Лой Бол: САЩ са силни и без мен

Лой Джеймс Бол е роден във Форт Уейн, САЩ, на 17 февруари 1972. Висок е 203 см и тежи 89 кг, като е смятан за един от най-добрите разпределители в света. С националния отбор на родината си печели олимпийските медали по волейбол от Пекин 2008, въпреки че в Америка този спорт не е много популярен, а и не е толкова професионален, колкото в Европа. Започва да вдига за университетския отбор на своя роден град, като там играе четири години – от 1996 до 2004. Играе още за италианския Модена и гръцкия Ираклис (Солун), преди да акостира в руското първенство, първо в Динамо (Москва), след това в Зенит (Казан), а сега за тима на Урал (Уфа). С Лой Бол може да се разговаря с часове по най-разнообразни теми. Ето какво каза специално за BGvolleyball.com.

- Лой, мнозина ви смятат за един от най-добрите разпределители в света. Каква е тайната на успеха на този пост?
- Мисля, че позицията на разпределителя е доста по-различна от останалите. Най-малкото, защото не трябва да се прави едно и също, както диагонала например. Крайният нападател трябва единствено да мисли как да скочи и да забие по най-добрия начин топката. Разпределителят трябва бързо да мисли за няколко неща, при това едновременно. Необходимо е да прецени къде ще бъде блока на съперника и кое е най-доброто за неговия отбор. Смятам, че на този пост много повече се мисли. Като едни от най-добрите в света според мен са италианецът Валерио Вермилио, аз, Нико Гърбич от Сърбия. Това още веднъж доказва, че за разпределителя няма значение възрастта.

- В едно от най-силните клубни първенства, каквото е руското, едни от най-добрите са американци – вие и Уилям Приди, с когото играхте заедно в Зенит (Казан). Не е ли странно това?
- Мисля, че за американците това е нормално, защото ние нямаме толкова професионална система във волейбола. Аз играя от 15 години по света и се опитвах да намеря най-добрата финансова оферта за мен. Също така исках да играя на високо ниво. От много години Италия, Франция, Полша и Гърция предлагат най-добрите условия за волейбол, защото има голяма конкуренция, добра организация и хубави договори. Напоследък руското първенство също дръпна много, а и първенството е доста тежко. Има седем отбора на високо ниво. Изобщо всичко е идеално, освен едно – лошото време.

- Как живяхте в град като Казан?
- Добре, Казан е голям град с над милион жители. Леко е различно, защото хората са от азиатски тип, но аз се аклиматизирах много добре и вече познавам доста от местните. За спорт Казан е перфектният град. Футболният Рубин спечели две шампионски титли на страната в последните години. Хокейният отбор също триумфира на три пъти, а и баскетболният отбор не е слаб. Всички отбори се радват на прекрасна подкрепа от привържениците. Аз и моето семейство се насладихме от живота в този град. Естествено, не е като у дома. Има места, където времето е много по-хубаво, но не е лошо в Русия.

- Има ли промяна в отношенията между американци и руснаци 20 години след падането на тоталитарния режим?
- Мисля, че сега ситуацията е много добра. Голям фен съм на предишния президент, който сега е министър-председател на Русия – Владимир Путин. Мисля, че нашият президент Обама е в добри отношения с него. САЩ и Русия са двете страни с най-голям потенциал, с най-голямо достойнство и с най-много пари и това те да поддържат приятелски отношения може да бъде само предимство за всички. Естествено и сега има състезание между двете държави, но всичко е далеч по-лесно в сравнение с преди 20 години. Виждаме, че има много повече американски продукти на руския пазар – автомобили, електроника. Също така много повече хора в Русия вече говорят и разбират английски. Така че бих казал, че лека-полека двете култури стават много близки, за да не казвам приятелски. Преди 20 години, ако бях казал на някой, че отивам да играя професионално в Русия, щеше да ме вземе за луд.

- Във волейбола, където Русия има големи традиции, едни от най-добрите в местното първенство сте вие, както и сънародниците ви Уилям Приди и Клейтън Стенли. В типичните американски спортове като НБА и НХЛ някои от най-големите звезди пък са руснаци. Нормално ли е това?
- Да, разбира се, това са спортисти като Андрей Кириленко от баскетболния Юта (сега в ЦСКА Москва) или като Алекс Овечкин от хокейния Вашингтон Кепитълс. Мисля, че в това отношение спорта е много по-важен от политиката. Олимпийските игри са прекрасно събитие, нека само се замислим какъв празник беше в Пекин през 2008 или в Атина през 2004. Така че дали си американец или руснак, това няма значение. Ако си добър, отиваш където са най-добрите. Няма нищо изненадващо.

