Пътят за Лондон започва от София

От 8 до 13 май софийската зала Арена Армеец ще се пръска по шевовете, защото тогава националният отбор по волейбол на България ще трябва да се класира на Олимпийските игри в Лондон. Задачата никак не е лесна, защото на турнира, който е разделен в две групи, ще пристигнат първият и вторият от последното Европейско първенство – Сърбия и Италия. Останалите отбори са съставите на Германия, Испания, Финландия, Словакия и Словения. Визата за Игрите в Лондон е една, само за победителя в турнира. Който не успее, има шанс за поправка на допълнителни квалификации, но най-доброто класиране ще е през парадния вход. Нещо, което селекционерът Радостин Стойчев, капитанът Владимир Николов и всички останали в тима на България знаят отлично.

СЪРБИЯ БЕЗ МИЛЬКОВИЧ

България попадна в предварителна група със Сърбия, Испания и Словения, а в другата попаднаха тимовете на Италия, Германия, Финландия и Словакия. Репрезентацията, водена от Игор Колакович, безспорно е основният претендент на българския отбор не само за победител в групата, но и за краен победител. Основният проблем пред западните ни съседи ще бъде отсъствието на звездата им Иван Милькович, който подчерта, че няма сили за мачовете с националната фланелка. Правят се всякакви опити да бъде вдигнат Саша Старович, който скъса кръстна връзка в дясното коляно още в началото на сезона в Серие А1. През март се завърна в тима на Лубе Банка Марке (Мачерата), за да се концентрира върху възстановяването си чрез специални терапии. Ако Саша не успее, алтернатива за реализаторския пост е Александар Атанасийевич, който впечатли с качествата си с различните младежки гарнитури на страната си. Преди Европейското първенство в Австрия и Чехия никой не слагаше сърбите в сметките и дори Милькович, който тогава реши да играе, за да помогне на родината си, каза, че реалното класиране е шестото място. И какво стана накрая, Репрезентацията се окичи със златните медали. Наскоро селекционерът Игор Колакович каза, че не мисли отбора си за фаворит за Олимпийската квалификация в София. Което означава само едно – Сърбия никога не трябва да се отписва. Още повече, че в световната ранглиста на Международната федерация ФИВБ заема седмо място, на две пред България.

ИСПАНСКИТЕ ФУРИИ

Останалите два отбора в групата на България на хартия не са непреодолими препятствия. Става въпрос за 29-те в света Испания и 36-те от Словения. През 2007 Испания поднесе може би най-голямата изненада в последните десет години, след като измъкна европейската титла на Русия, при това насред Москва. От тогава доста неща се промениха в лагера на Червените фурии, треньорът им не се казва Андреа Анастази, а Фернандо Муньос Бенитес. Доста млади играчи са събрани в националната селекция, като прави впечатление присъствието на Франсиско Хосе Руис. Висок едва 178 см, но когато напада достига до завидните 344 см. Опитен е разпределителят им Мигел Анхел Фаласка, който играе за полския Скра (Белхатув). Не е за подценяване и нападателят на КАИ (Теруел, Испания) Мануел Севияно.

СЛОВЕНСКАТА ЗАГАДКА

Селекционерът на Словения Веселин Вукович може да разчита в националния отбор на трима играчи от италианската Серие А1. Става въпрос за посрещача на Енърджи Рисорсес (Сан Джустино) Тине Урнаут, централния блокировач на Лубе Банка Марке (Мачерата) Ален Пайенк и диагонала на Марми Ланца (Верона) Митя Гаспарини. И ако Урнаут и Гаспарини са основни играчи в клубните си отбори, то 201-сантиметровият Пайенк не е титуляр за Лубе, но това е разбираемо с оглед конкуренцията на този пост. В Мачерата освен Пайенк на поста център играят сръбските национали Драган Станкович и Марко Подрашчанин. На последното Европейско първенство Словения остана на девето място и в никакъв случай не са за подценяване.

