И плажните националки се бунтуват срещу федерацията

 
Състезателките от българския национален отбор по плажен волейбол за жени се свързаха специално с BGvolleyball.com от Франция, където се провежда етап от Европейската отборна купа, с настояването чрез специализирания сайт да изразят публично болката си от нехайството, което Българска федерация волейбол проявява към техния спорт.  Ето какво разказаха Евелина Чолакова, Диана Малинова, Ася Динова и Светла Ангелова:
 
Искаме публично да се възмутим от нехайното отношение на българската федерация към плажния волейбол.  От това колко пари се дават за волейбола в зала, а в същото време нас ни е срам да се покажем със старите свлечени анцузи - при това втора употреба, използвани от други преди нас.  Сами, без треньори, даже и без топки...  Да, ние всъщност съществуваме, но федерацията се прави на фантома от операта, когато става въпрос за програмата по плажен волейбол.  Не искаме да се надяваме, че следващият президент след Лазаров ще му харесва да отделя средства и за плажния волейбол.  Не искаме да се надяваме, че някой ще реши да ни спонсорира отбора.  Писнало ни е вече да се надяваме и да чакаме.  Нямаме време да чакаме.  Искаме сигурност – такава, каквато имат колегите ни в другите държави.  Те отсега знаят, че ще има достатъчно средства да се подготвят цяла зима на топло, че треньорите им ще работят с тях, за да ги направят по-добри и че ще се състезават на всички възможни турнири.  В същото време ние се чудим как да преживеем месеца и да си плащаме сметките през лятото...
 
Срамота е, че такава богата федерация - богата откъм връзки, богата като бюджет, като международно класиране на мъжкия отбор по волейбол, силна в лобирането за домакинства или в наемането на световноизвестни треньори, е загърбила напълно плажния волейбол като спорт.  Срамота е, защото само екипировката на отборите ни в зала за мъже и жени струва толкова, колкото целогодишната подготовка на нашия скромен отбор - със заплатите на треньорите, разходите за пътувания, пребиваването ни на топло през зимата...  Срамота е, че никой наистина не ни взима насериозно а ние, макар че губим, играем на ниво, което противниците ни достигат след 4 - 5 години целогодишна работа.  Ние играем срещу истински отбори - с треньори, с физиотерапевти.  Някои като Русия имат дори статистици, пътуващи навсякъде с техните момичета...  Срам ни е, защото обичаме страната си, срам ни е, защото България изглежда несериозна в наше лице, пътувайки като шарена циркова трупа...  Защото БФВ не разбра, че плажен волейбол, освен с бикини като официална екипировка, се играе с клинове и фланелки с дълъг ръкав, когато е студено.  Яд ни е, защото знаем, че с малкото, което имаме, ние правим нещо, а същото това нещо другите постигат само с помощта на истински щаб, който работи за тях.  Яд ни е, защото виждаме, че можем - всяка една от нас, и знаем, че единственото, което ни дели от победата над такива отбори като Великобритания, е една година да тренираме в условията, в които те тренират.  Знаем, че имаме много повече спортна култура, ген за волейбол и мисъл по време на играта от тях, и боли, адски много боли, но не от загубата, а от това че сами нищо не можем да променим.  И докато никой в тая федерация не ни обръща внимание и чакат "да направим някакъв бум", каквото и да означава това за тях, ние няма да можем да излезем равностойно дори срещу посредствени отбори като британските двойки.
 
Искаме пред медиите и пред камерите да покажем екипировката, която БФВ ни даде вечерта преди да заминем за Франция – шушлекови анцужета, ранички с написани номера, които за разлика от анцузите дори не бяха дори изпрани, и едни потничета, част от които като цвят не бяха допуснати от организаторите на състезанието, защото бяха сини и логото на ЦЕВ не се виждаше върху тях.  Да, сини, нищо, че знамето на България е в бяло, зелено и червено.  Тази екипировка си беше истинска подигравка с нас.
 
Чуждестранните състезатели, треньори и организатори тук, а и на всички турнири, не могат да си представят как една държава като България, с волейболни традиции и качествени състезатели, не дава и пет пари за нас.  Ние сме единственият отбор тук, който дори няма джобни пари.  Това е не само некомпетентно, несериозно и непрофесионално, но и обидно, защото дори бедната словенска федерация е дала на състезателките си 600 евра, за да могат да си плащат храната, когато тя не е осигурена от организаторите, таксито, когато няма транспорт рано сутрин за тренировка и други непредвидени разходи.
 
Ние не искаме кой знае какво от федерацията ни, не искаме да ни купят къща на Хавайските острови или ферари с цвят червен.  Ние просто искаме нормални условия за провеждане на подготовка по плажен волейбол.  Не може в тая волейболна федерация да има развиване само на един спорт - волейбола в зала, при положение, че тя единствена има привилегията и задължението да се грижи и за плажния волейбол, според нормативните документи на ФИВБ.  БФВ трябва да разбере, че, въпреки че финансова изгода от нас няма да има за тях лично, и подчертаваме лично - проценти от трансфери и разни други бонуси за управляващите при продажба на състезателите, ние съществуваме.  Плажният волейбол е най-атрактивният летен олимпийски спорт, и, след като е олимпийски спорт и това го е решил някой далеч по-умен и по-кадърен човек от решаващите нашите професионални кариери служители и президент на БФВ, то нека БФВ да го развива като такъв!
 
Четирите националки ще дадат пресконференция в понеделник от 11:00 б.в. в Пресклуб България на стадион Васил Левски в София, на която ще разкрият още от униженията и болката, които преживяват като състезателки по плажен волейбол в България.