Всенародно веселие в Дупница!
... Да, бе, да! Едва ли някой е повярвал на това заглавие. Днес не е 1 април, но поводи за подобен сарказъм явно се намират и в другите дни от годината. А какъв по-хубав повод от този днес – Марек Юнион-Ивкони (Дупница) стана шампион на България по волейбол! За първи път в своята история! При това с грандиозното 3:0 (25:0, 25:0, 25:0) срещу Пирин Балканстрой (Разлог) в решаващия трети мач! По-категоричен резултат от този – здраве му кажи! С нетърпение очаквам тържествената церемония по награждаването на призьорите! Но спирам със сарказма, защото по-скоро ме наляга печал.
Точно такава мъка предполагам е налегнала и цялата ни волейболна общественост след опорочаването и на двете национални първенства по любимия спорт – и при жените, и при мъжете! Едва ли има подобен случай в историята на спорта въобще. В един и същи сезон, в женското първенство новият шампион се класира за финала служебно след скандал, а в мъжкото новият шампион направо си спечели финала служебно след скандал.
И кой всъщност спечели от всичко това? Волейболистите на Пирин ли, които през целия сезон показваха, че в момента са най-добрият отбор в България и никога преди не са били толкова близо до титлата? Волейболистите на Марек ли, които с играта си в последните мачове показаха, че спокойно могат да изковат своя успех и на терена? Техните треньори ли, чийто целогодишен труд бе пропилян за броени дни от други хора? Президентите на двата клуба ли, имената на чиито фирми тези дни се свързват не с атлетичната красота на волейбола, а със скандалите във волейбола? Любителите на спорта ли, които вместо да изживеят истинската тръпка от още една голяма спортна битка на терена, било от трибуните или по телевизията, просто прочетоха в BGvolleyball.com кой е новият шампион? Национална волейболна лига ли, която се опита да демонстрира някаква принципност, на която никой не повярва?...
Като се замисля, май само ние в специализираната медия сме на далавера. Вместо да запретнем ръкави и да пишем за волейбол, ние няколко дни направо пляскахме една след друга вече готови написани декларации, а в същото време посещаемостта ни хвърчеше в небесата... Не, благодаря! Защото и ние милеем за волейбола – този, в който победителите се определят на терена с топка, а не в канцелариите с пишеща машина...
