното си възнаграждение, ако изобщо го получават. И въпреки това ЦСКА спечели безапелационно титлата и купата на България през миналия сезон, не загуби домакинство в Шампионската лига и достигна до полуфинал в европейския турнир на ЦЕВ. Шапки свалям на тези мъже, на тези истински цесекари с верни „червени" сърца. Защото ЦСКА и Левски в българския спорт са религия.

Срам ме е, че от федерацията не направиха опит да помогнат на отбора, който измива лицето на клубния волейбол на европейската сцена през последните няколко години. Имат си национални отбори и само тях си гледат. Друг е въпросът как ги „гледат". Сякаш не знаят, че ако няма силни клубове днес, утре няма да има и силен национален отбор. Срам ме е, че има и волейболни функционери, които доволно потриват ръце от случващото се в ЦСКА. Може би има основание и Сашо Попов, който ми отговори преди време, когато го попитах защо не поиска помощ от федерацията, със следните думи: „От тях не искам помощ, само не искам да ми пречат...!"

В началото на този век в подобна ситуация бе баскетболният Левски и тогавашният президент на федерацията Атанас Тонев намери спонсор в лицето на петролната фирма „Екопетролиум". На него му бе пределно ясно, че отсъствието на Левски или ЦСКА от спортната карта един ден ще се отрази в негативен план и на останалия спорт. Както в момента междудругото е в баскетбола, където властва скуката главно заради отсъствието на интригата от битката между „червени" и „сини".

Срам ме е от различни бизнесмени псевдоцесекари. Те не спират да твърдят в разни интервюта из спортните страници на вестниците и сайтовете, че милеят за „червената" кауза. Срам ме е и от тези интелектуалци, които също уж милеят за каузата „ЦСКА", но май само, когато имат изгода. А тя в днешната действителност е свързана с футбола.

Срам ме е и от премиера Бойко Борисов, който преди няколко дни обяви, че търси спонсор на футболния клуб Левски сякаш е премиер само на „синята" половина от България. Но след повече от година ходене по мъките изглежда спасението на волейболния ЦСКА е в ръцете само на министър-председателя. Наистина в този случай няма да реже ленти по откриване на нещо, но ще помогне на единствения отбор, който и през новата година ще продължи участието си в евротурнирите.

Крайно време е да спрем да претворяваме в дела идиотската поговорка: „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи!"