ИНТЕГРИРАНАТА ИТАЛИЯ

В другата група фаворит е тимът на Италия, който ако се гледа по имената на състезателите, не звучи много италиански. Драган Травица, Иван Зайцев, Йиржи Ковар, Микеле Баранович, Михал Ласко са натурализирани, но повечето от тях са основна част от титулярния състав на Адзурите. Селекционерът Мауро Беруто повика и 39-годишният Самуеле Папи от тима на Копра Елиор (Пиаченца). “За подобни турнири е необходимо да се направи сплав между по-младите и по-опитните”, обясни решението си специалистът. Единствено не успя да обясни защо не извика разпределителят Валерио Вермилио, който спечели Шампионската лига с руския Зенит (Казан). “Валерио е играч от такава класа, че не може да заема мястото на втори разпределител”, бе един от отговорите му по въпроса. А въпросът е, че е решил да залага на Драган Травица, като титуляр и не иска да се пречупи и да покани Вермилио за втори разпределител. А Валерио каза, че не се обижда, ако заема този пост. Със силни изяви напоследък е 21-годишният посрещач на Итас Диатек Трентино (Тренто) Филипо Ланца, който също попадна в списъка на Беруто. Гарантирано място в стартовия състав има капитанът Кристиан Савани, който е много полезен при посрещането, а освен това притежава и силен начален удар. Въпреки че Италия ще бъде домакин на допълнителен квалификационен турнир след този в София, Мауро Беруто иска отборът му да не рискува, а да си осигури билета за Лондон още на 13 май. За целта Адзурите ще трябва да премерят сили с бившия отбор на Беруто – Финландия.

ВИСОКИТЕ ФИНЛАНДЦИ

Лапландците са на 27-о място в световната ранглиста, а селекционер им е аржентинският специалист Даниел Кастелани. Финландците са доста ръстови състезатели, а основният им център – натурализираният руснак Константин Шумов показва много добри игри с клубния си Акуа Парадизо Монца Брианца (Монца, Италия). Разпределителят им Мико Еско се установи в друг италиански отбор – Каза (Модена), но от следващия ще играе в Русия. Братята Мико и Мати Ойванен продължават да са основни състезатели в националния си отбор. Плюс за Италия ще бъде, че Мауро Беруто познава отлично средата във финландския отбор, след като именно той малко или много сглоби сегашния им отбор.

ГЕРМАНИЯ С НОВ ТРЕНЬОР

Германия заема 13-о място в ранглистата и също разполага с много ръстови състезатели, особено центърът Маркус Бьоме със своите 211 см и нападателя Роберт Кром, който е 212 см висок. Разнообразие има и на разпределителския пост, като освен Зимон Тишер, с добра техника могат да се похвалят Патрик Щойервалд и конкурентът на Андрей Жеков в италианския Копра Елиор (Пиаченца) Лукас Кампа. 207-сантиметровият диагонал Кристиан Дюнеш също не е за подценяване. Либерото Фердинанд Тиле бе избран за най-добър на своя пост на Световното първенство в Италия преди две години. След Европейското първенство през септември бе освободен аржентинският треньор Раул Лосано и на негово място повикан местният специалист Фитал Хейнен.

СЛОВАШКАТА ИЗНЕНАДА

Последният отбор в тази група е добре познатият тим на Словакия. Водени доскоро от италианския треньор Емануеле Дзанини словаците изненадоха считаните за фаворити българи на Европейското първенство в Австрия и Чехия. Те са на 26-о място в ранглистата, а двама от най-добрите им са основни играчи в италианския Сислей (Белуно) – центърът Емануел Кохут и нападателят Франтишек Огурчак. 206-сантиметровият Милан Бенч е част от М. Рома Волей (Рим), а 202-сантиметровият Томаш Кмет е част от германския БР Волейс (Берлин). На квалификацията в София Словакия ще бъде водена от Щефан Кристиански, който ще замени напусналия Дзанини.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Първите два отбора от всяка група ще играят на полуфинал, като схемата е победителят от единия поток да играе с втория от другия. Фаворити са Сърбия и Италия, които са водачи на двете групи, но България и Радо Стойчев имат сили да се намесят в борбата и го доказаха още през миналата година въпреки провала на Европейското. Първо победиха Италия с 3:0 на финалите на Световната лига в Гданск, Полша, а след това надвиха и Сърбия в контролни мачове. Вярно, приятелските мачове не са кой знае какъв показател. Вярно, Радо Стойчев ще има малко време за подготовка и не се знае дали основният център на тима Виктор Йосифов ще може да играе. Засега отговорът е по-скоро негативен, защото дори и да се възстанови, от почти два месеца не е играл за клубния си Каза (Модена) заради контузия в корема. Добрата новина е, че Николай Николов изигра много добри мачове за клубния си Тоно Калипо (Вибо Валентия), а тимът му вече приключи участието си в първенството на Италия. Селекционерът ще трябва да се съобразява с много фактори и ще трябва заедно с националите да се справи с много препятствия. Но в днешния волейбол лесно няма и все повече отбори искат да участват на Олимпийски игри. Важното е българските момчета да хвърлят всички усилия на игрището още на 8 май, когато е първият мач със Словения. За останалото ще помислят онези 15 хиляди, които ще изпълнят Арена Армеец и милионите, които ще стискат палци пред телевизионните екрани.