- Изненада ли ви, че ФИФА даде на Русия да организира световното първенство по футбол през 2018?
- Със сигурност ще бъде интересно, но аз не съм чак толкова запален футболен фен и не мисля, че ще отида да гледам някой мач. Както и да е, според мен Русия свърши прекрасна работа и заслужено взе домакинството за Мондиала през 2018.

- През 2012 САЩ ще трябва да защитава олимпийската си титла по волейбол в Лондон. Има ли шанс да размислите и да се завърнете в националния отбор?
- Мисля, че нашият отбор ще е много добър и в Лондон. Единствената промяна ще бъда аз, защото няма да участвам. Отказах се, защото просто повече не ми се играе. Сега има нов разпределител, но много от останалите играчи са същите така че отборът ще е конкурентен. Също така Русия и България имат добри шансове. Гледах българският състав на световното първенство в Италия и ми направи много добро впечатление. Малко не им достигна да влезнат във финалната четворка. Куба също показват добра игра и ще бъде много интересно. Пак повтарям, шансът аз да се завърна е нула. Просто съм на 39 и съм уморен след толкова години волейбол.

- Докога ще играете професионално?
- Това е труден въпрос. С всяка година ми се струва, че е последната. Така че зависи.

- Ако получите оферта да играете в България, ще я обмислите ли?
- Не мисля. Изглеждаше ми, че Зенит ще е последният ми отбор, но виждате, че не е така.

- Виждате ли се често с вашето семейство?
- Децата ми трябва да ходят на училище в САЩ, а синът ми дори тренира баскетбол. Когато ги няма, в свободното ми време се виждам на кафе или на по бира с приятели.

- С какво се занимава съпругата ви?
- Грижи се за децата ми. Сега са в Америка заради училището, но за Коледа идват при мен.

- Но Коледа в Русия е на 7 януари.
- Да, и на 25 декември, когато е нашата Коледа, има мачове за Купата на Русия. Семейството ми идва за руската Коледа. Ще трябва да се нагодим към ситуацията.

- В днешно време с развитите интернет комуникации е далеч по-лесно.
- Да, и ние се чуваме всеки ден по скайп. Не е същото, като с това да сме заедно, но все пак благодарение на Интернет спасяваме положението. 

- Плюс ли бе за вас, че в Зенит играеше още един американец – Уилям Приди?
- Да, разбира се. С Уил сме приятели. Излизаме често на вечеря със семействата ни. Това не означава, че не се разбирам с останалите в Зенит. Всички в отбора са много добри момчета.

- Как се работи с треньор като Владимир Алекно, с когото се засякохте в Зенит?
- Мисля, че Алекно има специален талант и много опит за работа в Русия. Той има много познания за тази игра и това е страхотно предимство.Той е един от най-добрите треньори в Европа и света.

- Бил ли сте друг път в България освен за гостуването на ЦСКА в Шампионската лига през миналия сезон?
- Да, но преди доста години. С националния отбор на САЩ играхме в столицата София, ако не ме лъже паметта.

- В България има доста фенове на волейбола, а мнозина от тях симпатизират на САЩ. Какво бихте им пожелали?
- Доволен съм, че имах възможността да играя пред тези фенове. Радвам се, че Америка е популярна и в моя спорт.

ГОЛЯМАТА СТРАСТ

Баскетболът е моята голяма страст след волейбола, признава си Лой Бол. “Аз обичам този спорт и ми харесва да го играя. Винаги когато имам време, гледам да се възползвам, за да разцъкаме с приятели. Ако по телевизията дават волейбол и баскетбол, винаги гледам второто. На кой отбор съм фен? На Индиана Пейсърс (на снимката звездата на тима Дени Грейнджър) , защото те са от моят роден град – Индианаполис. Те никога не са печелили НБА, но не са чак толкова зле. Малък отбор със скромен бюджет и е трудно да се бориш с Леброн Джеймс и Кобе Брайънт. Просто няма достатъчно пари, за да се привлекат достатъчно класни състезатели. Както и да е, мисля, че най-добрите баскетболисти в света играят в Америка”, коментира 38-годишният Бол.

ПОЛИТИКАТА

“По принцип гласувам за републиканската партия, а сегашният президент Барак Обама е от демократите”, обяснява Бол. “Така че аз не съм гласувал за Барак. Той е моят президент и аз съм длъжен да го уважавам и да го подкрепям. Мисля, че да си  президент на Америка е най-тежката професия с света. Надявам се Обама да постигне добри резултати и да промени някои неща с Ирак и Афганистан. Но каквото и да прецени, аз ще го подкрепя”, убеден е Лой Бол.