Аплодисменти за Купа България!

 
Турнирът за Купа България за мъже, който завърши вчера в Благоевград, заслужава най-искрени аплодисменти, тъй като във всяко едно отношение той бе по-добър от своите издания поне през последните години, за които аз имам преки спомени – в организационно, атракционно, спортно-техническо, политическо, медийно и каквото друго отношение се сетиш.  За да не се превъзнасям, ще поясня, че средното европейско ниво в никакъв случай не бе достигнато, но със сигурност това издание на турнира доближи клубния ни волейбол до него – и като конкретни резултати, и като демонстрирано желание да се върви по този път.
 
Ще започна от формата.  Похвално е, че за втора поредна година до участие бяха допуснати и третодивизионните отбори от страната.  И изненадите започнаха още от първия кръг, в който два отбора от тъй наречената А Елитна група – Божур Волей (Божурище) и Хектор (София), елиминираха два отбора от тъй наречената Висша лига, а достигането на втородивизионния УНСС (София) до четвъртфиналната фаза също внесе колорит на Финалите в Благоевград.  За в бъдеще може да са мисли и за още по-голяма масовост, като се допуснат до участие и отбори извън трите ешелона на клубния ни волейбол.  За да бъде националната купа наистина общонационална, да пробва да се пребори за нея да може всеки, който пожелае – и аматьорски отбори, и студентски отбори, и ветерани, и подрастващи...  За последните и без това всички се оплакват, че липсват достатъчно официални мачове в календара.  Да, ще струва малко повече, но представи си какъв ефект ще има върху популярността на турнира, а и на волейбола като цяло.
 
Това заключителната фаза от турнира да включва четвъртфинали, полуфинали и финал в три последователни дни на едно място също се оказа чудесна идея.  В Благоевград се събраха заедно не само представители на осемте отбора и много официални лица, но и много волейболни хора от цялата страна пропътуваха разстоянието до югозападна България, за да бъдат по трибуните и да станат част от този хубав волейболен празник.  За някои може би дойде в повече волейболният маратон в сряда, започнал в 13 и завършил след 22 часа, но ако ще гоним средното европейско ниво, достатъчно е да погледнем, че в много от страните, които могат да ни служат като пример за добър спортен мениджмънт, 20:30 часа в делничен ден за начало на волейболен мач е съвсем нормална практика, и да не се оплакваме колко късно бил започнал последният четвъртфинал в сряда – чак в 20 часа!  Отделен е въпросът защо турнирът се проведе в сряда, четвъртък и петък, а не в петък, събота и неделя например, когато интересът щеше да е още по-голям, но вероятно организаторите имат своите съображения за това.
 
Може би най-много аплодисменти заслужава изборът на зала Скаптопара за арена на Финалите, а и на Благоевград изобщо като град-домакин.  И двете се оказаха истински находки за страдащата от хронична липса на база българска волейболна общественост.  Направо е невероятно как никой от четири години насам не е и подозирал за съществуването на такова съоръжение в позабравения от волейбола Благоевград.  Хубава нова и просторна зала с около 1200 седящи места може да не е Арена Армеец, но точно от няколко такива има нужда например българската Суперлига като едно от необходимите условия дори да започне да мисли в един момент да оправдае наименованието си.  Така че, уважаеми читателю, ако си от град или село, където не се развива волейбол, но пък има подобна зала, обади ни се!  Волейболът има нужда от вас!
 
И представи си, кметът на Благоевград даде пресконференция за Купа България в общината в деня на полуфиналите на надпреварата!  За колко общини в България знаеш, които са се сетили да направят нещо, което в онези, средностатистическите, европейски страни се смята за нормална практика?  Явно Атанас Камбитов е от малкото модерно мислещи градоначалници у нас, добре разбрали колко полезни взаимно могат да си бъдат политическото ръководство на дадено селище и спортът.  Когато едно спортно събитие от международна или национална значимост се провежда в даден град, за един разумен кмет да окаже съдействие и да асоциира името си с него е най-малкото чудесен пиар, но и много повече.  А и организаторите в лицето на Националната волейболна лига си намериха хубав повод за пресконференцията – да покажат посребрения трофей, за който се водят битките в зала Скаптопара.  И понеже много хубаво не е на хубаво, едно дяволче е седнало на рамото ми и ме ръчка да кажа и това: може би щеше да е по-добре Купа България да бъде изработена от български, а не от италиански майстори – не защото вероятно щеше да излезе малко по-евтино, а защото щеше да подхожда повече на името и.
 
Благоевградските зрители също се показаха като една интелигентна и разбираща от волейбол публика, която аплодираше всичко хубаво, което се случваше на терена, независимо кой отбор печелеше разиграването.
 
А колко интересно само беше на терена!  Повечето мачове бяха изключително атрактивни, драматични и с неочакван край.  Още първият двубой, който привлече над 800 зрители в ранния делничен следобед, показа, че в турнира фаворити няма, и предвеща още люти битки в благоевградската зала.  Стигна се до рядко срещаната ситуация първите трима от класирането в Суперлигата да бъдат елиминирани преди полуфиналите, а и четвъртият също да бъде отстранен на самите полуфинали.  Един отбор за първи път в историята си влезе в четворката, друг за първи път игра на финал.  Борбата бе равностойна и всеки имаше своите шансове да излезе като победител.  Нивото на игра също беше доста високо.   Много от отборите демонстрираха рядко срещана по нашите терени отлична игра в защита, което спомогна за дълги и атрактивни разигравания.  Волята за победа също беше впечатляваща.  И въпреки че финалът премина в отсъствието на двата фаворита от съседни на Благоевград градове, той привлече достатъчно публика, за да напълни зала Скаптопара, и протече в атмосфера като за един наистина голям финал – и по трибуните, и на игрището, че дори и с мажоретките, чието присъствие несъмнено също допринесе за волейболния спектакъл.  А още един кмет – кърджалийският Хасан Азис, показа съпричастието си към спортните успехи на своя град, като собственоръчно докара до Благоевград автобуса с феновете на Небесносините за финала.  Състезателите на Левски Волей (София) съвсем заслужено обраха повечето индивидуални награди на турнира, но имаше още много волейболисти, които с изявите си също така заслужено можеха да бъдат отличени.
 
Не на последно място, БФВ в лицето на НВЛ заслужава похвала, че се погрижи и за подобаващото медийно отразяване на турнира в Благоевград.  Всички седем мача получиха пряко телевизионно покритие и се радваха на заслужен интерес от страна и на тези любители на волейбола, които нямаха възможността да присъстват лично в зала Скаптопара.