Важното е, че мечтаем на едро

 
Разделихме се с надеждите за медали от Световно първенство 2010.  От днес започваме да мечтаем за такива от следващото през 2014 г., разбира се, златни.  Четири години са много време, но ние сме търпелив народ.  А и до тогава има Олимпиада, две Европейски първенства и четири Световни лиги.  И за тях ще помечтаем... и пак за титли, разбира се.  Важното е, че вече мечтаем на едро - нещо, което ние, българите, рядко си позволяваме.  Точно затова трябва да сме благодарни на момчетата от националния отбор, че ни даряват с такива тръпки.
 
Днес сме малко нещастни, но, знаете ли, четох някъде, че датчаните били най-щастливата нация в света.  Защото били малък народ и съответно не си поставяли високи цели.  Не, благодаря!  Предпочитам да ми е мизерно след мач като снощния, да тъгувам, че Лъвовете ще се борят за петото място в света, и то по един от най-популярните спортове на планетата.  Това е хубава тъга...
 
В този ред на мисли си припомням, че Мондиалето продължава, и то с пълна сила.  Предстоят ни още два мача.  Нека да ги изиграем така достойно, както играхме и дотук.  Нека да гоним това пето място докрай.  Защото вече мечтаем на едро...