Треньорът на народа

Уважаеми читателю, в последните 72 часа съм дотолкова в потрес от решенията на българската волейболна федерация, че съм изпаднал в прелюбопитно състояние – хем в устата си имам сякаш всичките думи на света, хем съм без думи; хем искам да кажа всичко, хем не мога да кажа нищо.  Така че извинявай, ако мисълта ми в следващите редове не е достатъчно ясна и точно формулирана – афектът е жесток, за жалост не защото е неочакван, а защото е поредният и май вече взе да ми (ни) писва.

 
Радостин Стойчев беше уволнен от поста национален треньор на България по волейбол и това предизвика изключителни разногласия в спортната общественост.  Тук нямам намерение да коментирам дали уволнението на Стойчев е правилно от спортно-техническа гледна точка – отборът ли бил по-слаб, отколкото при предните треньори, имало ли е напрежение в отношенията между играчи и треньорско ръководство и какво ли още не.  Няма как да пропусна обаче думите на капитана Владимир Николов, че отборът се бил жертвал, а резултати нямало, а пък работохолизмът на Стойчев беше изкаран едва ли не като недостатък.  Прощавай, но, вместо да си почива след тежкия сезон в Италия, Стойчев преди време реши да работи за България, не просто да работи - да се блъска по 20 часа на денонощие за България.  Кой прави по-голямата жертва?  Или може би някой не е доволен от методите на Радо и прекалено голямата му взискателност, по която се различават големите от великите треньори?
 
Сигурно Стойчев е направил грешки, сигурно има някакво основание за уволнението му.  Но това ли е начинът?  Та нима той беше уволнен, защото отборът при Пранди бил по-силен?  А спомняш ли си как беше разкаран Професора – по същия гнусен и вулгарен начин, въпреки че още тогава Радостин Стойчев беше призовал федерацията да не го прави.  Но не би.  Пранди беше изгонен, а сега му се примолиха да се върне, за да изритат Стойчев.  Задължително е да се отбележи – уволнението на Радо е грешка, а не назначението на Пранди, точно както преди година и половина беше грешка изгонването на Професора, а не назначението на Стойчев.
 
Въобще няма да коментирам факта колко бързо бяха взети тези безумни решения.  Няма да навлизам и в конспиративни теории за това как Пранди бил цяла седмица в София и как превратът бил подготвян дълго време.  Но да се стигне дотам, че министър-председателят да решава кой да бъде треньор на България?!  Прощавай, но Дейвид Камерън ли уволни Фабио Капело в Англия, че нещо съм забравил или тук все още всичко се решава централизирано като преди Десети?
 
Слава Богу, има хора, които осъзнаха идиотщината на това решение – състезателите, начело с Матей Казийски, част от специалистите и най-вече феновете, които засвидетелстваха любовта и уважението си към Радостин Стойчев, както със скандирането на цялата зала в неделя, неуспешно заглушено от диджея, така и с подкрепата, която показаха, докато той цял час и половина раздаваше автографи.
 
Защото не можеш да убедиш тези хора в нещо, в което те не вярват и по-важното – никога не биха могли да повярват.  Защото хората осъзнават кой милее за България и кой – за комисиона от Асикс.