ЦСКА – жив до доказване на противното

Новината за спортните медии е, че ЦСKА приключи участието си в Шампионската лига с шест загуби от шест мача и това безспорно е лош резултат. Най-лошият, откакто отборът играе в турнира на най-добрите с треньора Александър Попов.  Новината за тези, които могат да погледнат отвъд резултата, е, че един напълно обречен отбор събира 4000 души в Арена Армеец. Тези хора не са мазохисти. Те не отиват да съпреживеят спортната загуба. Не! Те отиват да споделят мъжеството, да видят победата на духа над материята, да се присъединят към нещо, което за едни е кауза, за други секта, а за трети просто ЦСКА - такъв, какъвто искат да го виждат, въпреки мизерията.

Един мъдър евреин казва, че обществената критика съдържа 20 процента сарказъм, 20 процента тъга и 60 процента клинична сериозност. Иначе всички се подиграват на другите, дюдюкат и клеветят. Няма нищо по-лесно от това да се подиграваш на този ЦСКА, където не са виждали заплати от година насам, тренират на студено, спират му тока в залата всеки месец и е съставен от мъже с побелели коси. На някои този отбор сигурно им изглежда комично (или трагично) и поражда желание за подигравка. За назидателна дидактика, защото ето, видиш ли, точно тези подменят ценностите на спорта, опитват се да ни внушат, че не победата е най-важното. Признаваме, че има такава гледна точка. И подминаваме.

 
Защото точно този ЦСКА няма много общо със спорта. Със стандартите за професионализъм, които изискват професионална оценка. Несериозно е да говорим за сервиса, за отскока, за ефективността на първичната атака и прочее елементи на истинския волейбол. Този ЦСКА не е професионален отбор. Той е много повече.

Кризата ражда парадокси

А продължителната криза или убива, или извисява до степен на фанатизъм. ЦСКА не легна в гроба, въпреки че гропокопачите - с лопата да ги ринеш. Хорът на професионалните критикари не е спирал да пее: защо им трябваше да участват, защо зорлем стават за резил, що не идат в НОИ вместо в залата и направо да се пенсионират.

Едно е абсолютно сигурно - всеки друг на мястото на Александър Попов и неговите измъчени момчета щеше да постъпи точно така. Защото е по-лесно и може би по-разумно. Но пък не може да се отрече - има нещо неустоимо в техния стоицизъм. Нещо, което ни връща към рицарските времена, когато волското търпение се е ценяло повече от телешките пържолки. Когато да ходиш по тръни е било по-естествено от това да си обръщаш празните джобове при първото закъснение на заплатата. Може да не е в духа на новото време, може да е глупаво и на някои да им се струва излишно, но това, което правят в ЦСКА, ще остане в историята. Не в колонките с резултатите. А в онези страници, които бащите ще разгръщат със синовете си и тихо ще им говорят: има неща, за които си струва да се живее. И най-ценните не могат да се купят с пари.

Но парите имат значение

Този ЦСКА беше създаден с много пари. И е неморално да се твърди друго. За няколко години собственикът Георги Георгиев изсипа като от бездънен чувал 6 милиона лева. После притокът на руските милиони секна и дойде мизерията. Казват, че пари, изкарани без труд, се харчат без акъл. Англичаните имат друга поговорка - Easy come, easy go, но и тя внушава същото. Най-вероятно с тези пари можеше да се постигне друг, по-траен резултат, да се инвестира в бъдещето на ЦСКА и сега да не оплакваме отбора. Но истината е, че младият бизнесмен от Вършец имаше друга амбиция - да си купи отбор, да стане известен и да си изгради биография. На светло. Типично руски маниер на един съветски възпитаник. Показно харчене, поршета, манекенки, опашки от лангусти и къща в Бояна. Въпрос на вкус към живота. И на ситуация. Имал-дал, са казали хората. В крайна сметка само обещанията и лъжите на Жоро се оказаха повече от милионите му.  Може да ви звучи пресилено, но митът за ЦСКА започна да се пише, когато парите свършиха. Те свършиха, но ЦСКА продължи. Как и на каква цена - само момчетата и треньорът им знаят. Колко още могат да издържат - един БОГ знае.

Дано се намери добра воля и добър инвеститор, който иска да свърже името си не с допингскандали и безумни промили алкохол в кръвта, а с нещо истинско и красиво.

Каквото и да се случи с клуба оттук насетне, феноменът ЦСКА е създаден. Можем да го твърдим със 100 процента клинична сериозност.