Защо Стойчев трябва да си тръгне

 
Точно 100 дни преди олимпийската квалификация в София треньорът на България Радостин Стойчев обяви, че напуска отбора. В серия интервюта пред една безспорно добра и достоверна журналистка – Боряна Тончева от БНТ, която вижда за първи път в живота си, националният селекционер бе смразяващо откровен. Странно е не това, което Стойчев казва – лошите му отношения с федерацията са публична тайна. Неочакван е моментът. Стойчев или избърза, или закъсня, или просто иска да ни съобщи, че квалификацията не може да бъде спечелена по причини извън него. Такива изповеди не се правят в навечерието на голяма битка. Има две възможни обяснения. По-малко вероятното е на треньора така да му е писнало, че да си е изпуснал нервите и езика. Но Стойчев се владее до съвършенство. Той е стратег, човек с втори и трети план, който едва ли ще направи толкова важно съобщение в момент на силна емоция. Остава другата възможност. Моментът е избран нарочно, защото селекционерът иска да се застрахова или по-точно да предупреди, че много неща не са наред и това му пречи. А щом пречи на него, пречи и на отбора.
 
Лондон 2012 – мисия (не)възможна
 
Еуфорията около мъжкия национален отбор по волейбол ни прави наивни. Толкова ни се иска да сме номер 1 в нещо, че придаваме на тези момчета митични качества и ги натоварваме с нечовешки очаквания. Реално България има един феноменален, но уморен, играч (Матей Казийски) и още двама-трима от висока европейска класа. Има и три съществени липси: разпределител, посрещане и скамейка. Това стига за четвърто-осмо място във всяко голямо съсътезание, но не стига за повече. Когато Стойчев пое отбора със своя ореол на клубен треньор номер 1 в света, запаляковците веднага изведоха следния Аристотелов силогизъм: щом Стойчев е най-добър с Трентино, той ще бъде най-добър и с България. В подобни случаи мъдрият български народ казва: нерде Ямбол, нерде Стамбул. Но, както е известно, мъдростта идва с годините. Ако дойде...

 
В първото си интервю като национален селекционер Стойчев предупреди, че не може да промени големите неща, т.е. кадровия състав, но през малките (качество на работата, организацията, възстановянето и т.н) може да се постигне напредък. Оказа се, че не е толкова лесно. След Световната лига и Евро 2011 се видя, че със или без Радостин този отбор има лимит. И към днешна дата не може да бъдем сигурни, че Италия и Сърбия са преодолими съперници по пътя към Лондон 2012.
 
Народът обаче сънува олимпийски сънища, държавата отпуска милиони за подготовка, федерацията взе домакинството на квалификационния турнир и някакси не върви отборът да не се класира. В един виц Айшето казва на Манго: „А дано, ама надали”. И ситуацията е точно като в този виц, независимо от нашите желания, мечти и надежди.  Въпросът е кой ще опере пешкира, ако се разминем с Олимпиадата.
 
Стратегия и тактика
 
В контекста на всичко казано дотук сигналното интервю на Стойчев не звучи чак толкова неочаквано, нали? От думите на треньора става ясно, че федерацията не е пожелала да реализира неговата идея за цялостна промяна в българския волейбол, че президентът на БФВ Данчо Лазаров дори не му вдига телефона - какво по-нагледно доказателство за разрив и неуважение, че федерацията мачка и малкото талантливи млади играчи (Венци Трифонов). Изключения се правят само в интерес на контролирания от Лазаров Левски Волей.
 
Как изглеждат нещата през очите на президента? Като апаратчик, изграждан в друга епоха, Лазаров разполага с по-голям резерв публично лицемерие. Той стреля открито по Стойчев само два пъти, след шестото място на Европейското първенство. Когато няма репортери наоколо обаче, Биг Бос е безпощаден към Стойчев. Обвинява го, че прави бизнес с националния отбор, че се държи като мениджър, а не като треньор, че се надскача и има материални, а не идеални, цели. Разбира се, Стойчев е наясно с това. Толкова наясно, че в началото на ноември дойде от Италия да си подаде оставката. Това беше и първоначалната цел на Лазаров – изкарваме го от равновесие, той си тръгва и идва Мартин Стоев – по-удобен, по-сговорчив и политкоректен. Разговори със Стоев са водени още след Евро 2011. И ситуацията беше на косъм от такова развитие.
 
ББ излиза на сцената
 
После обаче на сцената се появи вездесъщият премиер Бойко Борисов – човекът, който строи магистрали, реже ленти и дава парите на волейбола. „Оставам, защото ме помоли министър-председателят”, обяви Стойчев и това направи излишни всички въпроси.  Мир по заповед обаче не е мир. И това се доказа два месеца по-късно. За да няма никакви илюзии, БФВ без обяснение разтрогна едностранно договора с близката до Стойчев фирма за екипировка Ереа и се върна при АСИКС. Последва неочакваното на пръв поглед интервю от Тренто. Както е казал големият актьор Кръстю Сарафов, когато в първо действие на сцената има пушка, до края тя трябва да гръмне.  Е, очевидно е дошъл моментът волейболната пушка да гръмне. Освен това, наближава моментът, в който някой ще попита защо държавата даде толкова пари за волейбола. Кой ще отговаря – федерацията, като приемник и второстепенен разпоредител на средствата, или треньорът, като е отговорен за резултатите на отбора?

 
Отговорът – през май
 
На 13 май приключва Олимпийският квалификационен турнир в София. Тогава ще се знаят най-малко две неща – ще се класира ли България за Олимпиадата от този турнир и кой печели войната Лазаров - Стойчев. От стратегическа гледна точка треньорът правилно дава аванс, че няма да поднови договора си, който така или иначе изтича лятото.  Посланието на неговото интервю е „Ние с Лазаров не гребем в една лодка, отивам си”. И точно това трябва да направи, ако статуквото в БФВ се запази. По-интересният въпрос обаче е какво ще направи Радостин, ако статуквото не се запази. Отговорът минава през турнира в София. Но отсега е ясно, че единственото възможно развитие е „или единият, или другият”.