Време за мъже

Остават малко повече от седмица до началото на волейболната олимпийска квалификация, която ще се проведе в София, а напрежението в националния ни отбор продължава да расте. Подготовката започна на пълни обороти. Време за сработка и разучаване на противниците няма, а очакванията са големи.

Разочароващото представяне на европейското от миналата година няма как да не тежи, а и няма спор, че нашите имат неутолимото желание да се класират за Олимпиадата, но най-важното – да покажат, че могат. Тук и сега пред родна публика.

Въпреки това обаче положението при националите не е особено розово. Над треньорското ръководство тегнат проблеми, най-вече свързани с контузии. Виктор Йосифов се възстанови от операцията, но не е готов за игра, което може е би най-сериозният кахър на Радо Стойчев и компания. От европейското през 2009 Виктор се превърна в основен стълб в отбора и липсата му много вероятно ще има своето влияние. Методи Ананиев започна сезона в полския Олшчин доста силно, но поривът му бе спрян от скъсаните коленни връзки и той също ще липсва за квалификацията. Тодор Алексиев, Теодор Тодоров ще бъдат на разположение на Стойчев за мачовете от 8-ми до 13-ти май, но те също имат известни болежки. В крайна сметка обаче -„важен е не човекът, важно е делото”*. Който и да играе, убеден съм – ще играе като за последно. Нашите имат пред себе си, надявам се пет мача пред пълната зала „Арена Армеец”, в които да покажат, че националният отбор по волейбол е синоним на мъжество, както е доказвал множество пъти, за разлика от един друг национален отбор.

Достигаме до един прелюбопитен факт, който макар и с леко колебание можем спокойно да наречем предимство за нашите. Голяма част от тях не спечелиха никакви сериозни трофеи, а оттам и гладът за успехи би трябвало да бъде очеваден. Най-тежка бе загубата на Тренто на Радо Стойчев, Матей Казийски и Цецо Соколов в италианското първенство. Всъщност, когато и да загубиш след като си водил с два на нула е тежко, еле пък на финала на най-силния волейболен шампионат, еле пък след такъв оспорван тайбрек.

Съдбата обаче си знае своето. Тя взима често това, което си желал толкова много, а в следващия момент най-неочаквано ти дава възможност за реванш. Точно такъв шанс за отмъщение се появява пред Радо, Матей и Цецо. Губейки от Мачерата в Италия, те трябва да са на хиляда проценти готови да бият същите тези волейболисти, макар и разпръснати в различни национални отбори. Тези същите, които им откраднаха радостта. С Ален Пайенк, резервният център на Лубе Банка с решаваща роля за обрата на финала в Серия А1 и едновременно с това словенски титуляр, играем още на 8-ми май. На другия ден се изправяме срещу Сърбия на другите двама центрове на Мачерата – Марко Подрасчанин и Драган Станкович. А ако, дай Боже, излезем от групата, съдбата ще ни срещне най-вероятно с Италия, в чийто състав блестят имената на Кристиян Савани, Симоне Пароди, Иржи Ковар и Драган Травица.

Настава време за мъже. Когато играеш за България, мотивацията е дума, за която въобще трябва да се забрави, някакси е излишно и безумно. Залата ще бъде пълна, подкрепата – до последно. Целта е ясна – олимпийската квота. Нека я постигнем заедно.

*цитат от френския писател Гюстав Флобер

БОГДАН МЛЪЧКОВ