Президент и доброволец

 
Представи си президента на някоя национална волейболна федерация да се присъедини към редиците на доброволците, за да помага в организацията на дадено състезание.  Е, не е нужно да си го представяш.  Това определено не е нещо, което може да се види често, но можеш да го видиш на европейския Олимпийски квалификационен турнир в Турция.  Президентът на волейболната федерация на Швеция Сафет Ерайбар долетя от Стокхолм до Анкара, за да бъде част от това важно волейболно събитие.
 
Сафет, както се представя сам той, съвсем не е в Анкара, за да облече костюм и вратовръзка и да гледа мачовете от VIP ложата между ръкостисканията с мастити политици и други волейболни шефове.  Загърбил всякаква суета, още от първия ден на турнира, той носи жълтата фланелка на доброволец и си ”цапа ръцете” с тежката всекидневна организационна работа, която се върши долу край игралното поле.  И не му е за първи път.  Правил го е и преди за родната си Турция.  Този път задачата му е да осъществявава връзката между пресекипа на състезанието с пресделегата на ЦЕВ, но признава, че няма нищо против дори да хване парцала и да забърсва полето, ако се наложи.  И отдалече си личи, че това съвсем не е някакъв PR ход от негова страна.
 
“Обичам моя спорт.  Волейболът е моят живот.”  Това е простичкото обяснение, което Сафет има за тази необичайна ситуация.  “Бих приел всяка възможност да помогна като доброволец на турската волейболна федерация, а, ако става въпрос, и на всяка друга федерация.  Харесва ми да съм близо до игрището и близо до играта.“
 
Роден в Турция, Сафет започва кариерата си като волейболист в Галатасарай (Истанбул) през 1960 година.  Той е най-малкият брат на турската волейболна легенда Деер Ерайбар – първия волейболист в историята със 100 изиграни мача с националния отбор на Турция.  Но всъщност Сафет тръгва след другия си брат Йенер и заминава за Швеция през 1966 година, за да продължи образованието си в спортна школа там.  Там той играе за Ескилстюна (Ескилстюна) и става трикратен сребърен и трикратен бронзов медалист в първенството на Швеция.  В годините след това той е треньор по волейбол и волейболен мениджър – винаги близо до любимия спорт.  През 2011 година е избран за президент на шведската федерация.  Поддържа контакт и с турския волейбол и винаги, когато е поискана неговата помощ, той се отзовава положително и се качва на самолета за Турция.  Да, Сафет обича своята родна Турция.  Но все пак реших да го попитам, ако в даден мач Турция играе срещу Швеция, за кой от двата тима ще стиска палци.  “100% за Швеция”, издържа той с отличен теста за професионализъм.”