Евелина Чолакова: Медалът от плажа тежи колкото и този от зала (ЧАСТ 1)

 
Както BGvolleyball.com вече писа, новата българска женска плажна двойка Евелина Чолакова & Светла Ангелова е на двумесечна подготовка в Бразилия.  Наистина не е често явление за нашите състезатели по този спорт да бъдат тренирани от професионални треньори, при това в Меката на плажния волейбол, и затова искахме да научим колкото е възможно повече.  Ева, която, освен национална състезателка по пясъчната версия на любимия спорт, е и един от най-отявлените радетели за развитието на плажния волейбол в България, се съгласи на това ексклузивно интервю за BGvolleyball.com и бе изключително словоохотлива.
 
- Как стана така, че се готвиш заедно със Светла Ангелова, вместо с последната си партньорка Десислава Николова?
 
- Деси искаше да дойде в Бразилия с мен,  но клубният и отбор от Линц не я пусна.  Светла, другата най-добра защитничка в България, освен Деси, беше готова веднага да започне подготовка за плажния сезон, напусна договора с италианския си тим от Матера и за два-три дни организирахме смяната и с Деси.
 
- Каква е програмата ви за тези два месеца в Бразилия?
 
- Подготовката ни започна на 10 март и ще приключи на 3 май, като в програмата ни влизат 3 турнира.  Единият от тях е първият за сезона от Световната верига Swatch - в град Бразилия.  Другите два са от първенството на Рио де Жанейро.
 
- Как върви подготовката ви засега?
 
- Много трудна ни беше смяната на температурите и на влажността.  В София беше -10 градуса сутринта, когато излетяхме, а тук кацнахме на +30.  Забелязала съм, че обикновено са ми нужни 7 дни да се аклиматизирам, когато сменям драстично часовите пояси с повече от 5 часа разлика.  В многото си пътувания до Калифорния (САЩ), където живях и се състезавах в продължение на години, бях свикнала за седмица вече да се свестявам от разликата.  Тук обаче това не ни беше достатъчно, главно защото не само летим на запад, но и минаваме екватора и то слизаме доста на юг от него.  Доста време тренирахме без въздух..., но сме щастливи че имаме възможността да оставаме без въздух в Рио де Жанейро.  Така че ни най-малко не се оплакваме нито от влажността, нито от жегата, нито от 50-сантиметровия пясък, от който се опитваме да отскочим.  Честно ти казвам, първите два дни си беше наистина много бегъл опит за скок на тези кортове.  Тренираме в бразилски клуб.  Треньори са ни Тие Сантана и  Жулио Пасторе.  Има и помощник-треньор, който се казва Лука.  Огромна полза има от това да те тренира професионален треньор по плажен волейбол.  В клуба има още 4 двойки, освен нас.  Другите са бразилки, а по-известните имена са Рената, Присила Лима, Мишели Карвальо и Наташа Валенте.  Засега не тренираме с тях по разбираеми причини - те са в средата на сезона, а ние току-що пипнахме топка и пясък.
 

 
- Как се финансира тази подготовка?
 
- Можем да сме благодарни единствено на Българския олимпийски комитет.  Те финансират този екип от треньори, които в продължение на два месеца се грижат за нас тук.  Наистина цялата тази подготовка нямаше да бъде възможна без изключително адекватната намеса на БОК.  Една двойка по плажен волейбол има възможност да спечели точно толкова олимпийски квоти, медали и признания, колкото и един отбор по волейбол в зала.  Златният медал по плажен волейбол е също толкова тежък и златен, колкото и този по волейбол.  Това май не е много популярно мнение в нашата федерация.  Само можем да се надяваме да променим това, доказвайки чрез бъдещи успехи на състезатели които играят плажната версия на нашия спорт, че има смисъл в нейното финансиране.
 
- Сработвате ли се вече като двойка със Светла?
 
- В момента единственото неудобно нещо между нас двете е, че и двете играем отдясно на терена.  За да се получи отбор от нас, сега аз играя отляво – нещо, което на пясъка не съм правила никога, но се оказва много добра тактика за нападение.  Сега ми е много лесно да се движа по цялата мрежа и усещам, че нападението ми ще се разнообрази неимоверно много тази година.  А Светла, идвайки от поста на разпределител в зала, се чувства много комфортно да играе зад главата и с две ръце отгоре.  Чакам само да започна са скачам по- добре на дълбокия пясък и възнамерявам да тренирам и бързи топки, подобни на тези на центровете в зала.  Тук това съвсем не е рядкост, така че, виждайки как го правят много състезателки, някак си се настървявам да подобрявам играта си и да научавам нови неща.  В края на краищата, човек се учи докато е жив...
 
(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...)